Р Е Ш Е Н И Е
№ 423
гр. София, 18 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева
2. Жанина Начева
при секретаря …… Кр. Павлова ………………………… в присъствието на прокурора …..…… Йотов ………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………….. наказателно дело № 366 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на в. н. ч. д. № 348/06 г. по описа на Апелативен съд – гр. В. и отменяване на въззивно определение от 27.11.2006 г., с което е било потвърдено определение от 2.10.2006 г. по н. ч. д № 466/06 г. на Русенския окръжен съд.
В направеното искане главният прокурор се е позовал на допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква, че Великотърновският апелативен съд незаконосъобразно е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което част от осъжданията на П. И. Г. са били групирани в противоречие с изискването да се приложи най-благоприятния вариант за осъдения.
В откритото съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения (адв. Хамбарджиев) се присъединява към аргументацията в искането за възобновяване.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията на страните, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
Процесуално допустимото искане за възобновяване на наказателното производство по в. н. ч. д. № 348/06 г. и за отменяване на определението е ОСНОВАТЕЛНО.
Въззивният съд е споделил групирането, направено от първоинстанционния съд, а именно, че наказанията, резултат от осъжданията на П. И. Г. по н. о. х. д. № 1866/99 г., н. о. х. д. № 215/01 г., н. о. х. д. № 1399/00 г. и н. о. х. д. № 1470/02 г. следва да се кумулират, респективно, съгласно разпоредбата на чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК да се наложи общо, най-тежкото наказание за съвкупността от престъпления в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Съдът е приел също, че на друго групиране подлежат наказанията по н. о. х. д. № 346/00 г., н. о. х. д. № 111/01 г. и н. о. х. д. № 2807/03 г., затова е наложил общо, най-тежкото наказание в размер на две години лишаване от свобода. Групирал е и осъжданията на Г. , като е кумулирал наказанията по н. о. х. д. № 185/04 г. и н. о. х. д. № 242/05 г., определяйки общо наказание по правилата на съвкупността в размер на пет години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил на седем години лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е постановил отделно изтърпяване на наказанието от четири месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 244/98 г.
В пределите на въззивното производство осъденият е твърдял, че Русенският окръжен съд не е избрал най- благоприятната за него комбинация, но въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. С него обаче наказателноправното положение на П. И. Г. е било утежнено.
В съответствие с процесуалните си задължения Великотърновският апелативен съд е бил длъжен самостоятелно и отново да прецени спазено ли е изискването, че когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, следва да се наложи „общо наказание за съвкупността по онези присъди, за които са налице условията за това, и то в най-благоприятното съчетание за осъдения” (Решение № 11 от 27.02.1987 г. по н. д. № 3/87 г. на ОСНК; Постановление № 4/1965 г., т. 9 на ВС).
В случая въззивния съд не е изследвал възможността за формиране на други съвкупности. Едната – по н. о. х. д. № 1399/00 г., н. о. х. д. № 215/01 г., н. о. х. д. № 346/00 г., н. о. х. д. № 1470/0 г., н. о. х. д. № 111/01 г. и н. о. х. д. № 2807/03 г., при която общото наказание, образувано по правилата на съвкупността би било две години лишаване от свобода. Наред с това, престъпленията по н. о. х. д. № 185/04 г. и по н. о. х. д. № 242/05 г. също са в реална съвкупност помежду си, затова общото наказание, определено по реда на чл. 25 вр. чл. 23 НК би следвало да бъде пет години лишаване от свобода. В посочената ситуация наказанието от шест месеца лишаване от свобода по н. о. х. д № 1866/99 г. ще остане извън съвкупностите и ще подлежи на самостоятелно изтърпяване. Отделно, съдът трябва да вземе отношение по въпроса с условното наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 244/98 г. за престъпление, което П. Г. е извършил като непълнолетен.
Избирайки друго разрешение, Великотърновският апелативен съд не е съблюдавал условието да се предпочете най-благоприятния вариант за осъдения, поради което искането на главния прокурор на Република България за отменяване на определението по реда на възобновяването е основателно и следва да бъде уважено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в. н. ч. д. № 348/06 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Отменява въззивно определение от 27.11.2006 г. и връща делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: