Р Е Ш Е Н И Е
№421
гр. София, 08.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и девети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 272 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 1* от 08.11.2007 г. по гр. д. № 1282/07 г. Окръжен съд гр. П. е отменил частично решение № 131 от 19.07.2005 г. по гр. д. № 5842/04 г. на Районен съд гр. П.. Допуснал е съдебна делба на построената в УПИ Х-402 на кв. 11 по плана на с. М. едноетажна жилищна сграда застроена на 60 кв. м., между С. К. Р., С. Р. В. и В. Р. В. при квоти от по 1/3 ид. ч. Оставил е в сила решението в частта, в която искът делба на сградата по отношение на Р. С. В. е отхвърлен. В частта, в която исковете за делба на дворното място и по чл. 30 ал. 1 ЗН са отхвърлени, решението е влязло в сила.
Срещу решението на въззивния съд са подадени жалби от С. Р. и от Р. В. .
Ответникът по касация С. В. оспорва жалбата на С. Р. , не оспорва жалбата на Р. В.
Ответникът по касация В. В. не взема становище по жалбите.
Касационните жалби са допустими. Подадени са в срок от легитимирани лица, насочени са срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговарят на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбите пороци на решението, приема за установено следното:
За да допусне делба на жилищната сграда в парцела въззивният съд е приел, че свидетелските показания са противоречиви досежно момента на построяване на сградата, затова не ги е кредитирал. Обсъдил е представените писмени доказателства за закупувани материали но приел, че те с тях не се установява в коя сграда са вложени. С. Р. не доказала твърденията си, че сградата е била построена след сключване на брака и с наследодателя и затова приел не била съпружеска имуществена общност. Съдът не уважил и възражението на Р. В. , че е придобил сградата по приращение. Изложил е доводи, че в завета бил включен само терена, а сградата е останала в наследство отделно от земята, затова следва да се допусне до делба в която внукът като непряк наследник не следва да участвува.
В касационната жалба на С. Р. се твърди, че съдът не е преценил всички доказателства по делото. Жилищната сграда не била описана в завета и с оглед показанията на свидетелите следвало да се приеме, че е построена след сключване на брака между нея и наследодателя, затова била съпружеска имуществена общност, а не лично имущество на наследодателя. Квотите на съсобственост на сградата били 4/6 за нея и по 1/3 за синовете С. и В. В. .
В жалбата на Р. В. се излагат доводи че незаконосъобразно съдът допуснал делба на жилищната сграда. Тя не била вписана в завета тъй като към момента на съставянето му била незаконно построена. като собственик на терена той придобил сградата по приращение, затова и искът за делбата и следвало да бъде отхвърлен.
Видно е от данните по делото, че страните имат общ наследодател Р, починал на 08.06.2003 г. Ищцата С. Р. е негова съпруга, ответниците С са негови синове от предходен брак, а Р. В. е внук, син на С. В. С нот. акт № 24 от 26.08. 1971 г. Р. Р. бил признат за собственик на къща и дворно място с площ 6 343 кв. м. за което били отредени парцели ІІ-50, V-50 и VІ-50. Жалбата касае делбата на сградата построена в парцел ****, сега идентичен с УПИ Х- 402. Със завет от 21.09.1988 г. наследодателят завещал на внука си Р. собствения си парцел **** в кв. 11 по плана на селото. На 24.11.1988 г. наследодателят сключил брак с ищцата С. Не се спори, че с акт № 21 от 07.04.1995 г. Община „М” гр. П. узаконила построената от Р. Р. жилищна сграда в парцел ****. С отменително решение № 148 от 08.05.2007 г. по гр. д. № 568/06 г. ВКС І ГО е приел, че парцел **** бил индивидуална собственост на наследодателя, който се разпоредил с него в полза на внука си Р. Тъй като С. Р. не е приела наследството по опис, искът и по чл. 30 ал. 1 ЗН е неоснователен. Съдът е върнал делото за ново разглеждане само по отношение на къщата, като е указал на съда да прецени всички събрани по делото доказателства.
Жалбата на С. Р. срещу въззивното решение е неоснователна. По делото няма категорични доказателства че процесната къща е построена след сключване на брака и с наследодателя. Законосъобразно съдът е приел, че с оглед доказателствената тежест, с ангажираните доказателства ищцата не е установила твърденията си че къщата е съпружеска имуществена общност. Свидетелските показания са противоречиви и взаимно изключващи се, а писмени доказателства установяващи етапите в строителството, предвид факта че сградата е незаконно построена, няма. Архитектурният проект е изготвен с цел узаконяване на сградата през 1995 г. Съдът е обсъдил и писмените доказателства установяващи закупуването на строителни материали за които не е доказано в коя къща са вложени. Предвид на обстоятелството, че ищцата и наследодателя са живели на съпружески начала без да имат сключен брак в продължение на две или три години, възможно е строежът да е бил осъществен по време на фактическото съжителство, което обаче не дава право на ищцата да претендира за по-голям дял. Както беше посочено по-горе, не е категорично установен момента на построяването, а от тук и статута на сградата като съпружеска имуществена общност.
Жалбата на Р. В. е също неоснователна. Изводът на въззивния съд, че със завещателното разпореждане на касатора е завещано само дворното място кореспондира с доказателствата по делото. Действително, според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройката върху нея, но текстът предвижда изключение – освен ако е установено друго. В случая е установено друго, че на касатора е завещан само парцела. Заветът е учреден два месеца преди сключване на брака, а както беше прието по-горе, къщата е построена преди сключването му. Ако волята на наследодателя е била къщата също да бъде включена в завета, той е щял да я включи така, както е направил със завета в полза на сина си С. На 17.12.1988 г. Р. Р. е завещал на С. Р. лека кола и ? ид. ч. от къщата в парцел ****. Съпоставяйки съдържанието на двата документа може да се направи извод, че наследодателят е завещал конкретно посочени вещи и имоти. Затова, ако е имал намерение в завета на внука си да включи и къщата, той е щял да опише и нея независимо от незаконността на построеното, както е направил това по отношение къщата завещана на сина си С.
По изложените съображения касационните жалби на заявените в тях основания са неоснователни, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, страните не си дължат разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 218и ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 08.11.2007 г. по гр. д. № 1282/07 г. на Окръжен съд гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: