Р Е Ш Е Н И Е
№ 421
гр.София 02.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 823/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. ПЗР ГПК от 2007 г.
Образувано е по жалба на Е. И. К., действащ чрез адв. С против решение № 218/29.11.2007 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 349/2007 г.
Сочи доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което иска му бъде изцяло уважен.
Прокуратурата на Република България не е отговорила по реда на чл. 218г ГПК /отм./. В съдебно заседание чрез прокурор Д. от В. к. п. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предявен е иск от Е. И. К. срещу П. на Република България за заплащане на сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от предаване на съд и осъждане от Кубратския районен съд, както и за задържането му под стража като мярка за неотклонение.
Първостепенният Разградски окръжен съд с решение № 42/28.06.2007 г. по гр.д. № 142/2007 г. е уважил претенцията до размер на 12 000 лв., на осн. чл. 2, т. 2 ЗОДОВ.
Ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на 920 лв., на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично това на първата инстанция, е отхвърлил изцяло иска.
Осъдил е ищеца да заплати още 700 лв. държавна такса.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че на 31.08.1995 г. Е. И. К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК – при условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и след като се сговорил предварително с Р. А. М. , което не представлява маловажен случай, е отнел чужди движими вещи/ 1 бр. кафемелачка, 1 двукасетъчен дек, 1 фритюрник и 5 000 лв./ С присъда от 27.06.2001 г. той е признат за виновен и осъден на три години лишаване от свобода. Тя е отменена от втората инстанция, като делото е върнато на Районна п. – Кубрат. Отново му е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт в РС Кубрат, като с присъда от 14.07.2005 г. К. е признат за виновен и осъден на три години лишаване от свобода. Първостепенният съдебен акт е изцяло отменен от Разградския окръжен съд, който с присъда от 13.01.2006 г. е признал подсъдимия за невинен. Спрямо К. е приложена и мярка за неотклонение „З” за времето 31.08.1995 г. – 19.12.1997 г. /две години, три месеца и деветнадесет дни/.
Въззивният съд приел, че са налице условията за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, но липсват доказателства за конкретно претърпените неимуществени вреди в резултат на задържането под стража. В заключение е достигнал до извода за неоснователност на иска.
Решението е постановено при нарушение на чл. 109, ал. 2 ГПК /отм./, поради което спорът е останал неизяснен от фактическа страна, а това е довело и до нарушение на материалния закон.
Съдилищата не са изяснили твърденията на ищеца в какво точно се изразяват неимуществени вреди, претърпени от неоснователното му обвиняване в извършване на престъпление.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство К. е изпитвал някакви неудобства, още повече, че е бил задържан под стража за немалък период от време, но е нужно да се определи твърдението на самия ищец как конкретно е увреден. Без това, няма как да бъде определен и предмета на спора.
След като не са ясни конкретните вреди /”неимуществени” е само правна квалификация на всички онези, които нямат материално изражение/, то няма как да се прецени и кои са относимите за спора обстоятелства, съответно какво е становището по тях на противната страна, как се разпределя доказателствената тежест и кои факти и обстоятелства са доказани.
При отделяне на спорното от безспорното в гражданския процес, освен това, съдът и при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, на практика изяснява на страните какво следва да доказват.
Първостепенният съд не е изяснил спорния предмет според разпореденото в чл. 109, ал. 2 ГПК /отм./. Въззивният съд, като втори по съществото на спора и съгласно чл. 211 ГПК /отм./ е трябвало да изправи допуснатото процесуално нарушение, при което е можел да достигне и до други правни изводи и краен резултат. В случая, при това, предвид увреждащото действие, съдът не трябва да се ограничава само до строго формалните, външни доказателства.
В заключение, въззивното решение като неправилно следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 218/29.11.2007 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 349/2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: