Р Е Ш Е Н И Е
№ 421
гр. София, 02 октомври 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 381 по описа за 2008 г
Производството е образувано по искане на упълномощен защитник на осъдения К. В. К. за възобновяване на НОХД № 64/07 по описа на Тревненски районен съд, по което е постановена присъда № 109 от 5.12.07, с която молителят е признат за виновен в това, че на 26.08.2004 г в гр. Т., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у К. И. К. и К. Ц. К. и с това им е причинил имотна вреда, в размер на 3 000 евро / 5 867,49 лв /, с оглед на което и на основание чл. 209, ал. 1 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „общ” режим.
С присъдата молителят е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за имуществени вреди в размера на причинената им вреда.
В искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Иска се отмяна на присъдата, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство.
В съдебно заседание на настоящата инстанция частният обвинител и граждански ищец пледира за оставяне на искането без уважение.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо: подадено е от осъдено лице / чрез пълномощник / в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, е основателно, макар и не по всички, изложени в него съображения.
В искането основно са изложени аргументи за допуснатото съществено процесуално нарушение, произтичащо от нарушено право на защита на подсъдимия / осъдения /. Твърди се, че не е имало основание за провеждане на задочно производство по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 3, б.”а” НПК, доколкото не е била изчерпана възможността за призоваване на подсъдимия от И. , при получаване на данни за точния му адрес. Изтъква се и довод за нарушение на правото на защита, произтичащо от процесуалното поведение на служебния защитник, който не е обжалвал първоинстанционната присъда. Твърди се, че неправилно деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, въпреки че се касае за неуреден гражданско-правен спор. Маркирано е и нарушение по чл. 425, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, без да са изложени съображения в тази насока.
Молителят е осъден по НОХД № 64/07 по описа на Тревненски районен съд, което е второ по ред първоинстанционно производство.
Първото такова е проведено по НОХД № 111/05 по описа на Тревненски районен съд и е приключило с присъда № 122 от 30.10.2006, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим.
Срещу присъдата не е имало протест или жалба от частните обвинители и граждански ищци, а е постъпила жалба единствено от подсъдимия. По проведеното ВНОХД № 377/06 по описа на Габровския окръжен съд е постановено решение № 157 от 4.05.2007, с което присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Проследявайки хронологично развоя на делото от гледна точка участие на молителя в процеса, е видно следното:
Наказателното производство е образувано на 9.02.2005 г, към който момент осъденият се е намирал извън пределите на страната. Това е обусловило спиране на производството с постановление от 17.03.2005 г. След завръщането на лицето в страната, с постановление от 11.05.2006 г, му е повдигнато обвинение и му е определена мярка за неотклонение „подписка”, а с постановление от 15.05.2006 г, му е наложена забрана за пътуване. Досъдебното производство е приключило в присъствие на лицето и му е предявено лично.
Първото първоинстанционно производство / НОХД № 111/05 по описа на Тревненски районен съд / е протекло в присъствие на подсъдимия, който е направил искане за отмяна на наложената му забрана за пътуване, което е оставено без уважение. Присъдата е постановена на 30.10.2006 г и е обжалвана само от подсъдимия, с жалба, датираща от 9.11.2006 г.
Преди разглеждане на делото от въззивната инстанция подсъдимият е напуснал страната, като на 2.01.2007 г е отпътувал за И. Въззивният съд се е произнесъл в отсъствие на подсъдимия, като е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
При новото разглеждане на делото съдът е положил усилия за призоваване на подсъдимия, като го е издирил от всички известни по делото адреси. Постъпилите сведения от майката на подсъдимия за пребиваването му в И. са се потвърдили от получена справка за задграничните пътувания на лицето. По делото обаче не са постъпвали данни за точен адрес на подсъдимия в И.
При това положение, ВКС намира, че съдът законосъобразно е приложил процедурата на задочното производство по чл. 269, ал. 3, т. 3, б. „а” НПК, след като по съответния процесуален ред е установил, че подсъдимият е извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно.
Правото на подсъдимия да участва лично в наказателното производство е гарантирано от нормите на НПК. Като всяко субективно право от неговия носител зависи дали и как да го упражни. В случая, подсъдимият се е отказал от това си право, като е напуснал страната в хода на висящото наказателно производство. Нещо повече, отклонението му от делото е било в нарушение на мярката му за неотклонение, задължаваща го да не напуска местоживеенето си без разрешение на компетентния орган. В същото време е била нарушена и изричната забрана за пътуване зад граница. Ето защо, осъденият не би могъл да черпи права от собственото си неправомерно процесуално поведение, като иска пререшаване на делото в негово присъствие. Друго би било положението, ако подсъдимият е осъден задочно и не е знаел за воденото срещу него наказателно производство, включително за постановената присъда. Тогава той би могъл да се ползва от процедурата за възобновяване, по реда на чл. 423 НПК. Не може да бъде споделено и разбирането за нарушено право на защита, произтичащо от позицията на служебния защитник, който не е обжалвал присъдата. Защитникът е самостоятелна страна в процеса и независимо че представлява чужди интереси, разполага с възможност за избор на процесуално поведение.
Настоящето искане обаче се явява основателно по следните съображения:
Правото на защита е комплексно по своя характер и включва кръг от признати и гарантирани от закона правни възможности за пълноценна защита в наказателния процес. Елемент от правото на защита е правото на подсъдимия да подава жалба, на което кореспондира задължението на съда да не влошава положението на жалбоподателя. В случая, тази процесуална забрана е нарушена, тъй като след отмяната на първата първоинстанционна присъда, по жалба на подсъдимия, при новото разглеждане на делото в първата инстанция положението на подсъдимия е влошено, като му е наложено по-тежко наказание. С оглед гарантиране правото на осъдения на защита, допуснатото нарушение следва да бъде отстранено. За целта не се налага отмяна на присъдата, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане. Настоящата инстанция разполага с правомощие да отстрани нарушението, съгласно чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, да измени присъдата, по реда на възобновяването, като намали наложеното наказание на шест месеца „лишаване от свобода”, което е в интерес на осъдения.
В искането липсват съображения относно маркираното основание, касаещо явна несправедливост на наложеното наказание, но и такова нарушение по делото не е налице. Доводите за правната квалификация на деянието се относими към евентуално нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, каквото, в случая, не е допуснато.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателни дела, присъда № 109 от 5.12.2007 на Тревненски районен съд, по НОХД № 64/07, като НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание „лишаване от свобода” на ШЕСТ МЕСЕЦА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: