О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София 10.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯВА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 52/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 270 от 15.11.2016 г. по в.гр.д. № 154/2016 г. на Окръжен съд- Кюстендил е потвърдено решение № 406 от 24.06.2016 г. по гр.д. № 25/2016 г. на Районен съд- Кюстендил в частта, с която П. С. Б. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Е. С. Ч.- И. владението върху 385 кв.м, оцветени с жълт цвят на скицата към заключението на в. лице Л. В., принадлежаща към собствения й недвижим имот № 024014 по картата на землището на [населено място], общ. К., целият с площ 1 403 кв.м, с начин на трайно ползване- зеленчукова култура, находяща се в м. ”До к.”.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответника по ревандикационния иск П. Б. чрез неговия процесуален представител адв. С. М.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и не е упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК- К., от което черпи права ищцата, макар такова възражение да е била направено още с отговора на исковата молба.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1/Има ли процесуално задължение въззивният съд, когато потвърди първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК, да обсъди в мотивите всички възражения и доводи, наведени във въззивната жалба. 2/ Допустимо ли е при възстановяване на право на собственост на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници на базата на съществуващ стар кадастрален план, да бъде променено реституционното решение на административния орган, без да бъде уведомена засегнатата страна. 3/ Липсата на скица по чл. 18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ следва ли да се абсолютизира като изискване за валидността на реституционния акт на органа по поземлената собственост, ако в това решение възстановеният имот е индивидуализиран по стар кадастрален план. 4/ От кой момент е налице давностно владение за земеделски имот и налице ли е кратка придобивна давност върху спорната част от имота. Позавава се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
В подадения отговор на касационната жалба ответницата по касация Е. С. Ч.- И. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт от 24.09.2003 г. Е. С. Ч.- И. е закупила от Е. С. С. 1/2 ид. част от поземлен имот, представляващ земеделска земя ”зеленчукова култура”, находаща се в м. ”До к.” в землището на [населено място], обл. К., целият с площ 1 403 кв.в, съставляващ имот № 024014. При сключване на сделката продавачката е удостоверила правото си на собственост върху този имот с решение № 56-Р 16.11.1994 г. на ПК- К., с което имотът е възстановен в съществуващи / възстановими/ стари реални граници на наследници на С. К. Ч..
Не е било спорно по делото, че част от този имот се владее от ответника П. С. Б.. Срещу предявения иск за ревандикация същият е противопоставил възражение, че владее собствен имот, който е закупил от своята майка – А. Н. М., и от своята баба- С. Г. П., с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт от 09.12.1997 г. Твърдял е, че праводателите му са били собственици на този имот на основание решение № 56-12 от 22.03.1992 г. на ПК- К., с което на същите е възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от 4 дка в землището на [населено място], м. ”До к.”, и овощна градина от 1.5 дка в същата местност, съставлавящи имот пл.№ 269 по кадастрален план от 1933 г. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил представените от ищцата писмени доказателства с възражение, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на решението на поземлената комисия, от което тя черпи права.
По делото е назначена съдебно- техническа експертиза, която е установила, че на праводателите на ответника е бил възстановен имот № 024016 по картата на възстановената собственост на [населено място]. Изводът е основан на данните от представената от ищцата с исковата молба скица, в която като собственици на имот 024016, съседен на процесния, са посочени С. и А. П.. Вещото лице е установило навлизане на ответника в имот № 024016 по б. А-Б, означени на приложената към заключението скица, а в съдебно заседание е уточнило, че тази част почти съвпада с границите на б. имот № 269 по плана от 1933 г.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че нотариален акт № 73 от 24.09.2003 г., решение № 56№р от 16.11.1994 г. на ОСЗГ- К. и скица № 013093 от 28.11.2004 г. легитимират ищцата като собственик на поземлен имот № 024014. Приел е, че ответникът владее без основание реална част от този имот с площ около 385 кв.м, означена на скицата на в. Л. В.. Намерил е за неоснователно възражението на ответника, че спорния имот е част от възстановения на праводателките му А. М. и С. П. и придобит от него по силата на сключения договор за продажба от 1997 г., по съображения, че ответникът не е представил скица към решението на ОСЗГ, с което е възстановена собствеността на праводателите му. Не е обсъдено възражението на жалбоподателя, че решение № 56-Р от 16.11.1994 г. на ПК- К. е нищожно и не е породило реституционно действие, тъй като с него последващо са променени границите и конфигурацията на възстановения на наследниците на С. К. Ч. имот и макар това изменение да засяга собствения му имот, изменението не му е било съобщено.
Изложеното налага да се приеме, че са налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, поставен от касатора, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията във въззивната жалба, и в частност – възражението на нищожност на решението на ОСЗ, когато то има значение за съществуването или несъществуването на спорното право. По тези въпроси обжалваното решение влиза в противоречие с приетото в решение № 15 от 25.01.2011 г. по гр.д. № 1302/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Касационното обжалване следва да се допусне и по третия въпрос, поставен от касатора, доуточнен и преформулиран от настоящата инстанция по следния начин: има ли конститутивно действие решението на ОСЗ за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи в съществуващи /възстановими/ реални граници, в което възстановеният имот е индивидуализиран съобразно стар кадастрален план, ако същото не е придружено от скица по чл. 18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с представените от касатора решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1134/09 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 93 от 07.06.2013 г. по гр.д. № 883/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 270 от 15.11.2016 г. по в.гр.д. № 154/2016 г. на Окръжен съд- Кюстендил.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: