Р Е Ш Е Н И Е
№ 421
гр.София, 27.05.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело №577 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на С. С. М. от гр. Р. срещу решение №201 от 22.11.2007 год., постановено по гр.д. №320/2007 год. на Разградския окръжен съд в частта, в която е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от нея против О. Р. иск с пр. осн. чл.108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението на недвижим имот , състоящ се от 170/290 ид. части от дворно място , цялото от 290 кв.м. и първи етаж от построената в същото двуетажна жилищна сграда, за който в кв. 41д по плана на гр. Р. е отреден УПИ *.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост / касационни основания по чл. 218 б,ал.1,б.”в” ГПК/. Касаторката моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от нея ревандикационен иск да бъде уважен.
Ответникът по касация – О. Р. оспорва касационната жалба по съображения изложени в представена по делото писмена защита. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК, от надлeжна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да отхвърли предявеният ревандикационен иск за собственост въззивният съд е приел, че от една страна договорът от 25.07.1989 год. за продажба на процесния недвижм имот от касаторката С. С. М. на ОбНС, гр. Р., е нищожен като сключен в противоречие с императивни изисквания на действащия към неговото сключване закон / чл.26 ЗСГ /отм./. От друга страна е уважил възражението на О. Р. за изтекла придобивна давност направено за пръв път пред въззивната инстанция , което се оспорва в касационната жалба. Наведените в жалбата доводи обосновават неправилност именно на изводите в тази част.
Решението е правилно. Въззивната инстанция правилно е приела, че в полза на ответната община е изтекла дългата 10 годишна придобивна давност. В подкрепа на този извод са представените пред въззивната инстанция писмени доказателства – настанителни заповеди и договори за отдаване под наем на процесния имот за периода от 1996 год. до 2009 год. като исковата молба е заведена на 28.02. 2007 год. Тези доказателства установяват по несъмнен начин, че О. Р. е осъществявала както фактическото владение на имота, като го е държала, чрез настанените в него лица, така и съзнанието, че имота представлява общинска собственост. За това именно е извършвала сделки на управление с него – отдавала го е под наем в качеството му на общински имот. Независимо, че О. е юридически лице няма пречка същата да придобива недвижимости чрез давностно владение, което изрично е признато , както в ЗС/ чл. 79 / , така и в ЗОС /чл.34,ал.18/ като освен фактическо държане на вещта, чрез своите органи да има и „анимус” за своене на вещта. Същевременно през целия период от извършената продажба на имота през 1989 год. до 2007год., касаторката ищца не е смущавала това владение по никакъв начин. Същата е започнала да плаща данъци за имота едва през 2007 год. Без значение за горните изводи е обстоятелството, че за имота не е бил съставен акт за държавна, респ. общинска собственост, доколкото този акт не създава права, а само ги отразява. Същото се отнася и до обстоятелството, че процесния парцел ****е води като собственост на ищцата. Това само по себе си не я прави собственик на парцела , ако правото на собственост не е придобито по някой от предвидените в закона способи.
С оглед на изложеното, въззивният съд правилно е приел, че ищцата не е собственик на процесния имот, че такъв собственик е общината, която го владее на това основание и е отхвърлил предявения иск с пр. осн. чл.108 ЗС.
Решението не страда от пороци, водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №201 от 22.11.2007 год., постановено по гр. д. №320/2007 год. на Разградския окръжен съд в частта в която е отхвърлен предявения от С. С. М. от гр. Р. против О. Р. иск с пр. осн. чл.108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението на недвижим имот, състоящ се от 170/290 ид. части от дворно място , цялото от 290 кв.м. и първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, за който в кв. 41д по плана на гр. Р. е отреден УПИ *.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: