Решение №422 от 16.9.2009 по гр. дело №1897/1897 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 422
 
гр.София, 16.09.2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета  година в  състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                                ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                        КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                                                                           
                 със секретар   Ани Давидова
изслуша    докладваното  от   
председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско  дело под № 1897/2008 година
 
Производството е по чл.218а, във вр. с чл.218б, буква „в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на М. К. В. и И. А. Ч. и двамата от гр. С. против решение № 33/22.02.2008 год. по гр.дело № 2096/2003 год. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата им за допускане на поправка на очевидни фактически грешки в постановеното решение № 112 от 26.07.2007 год. по същото дело. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост, затова се настоява за неговата отмяна.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави без уважение молбата на М. В. и И. Ч. , по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ за поправка на очевидни грешки, изразяващи се в стойността на офиса, включен в дял първи, която била, в размер на 34 374 лева, а не 32 589 лева, стойността на офиса, включен в дял втори е в размер на 34 272 лева, а не 37 720 лева, както и уравнението на дяловете е в размер на 7 602 лева, а не 2 369 лева, въззивният съд е изложил подробни съображения за нейната неоснователност. Констатирано е,че между мотивите на постановеното основно решение по делото, под № 112/26.07.2007 год. и неговия диспозитив не е налице несъответствие между формираната воля на съдебния състав и нейния материализиран израз. В тази връзка е обсъдено съдържанието на мотивите на решението, постановено по чл.289 ГПК, с което е обявен за окончателен разделителен протокол, в които е посочено, че офисът, включен в дял П. е на стойност 32 589 лева, а офисът, включен в дял В. е на стойност 37 720 лева, които стойности са отразени и в диспозитива на постановеното решение. Същите съображения са изложени и за стойността, представляваща уравнение на дяловете, която е посочена в мотивите, в размер на 2 369 лева, съответно същата сума е отразена и в диспозитива на постановеното решение. По отношение на твърдението на молителите, че така формираната воля е неправилна, решаващият съд е мотивирал извода, че изложените доводи могат да бъдат предмет на касационна проверка, по реда на касационното производство, но не и по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./.
Касационният съд счита, че въззивното решение, постановено по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ е правилно, защото правните изводи са съобразени с процесуалната норма.
Неоснователни са касационните доводи, изразяващи се чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда. Касаторите коментират, като неправилни изводите на решаващия съд, основаващи се на съпоставката на външните очертания на двата офиса по одобрения инвестиционен проект и външните очертания на двата обекта, предложени от вещото лице, с чертеж № 2 към допълнителното заключение и считат, че съдът не е извършил преценка на разликата в площите на офисите, което било видно, ако се съпоставят заключението и одобрения инвестиционен проект. Така изложените доводи могат да бъдат предмет на обсъждане в едно касационно производство, образувано по касационната им жалба срещу основното въззивно решение, под № 112 от 26.07.2007 год., в какъвто смисъл отсъстват данни за неговото обжалване и касационният съд, който е сезиран с касационна жалба само срещу въззивното решение, постановено по чл.192, ал.2 ГПК/отм./, не дължи отговор по тези доводи.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба срещу допълнителното въззивно решение, постановено в производството по чл.192, ал.2 ГПК/отм./, затова
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/22.02.2008 год. по гр.дело № 2096/2003 год. на Софийския градски съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top