Р Е Ш Е Н И Е
№ 490
гр. София, 13 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Антони Лаков,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 390/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия О. А. Д., чрез защитника му адв. Б, срещу решение № 289 от 02 януари 2008 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 419/2007 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 169 от 20 ноември 2006 година на Старозагорския окръжен съд, постановена по нохд № 181/2006 година по описа на този съд.
В касационната жалба са релевирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Заявени са допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство при събиране и проверка на доказателствата по делото, неотстранени в съдебната фаза на процеса, които са злепоставили изводите на съда по фактите и са довели до неправилно приложение на закона при ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и до явна несправедливост на наложеното му наказание.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Д по повдигнатото му обвинение.
Пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим О. Д. не участва лично и не изпраща процесуален представител. Не са представени допълнителни писмени съображения по ангажираните в жалбата отменителни основания и доводи в тяхна подкрепа.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
С атакувания въззивен съдебен акт е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която жалбоподателят-подсъдим О. А. Д. е признат за виновен в това, че на 10. 11. 2005 година, в гр. С., без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество – 16.2225 грама амфетамин, със съдържание на активно вещество 2.7%, на стойност 486.67 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК , е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.
Постановено е надлежно разпореждане с веществените доказателства и са присъдени направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия.
Жалбата на подсъдимия Д е неоснователна.
Основното възражение в жалбата касае дейността на разследващите органи по изземване, съхранение и експертно изследване на инкриминираното наркотично вещество, като се оспорва неговата идентичност и принадлежност, както и дефинирането му като високорисково с оглед дозирането му и ниското съдържание на активен компонент. Като резултат от нарушенията при събиране и оценка на доказателствата по делото, отговорността на подсъдимия е ангажирана при ненадлежна доказателствена основа на приетите от съда правнорелевантни факти, а направените правни изводи за съставомерност на деянието и виновност на подсъдимия са неправилни. Свързана с това твърдение е и релевираната явна несправедливост на наложеното наказание. Алтернативно се навеждат доводи за наличие по отношение инкриминираното деяние на на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Идентични доводи са наведени и пред въззивния съд, който ги е обсъдил в рамките на задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК и в решението си е изложил, макар и лаконично, аргументи за отхвърлянето им (л. 19 от въззивното дело).
Доводите на жалбоподателя не се споделят и от касационната инстанция.
Изземването на намереното в дома на подсъдимия вещество, в осем броя пакетчета, е извършено по правилата на чл. 159 и сл. от НПК. Последващото му опаковане, съхраняване, предаване за експертно изследване и извършено такова, може да бъде проследено в съставените от органа на разследване и експерта актове – постановление (л. 10 от сл. д.), протокол (л. 12), експертна справка ( л. 11) – всички от 10. 11. 2005 година. Съпоставено като брой и вид на пакетчетата, опаковка, запечатване, подписване и пр., съдържанието на посочените актове не поставя под съмнение идентичността на веществото, иззето от дома на подсъдимия и това, подложено на експертен анализ. Събирането му в един общ пакет, след извършеното измерване на количеството във всяко отделно пакетче, не променя по никакъв начин субстанцията и нейните характеристики. Начинът на разпределяне на общото количество амфетамин и съответните примеси в отделни пакетчета или „дози” е въпрос на лично решение и индивидуални нужди на потребителя/държателя/преносителя и пр. и като правно ирелевантен е извън предмета на изследване по делото.
Относно оценката на показанията на свид. Р. П. съдът е изложил съображения, които няма причини да не бъдат споделени. Тези показания съдържат описания на извършени от свидетеля действия, които нямат процесуална стойност – взимане на пакетче с прахообразно вещество, приготвено от свид. Кирилов (за което се твърди, че е идентично с изпратените на подсъдимия и намерени в дома му), изследването му с полеви наркотест и пр. Оценени като гласно доказателствено средство съобразно останалата доказателствена съвкупност, тези показания правилно са приети за изолирани и опровергани от други доказателствени източници по делото – показанията на свид. Кирилов, констатациите на експерт Н. И. , отразени в експертна справка № 50 от 15. 11. 2005 година (л. 37 от сл. д.). Последната установява липсата на идентичност между веществото, намерено от в дома на подсъдимия и изработваното от свид. Кирилов с лечебна цел.
