3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София 04.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2113/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1494 от 28.07. 2015 г. по гр.д.№ 145/ 2015 г. на Варненски окръжен съд по иск с правно основание чл.108 ЗС ответникът [фирма] е осъден да предаде на ищците Б. С. Х. и Л. С. Х.- О. владението на собствения им недвижим имот, представляващ дворно място с триетажна сграда в [населено място], ул.С. С., № 18
С решение № 216/ 23.12. 2015 г. по гр.д.№ 545/ 2015 г. на Варненски апелативен съд решението на първоинстанционния съд е отменено и искът е отхвърлен, като е постановено и частично обезсилване на първонистанционното решение.
Ищците Б. С. Х. и Л. С. Х. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, което обжалват изцяло. Считат че изводите на съда за придобиване на имота по давност от ответника в качеството му на добросъвестен владелец са необосновани, не съответстват на събраните по делото доказателства и са направени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Правните въпроси, по които се иска разглеждане на жалбата, са следните :
1. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите?
2. При наличието на договор за продажба на чужд недвижим имот длъжен ли е въззивният съд да се произнесе за началния момент на фактическата власт на позоваващия се на придобивната давност и да обоснове приетото по този въпрос в мотивите към решението?
3.Нотариален акт за продажба на чужд имот установява ли начален момент на упражняване на фактическата власт, ако в акта няма изрично посочване по този въпрос?
4.Възможно ли е оборване на презумпцията за добросъвестност по чл.70, ал.2 ЗС със система от косвени доказателства?
По тези въпроси касаторите поддържат като основание за допускане на обжалването хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, изразена в р.№ 24/ 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/ 2008г., І г.о., р.№ 127/ 5.04.2011 г. по гр.д.№ 1321/2009г., ІV г.о., р.№ 65/ 16.07.2010 г. по гр.д.№ 4216/2008 г., ІV г.о., р.№ 65/ 30.07.2014 г. по т.д.№ 1656/2013 г. ІІ т.о., р.№ 176/ 28.05.2011 г. по гр.д.№ 759/ 2010 г., ІІ т.о. ВКС, както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липсата на съдебна практика и значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът оспорва касационната жалба и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено и не се спори, че ищците са собственици на имота, като ищецът притежава третия етаж от сградата, ищцата втория етаж, а двамата общо са собственици и на първия етаж от същата сграда и на дворното място, както и че от дълги години живеят в К.. През 2005г. С. И. Ч. се снабдил с констативен нотариален акт № 16.12.2006 г. за собственост на имота по обстоятелствена проверка, на основание придобивна давност, а на 27.01.2007г. продал имота на ответното дружество, чийто едноличен собственик и представляваща дружеството към този момент е била неговата майка Ф. Ч.. С оглед на събраните по делото доказателства въззивният съд приел, че констатациите в нотариалния акт от 2006г. са оборени и че С. Ч. не е придобил имота по давност, а следователно и ответното дружество не е станало собственик на основание на сключения с него договор за покупко-продажба. Дружеството е признато обаче за собственик на основание кратката придобивна давност, тъй като е признато качеството му на добросъвестен владелец и тъй като е прието, че презумпцията за добросъвестност не е оборена от ищците.
С оглед на тези данни същественият правен въпрос, определящ крайния изход на спора, е този за приложението на презумпцията за добросъвестност, въведена с чл.70, ал.2 ЗС и нейното оборване- т.4 от правните въпроси, поставени от касаторите. Доколкото се твърди, че по делото въпросът е разрешен с позоваване на някои от доказателствата по делото, а други доказателства или връзката между тях са игнорирани, относими към допустимостта на обжалването са и процесуалноправните въпроси по т.1 от изложението на касаторите, а именно за задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и в тяхната връзка всички, а не само избрани от него доказателства, както и доводите и възраженията на страните и начина за извършване анализ на свидетелските показания. По тези въпроси въззивното решение противоречи на представената съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, според която решението се постановява след съвкупна преценка на доказателствата- вж.напр.р.№ 24/ 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/ 2008г. на ВКС, І г.о., р.№ 127/ 5.04.2011 г. по гр.д.№ 1321/ 2009г., ІV г.о. и др., поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
До касационно обжалване следва да се допусне цялото решение на въззивния съд, тъй като правните въпроси, обосноваващи разглеждане на жалбата, засягат решението на въззивния съд и в двете му части- за частично обезсилване на въззивното решение и за отхвърляне на исковете в останалите им части.
Останалите правни въпроси, поставени от касаторите, не са били от определящо значение за крайния резултат по делото, по тях не са развити и съображения от въззивния съд, поради което те не обосновават допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216/ 23.12. 2015 г. по гр.д.№ 545/ 2015 г. на Варненски апелативен съд.
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 680 лв. и да представят в същия срок в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: