– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 422
гр. София 13.05.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 23.01.2019 (двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3779 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3671/15.06.2018 година, подадена от А. Ж. Д., срещу част от решение № 56/27.04.2018 на А. съд Варна, постановено по гр. д. № 96/2018 година.
С касационната жалба въззивното решение се атакува в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 1850/08.12.2017 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 661/2017 година в частта му, с която е отхвърлен предявения от А. Ж. Д. против Г. М. Д. иск, с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 28 875.80 лева (разликата между сумата от 21 124.20 лева, за която искът е уважен и пълния претендиран размер от 50 000.00 лева), който иск е предявен като частичен за част от сумата от 145 351.09 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 18 от сключения на 01.11.2006 година, между А. Ж. Д., в качеството й на продавач и Г. М. Д., в качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите с рег. № 6253/01.11.2006 година на С. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара.
Изложени твърдения за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният от А. Ж. Д. против Г. М. Д. частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 да бъде уважен така както е предявен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. Ж. Д. твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. М. Д. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
А. Ж. Д. е била уведомена за обжалваното решение на 11.05.2018 година, а касационната му жалба е с вх. № 3671/15.06.2018 година, като е подадена по пощата на 11.06.2018 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на А. съд Варна е приел, че предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявен като частичен за сумата 50 000.00 лева, от общо задължение в размер на 145 351.09 лева (след допуснато изменение на иска), представляващо дължима неустойка за забава, уговорена в чл. 18 от сключения на 01.11.2006 година между А. Ж. Д., в качеството й на продавач и Г. М. Д., в качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Клаузите на договора предвиждали поемането на задължения от страна на Д. за прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху собствения й имот и взаимно учредяване на право на строеж, както и изпълнение на строителството от страна на Димитров с негови средства и предоставяне в собственост на Д. на 25 % от общата разгъната площ на бъдещата сграда. За довършване на строителството на сградата, включително въвеждането й в експлоатация, бил уговорен срок от двадесет и четири месеца, считано от датата на издаване на строителното разрешение. Разрешението за строеж № 266/18.10.2007 година било влязло в сила на 01.11.2007 година, което означавало, че Г. М. Д. бил изпаднал в забава на 01.11.2009 година. Клаузата на чл. 18 от договора предвиждала неустойка в случай на забава в изпълнението на задължението за построяването на сградата и въвеждането й в експлоатация, в размер на 0.01 % за всеки просрочен ден, но не повече от 15.00 % от стойността на неизвършените строително-монтажни работи. За установяване степента на завършеност на строителството и стойността на неизпълнените работи, по делото била назначена съдебно-техническа експертиза, от която се установявало, че в имота било предвидено застрояване с пететажна многофамилна жилищна сграда със застроена площ 808.45 м2, разгъната застроена площ, включително подземни площи-4 078.32 м2. От тях към момента на огледа били изпълнени вход „Б“ и вход „В“ на етап груб строеж, а за вход „А“ имало изпълнен само масивен изкоп и частично изпълнени стоманобетонни основи. Стойността на неизпълнените строително монтажни работи за цялата сграда била определена от вещото лице в размер на 969 007.28 лева.
Също така съставът на А. съд Варна е прел е, че А. Ж. Д. е изправна страна по договора. Тя била изпълнила задълженията си за прехвърляне на 10.00 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот с нотариален акт № *, том *., рег.№ ****, дело № 347/2006 година на С. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара и задължението за учредяване на право на строеж, което било извършено на 30.06.2008 година, с нотариален акт № ***, том *., рег.№ *****, дело № 476/2008 година на И. М.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. От доказателствата по делото се установявало, че и към настоящия момент не е изпълнено насрещното задължение за построяване и въвеждане в експлоатация на сградата, а началният момент на забавата бил 01.11.2009 година. Г. М. Д. бил противопоставил възражение за изтекла погасителна давност, като се бил позовал на разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД. Възразил, че на 01.11.2014 година била погасена по давност претенцията за реално изпълнение на договора, с което били погасени всички вземания, произтичащи от този договор. Съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасявали с изтичане на тригодишен давностен срок. Разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от ЗЗД регламентирала началния момент на давността при искове за неустойка, и това бил последният ден, за който се начислявала неустойката. Първоинстанционният Окръжен съд Варна бил дал правилно тълкуване на закона, като приел, че под „последен ден, за който се начислява неустойката“, следвало да се разбира последният ден от исковия период, т. е. от периода, за който Д. претендирала да й бъде присъдена конкретна сума за неустойка и който бил въведен като предмет на делото. Това бил денят, в който задължението за неустойка вече било възникнало, определено било по размер и можело да бъде изпълнено. Този извод произтичал от обстоятелството, че неустойката била уговорена за ден в процент от неизпълнената част от договора, без определен краен срок, но с лимитиран размер-не повече от 15.00 % от стойността на неизпълнението. В конкретния случай сключеният предварителен договор съдържал елементи на договор за изработка, по който ответника е изпаднал в забава, считано от 01.11.2009 година. Правото на А. Ж. Д. да търси реално изпълнение по този договор било погасено по давност на 01.11.2014 година. Искът за неустойка, бил предявен на 28.03.2017 година бил погасен за вземанията преди 28.03.2014 година, съгласно правилото на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. С погасяването на главния дълг на 01.11.2014 година били погасени и акцесорните вземания, станали изискуеми към този момент на основание чл. 119 от ЗЗД. Непогасено било останало вземането за неустойка за периода от 28.03.2014 (три години преди предявяването на иска) до 01.11.2014 година (момента на погасяване на главното задължение), или за 218 дни. В този смисъл настоящият състав намира мотивите на първоинстанционния съд били правилни и съобразени със закона, както и със съдебната практика. Погрешно бил определен обаче размера, до който претенцията е основателна. При определянето му трябвало да се съобрази конкретно изразената обща воля на страните по договора. Те били постигнали съгласие, че в случай на забава ответникът ще дължи неустойка в размер на 0.01 % на ден от стойността на недовършената част от строителството, но не повече от 15.00 %. Към настоящия момент неизпълнената част от договора била на стойност 969 007.28 лева, следователно се дължала неустойка в размер на 0,01 %, или 96.90 лева за всеки просрочен ден. Съотнесен към срока на забавата-218 дни, размерът на дължимата неустойка възлизал на 21 124.20 лева. Вместо това първоинстанционният съд присъдил неустойка, изчислена като 0.01 % от сумата 145 351.09 лева, претендирана като максимален размер на неустойката (15.00 % от неизпълнената част от договора), което било неправилно.
С оглед това първоинстанционното решение следвало да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 3 169.72 лева до 21 124.20 лева, като искът в тази част бъдел уважен, и потвърдено в осъдителната му част до този размер, както и в отхвърлителната част над 21 124.20 лева до предявения частичен иск от 50 000.00 лева.
Във връзка с посочените мотиви на състава на А. съд Варна, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторката А. Ж. Д. е поставила правния въпрос за това длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 67/24.03.2016 година, постановено по гр. д. № 5264/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 161/03.02.2016 година, постановено по т. д. № 1934/2014 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., а също така и правния въпрос за това с какви действия на длъжника може да бъде признато съществуването на дълга и да бъде прекъснато течението на погасителната давност, който бил разрешен в противоречие с решение № 131/23.06.2016 година, постановено по гр. д. № 5240/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставените правни въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на състава на А. съд Варна при постановяване на решението му. Затова трябва да бъде допуснато касационно обжалване на същото за проверката на съответствието му с посочената от А. Ж. Д. практика на ВКС.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 56/27.04.2018 на А. съд Варна, постановено по гр. д. № 96/2018 година по подадената срещу него от А. Ж. Д. касационна жалба с вх. № 3671/15.06.2018 година и такова трябва да се допусне.
На А. Ж. Д. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 577.52 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56/27.04.2018 на А. съд Варна, постановено по гр. д. № 96/2018 година в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 1850/08.12.2017 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 661/2017 година в частта му, с която е отхвърлен предявения от А. Ж. Д. от [населено място],[жк], с Е. [ЕГН] против Г. М. Д. от [населено място], местност „Е.“, [улица], с Е. [ЕГН] иск, с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 28 875.80 лева (разликата между сумата от 21 124.20 лева, за която искът е уважен и пълния претендиран размер от 50 000.00 лева), който иск е предявен като частичен за част от сумата от 145 351.09 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 18 от сключения на 01.11.2006 година, между А. Ж. Д., в качеството й на продавач и Г. М. Д., в качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите с рег. № ****/01.11.2006 година на С. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара.
ДАВА на А. Ж. Д. от [населено място],[жк], с Е. [ЕГН], едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 577.52 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.