Впрочем, същият резултат е получен и при извършеното експертно изследване на предадените от свид. Кирилов по установения процесуален ред и надлежно приобщени по делото пакетчета с приготвяното от него вещество (експерти Д. и К. ), както и при експертното изследване на съдържанието на представените в хода на съдебното следствие и приети от съда пакетчета, поискани и изпратени от свид. Кирилов на свид. Пашев в гр. В..
И. иначе казано, извършената от органа по разследване и от съда проверка на твърденията на подсъдимия за произхода на намерените в дома му осем броя пакетчета с бяло прахообразно вещество, като предоставени му от свид. Кирилов с лечебна цел, установява несъстоятелността на тези твърдения при категорично установената липса на идентичност на двата вида изследвани вещества.
С оглед изложеното, следва да бъде преценено като неоснователно оплакването в касационната жалба за липсата на надлежна доказателствена основа на фактическите изводи на съда относно главния факт на процеса – осъществено ли е деянието и осъществено ли е то от подсъдимия Д. Не са налице нарушения на процесуалните правила, които ограничават правата на подсъдимия и предпоставят отмяната на атакувания съдебен акт.
При така установените по делото факти, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и тяхната правна оценка, обуславя законосъобразността на постановения съдебен акт.
Доводите на зашитата на подсъдимия за „малозначителност” на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, не се подкрепят от доказателствата по делото и не могат да бъдат споделени. Напълно идентични доводи са били предмет на обсъждане и от страна на въззивния съд (л. 19 от въззивното дело), който от своя страна се е съгласил с подробно изложените съображения на първоинстанционния съд (л. 7-8 от мотивите на присъдата).
Известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 НК визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно, и те са: деянието въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като “малозначително”. Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на общественоопасните деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото.
В случая, конкретното количество наркотично вещество и съдържанието на активен компонент в него не са пренебрежително малки в сравнение с останалите случаи от този вид. Освен това, тези обстоятелства биха могли да бъдат преценявани при индивидуализацията на наложеното му наказание, което е и сторено от съда, но като два от признаците на състава на престъплението сами по себе си не дават основание за правна оценка на деянието като „малозначително”, за каквато претендира защитата на подсъдимия Д.
Оспорването на справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание в случая е обвързано с цялостното оспорване на правилността на ангажиране на наказателната му отговорност, без да са наведени конкретни доводи във връзка с хипотезите на чл. 348, ал. 5, т. т. 1 и 2 от НПК.
Следва да се отбележи, че индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д е извършена при съобразяване на всички събрани по делото доказателства във връзка с обстоятелствата по чл. 54 НК, като правилно и законосъобразно те са оценени като многобройни смекчаващи отговорността му и е направен извод за наличие на предпоставките на чл. 55 от НК, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода, отложено за изтърпяване при условията на чл. 66 от НК, е близо до минимално предвиденото за този вид наказание и държи сметка за всички обстоятелства по делото, свързани със степента на обществена опасност на деянието и дееца, които в конкретния случай не са особено високи.
Поради това наложеното на подсъдимия наказание не може да бъде преценено като очевидно несъответно на степента на обществена опасност на извършеното престъпление и на неговия извършител по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице.
При касационната проверка не бяха установени други нарушения, за които е допустима служебна намеса, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК и нарушенията на закона, накърняващи съществено интересите на подсъдимия.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 289 от 02 януари 2008 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 419/2007 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 169 от 20 ноември 2006 година на Старозагорския окръжен съд, постановена по нохд № 181/2006 година по описа на този съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.