Р Е Ш Е Н И Е
№ 422
гр.София 03.06. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело №631 по описа за 2008год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Б. от гр. П., чрез адв. В срещу решение, №1914/21.11.2007 год., постановено по гр.д. №2401/2007 год. на Пловдивския окръжен съд , с което е оставено в сила решение №75/11.07.2007 год. по гр.д. № 1079/2006 год. на Районен съд гр. А..
С касационната жалба се правят оплаквания за недопусимост на решението, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.218в. б.”б” и „в” ГПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което да се уважат предявените обективно съединени искове
Ответникът по касация О. А., не взема становище по жалбата
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Относно нейната основателност , съдът приема следното:
Неоснователни са оплакванията за недопустимост на постановеното решение.
Решението би било недопустимо в случай , че съдът се произнесъл по иск различен от предявения / тоест по непредявен иск/. В случая съдилищата са се произнесли по предявения иск , така както същия е бил уточнен от ищеца след като съдът му е дал указания за това в рамките на правомощията по чл.100 ал.1 ГПК.
Основателни са оплакванията на касатора за неправилност на постановеното решение.
За да отхвърли предявеният установителен иск за собственост въззивният съд от една страна е приел, че ищецът не е установил, че ответната община е собственик на претендирания имот в резултат на извършено от него с декларация от 24.09.1956 год. дарение на имота в полза на държавата , което е нищожно на посочените в исковата молба основания. От друга страна е приел, че ищецът не е доказал в процеса и евентуалното основание на което е предявен собственическия иск , а именно , че след извършеното нищожно дарение имота е бил придобит от него по силата на давностно владение, упражнявано непрекъснато от 1954 год. насам.
Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.127 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая ищецът обосновава своето твърдение, че е собственик на процесния имот на придобивно основание – извършена от него покупка на 1/2 ид. част от имота с нот. акт №81, том І от 20.08.1954 год. и наследствено правоприемство от неговата майка,/ за която няма надлежни данни кога е починала/ в това число и увеличаване на наследствените му права в резултат на извършен от двете му сестри отказ от наследство. / По делото има данни за извършен отказ само от една от тях – К. Д. /. С оглед на това в негова доказателствена тежест е да установи именно тези обстоятелства, които са свързани с твърдяното от него право на собственост върху имота.
Доколкото О. А., която не е взела участие в процеса , извънсъдебно оспорва правото на ищеца, в нейна доказателствена тежест е било да установи от къде черпи правата си на собственост върху спорния имот, които противопоставя на ищеца. В тази връзка именно ответната О. е следвало да представи документа, който инкорпорира твърдяното от ищеца дарение и да установява, че същото като сделка не страда от пороците, посочени в исковата молба, обосноваващи неговата недействителност. Последното не се променя от обстоятелството, че за извършеното дарение и неговата нищожност ищецът е съобщил в исковата молба. Това само по себе си не го прави твърдение, за което същият носи доказателствена тежест, доколкото не от този факт лицето черпи правото си на собственост върху имота, на което претендира да е носител към настоящия момент.
Разместването на доказателствената тежест , представлява съществено процесуално нарушение, поради което и на осн.чл. чл.218ж,ал.1 ГПК решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд .
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да даде възможност на страните да представят доказателства в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест. С оглед разпоредбата в чл.157 ГПК за изясняване на делото от фактическа страна съдът има процесуалната възможност и може да назначи служебно и допълнителна специализирана експертиза, която да извърши проверка в съответната служба на Общинската администрация и да проследи кога и как е актуван процесният имот , с какъв акт или актове и през кои години е извършено това актуване; на какво придобивно основание имота се води общинска собственост като посочи и индивидуализира това основание чрез съответния документ / договор, декларация и т.н./, ако са налице данни за това . Следва да се изясни и въпроса на какво се дължи различието в планоснимачния номер на имота, за който е отреден парцел **** –ми в кв.92а, по плана на гр. А. от 1925 год., който по НА за покупко – продажба от 20.08. 1954 год., е № 64 /шейсет и четри/ , а в копието от разписния лист и в заключението на съдебно –техническата експертиза е №649.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1* от 22.11.2007 год. , постановено по гр.д. № 2401/2007 год. на Пловдивския окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: