1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 04.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1626 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 25.11.15 г. по гр. д. № 10147/12 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 05.07.05 г. по гр.д.№11461/04г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. А. В. против М. А. В. иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4. Въззивният съд е приел, че на 31.12.1945 г. дружеството [фирма] е закупило дворно място, върху което със свои средства е построило процесния апартамент в общата сграда. Със заповед № РД-57-172/20.01.1993 г. на кмета на [община] е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в ТОА „С.” акт № 1445/10.10.1949 г., съставен на основание Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия /отм./, за одържавяване на недвижимия имот и да се предаде владението му на наследниците на акционерите на [фирма]. А. И. В. /починал на 10.11.1963г./ оставил за свои наследници синове си И. А. В. /първоначален ищец/ и М. А. В., чийто наследници са Е. Влакова /починала през 2000г./, А. М. В. и Р. М. В.. Наследник на А. М. В. /починал през 2008 г./ е ответникът М. А. В..
Първоначалният ищец И. В. извежда активната си материалноправна легитимация на собственик на процесния имот от настъпила в негова полза реституция по чл.3, ал.2 от ЗВСВОНИ, в качеството му на бивш акционер на [фирма], като се позовава на констативен нотариален акт № 23, том I, peг. № 5820, дело №166/2000г., а ответникът, проитовопоставяйки му свои собственически права върху имота, се легитимира с нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗВСВОНИ – № 139, том I, peг. №4419, дело № 133/2006г., издаден в полза на неговия наследодател А. М. В. и Р. М. В..
Основният спорен въпрос е притежава ли ищецът качеството акционер във [фирма] към момента на влизане в сила на ЗНЧИМП /27.12.1947г./, респ. към датата на вписване на прекратяването му в търговския регистър, както и размерът му на участие в капитала, ако не е единствен акционер, за да възникне за него правото на собственост върху възстановения имот.
Въззивният съд е обсъдил следните писмени доказателства: нотариално заверена декларация от 31.10.2000 г., с която първоначалният ищец е декларирал, че към 23.12.1947г. е бил единствен собственик и приобретател на всички акции на акционерното дружество; удостоверение от 09.05.1946г., подписано от М. А. В., съставено в изпълнение на разпоредбите на § 31 от Правилника за прилагане на ЗНЧИМП; извлечение от Търговския дружествен регистър с отразени в него вписвания по партидата на дружеството /от регистрацията му през 1942г., до изпращането му на Областния съд – [населено място] с писмо №3643 от 15.03.1947г./; проекто-нарочен баланс към 23.12.1947г. и други писмени документи, съставени във връзка с национализацията, както и контролен рапорт №1457/10.05.1946г. на БНБ.
Въззивният съд се е позовал на регламентираната от закона процедура за официално удостоверяване, че към определен календарен момент – 1947г., както и към настоящия момент, дадено лице притежава качеството акционер. Тази процедура изисква вписване в книгата на акционерите или фактическото притежание (наличността) на самите акции. Собствеността върху тях не се установява с индиции, а с посочените доказателства, каквито в случая по делото не са били представени. Другите доказателства били неотносими, като съдържащи информация за момент, предхождащ прекратяването на дружеството или без обвързваща съда доказателствена сила – изходящи от страните частни писмени документи или съставени с цел установяване финансовото състояние на дружеството. В случая не били ангажирани косвени доказателства, които в съвкупност да установяват по несъмнен начин, че първоначалният ищец А. И. В. е бил през 1947г. – по време на национализацията, единствен собственик и приобретател на всички акции, респ. броя на притежаваните от него акции, с оглед претенцията му за собственост на процесния имот по силата на настъпила в негова полза реституция по чл.3, ал.2 от ЗВСВОНИ. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. И. В. и М. И. В. – правоприемници в процеса на първоначалния ищец. Те поддържат, че въззивният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, не обсъдил поотделно и в съвкупност множеството представени писмени доказателства, установяващи качеството на акционер на И. В.. Считат, че неправилно не било отчетено направеното от ответната страна признание в този смисъл, както и твърдението за наличие на съсобственост върху процесния имот, доколкото както праводателят на ищците, така и неговият праводател- М. В., били акционери във [фирма]. Също така неправилно, при наличие само на частично оспорване на легитимиращия ефект на нотариалния акт за изключителна собственост върху процесния имот на първоначалния ищец, същият бил отречен изцяло.Съдът погрешно възприел текста на удостоверение от 09.05.1948 г., като се позовал на представен препис от него, вместо на копие от оригинала, което било с различно съдържание и в него били посочени като главни акционери, освен М. В. и И. В., и А. В.. Изходящото от праводателя на ответника писмо от 09.05.1948 г., макар да представлявало частен документ, било съставено в изпълнение на нормативно установено задължение за предоставяне на информация пред компетентен държавен орган. Соченият документ е единственият съставен през 1948 г. – след извършване на национализацията, и представлява признание на неизгодни за ответната страна факти, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила. Посочват също, че след като към месец май 1946 г. първоначалният ищец е бил акционер в дружеството и лисват данни да се е разпоредил с притежаваните акции, съобразно правилото на чл. 99 ЗС, следва да се приеме, че и към момента на национализацията е бил собственик на тези акции. Искането е за отмяна на въззивното решение и признаване за установено, че жалбоподателите притежават 62.41% ид.части от процесния недвижим имот. В изложението към жалбата се поддържа, че е налице противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС – основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, по следните въпроси:
1.Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
2.Длъжен ли е съдът при разглеждане на спор за собственост да извърши преценка на съдебното признание от страна на представителя на ответника за наличие на съсобственост и извънсъдебното признание на праводателите на ответника по иска, материализирано в частни документи и неизвършването на подобна преценка представлява ли съществено процесуално нарушение ?
3.Относно годните доказателствени средства за установяване качеството на наследодателя на касаторите на акционер в дружеството.
4.Възможно ли е пълно и главно доказване с косвени доказателства?
5. При предявен иск за изключителна собственост върху недвижим имот съдът може ли да отхвърли изцяло иска с мотива, че не е доказана изключителна собственост, или следва да прецени, изложи мотиви и се произнесе по отношение на идеални части от имота, когато са налице данни за частична основателност на иска.
6. При наличие на издаден в полза на ищеца нотариален акт за собственост за целия имот и претендирани от страна на ответника права по отношение на идеална част от имота, може ли съдът да отрече легитимиращия ефект на нотариалния акт относно идеалните части от имота, които ответникът не претендира?
От съществено значение за правилното приложение на закона и развитието на правото са въпросите:
7. Приложението на чл. 99 ЗС по отношение на правото на собственост върху акции, когато в процеса е установено качеството на акционер към един предхождащ национализацията момент и липсват данни за извършено разпореждане с притежаваните акции до момента на национализацията.
8. Може ли контролен рапорт на БНБ да представлява годно доказателство за броя на притежаваните акции към момента на съставянето му, представлява ли същият официален свидетелстващ документ и при липса на оспорване и опровергаване на съдържащата се в него информация длъжен ли е съдът да зачете доказателствената му сила и да приеме за установени обстоятелствата, отразени в него?
9. Дали въззивният съд при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното решение по реда на чл. 307, ал.2 ГПК следва да се счита обвързан от мотивите на отменителното решение на ВКС по въпроса дали доказателството, послужило като основание за отмяна, е съществено и годно за установяване на обстоятелствата, които страната се е домогвала да установи в процеса?
Поддържа се противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с решение № 298/28.04.2010г. по гр. д. № 3972/08г. на IV г.о. на ВКС, решение № 7/08.02.2012г. по гр. д. № 510/11г. на II г.о. на ВКС, решение № 374/22.11.2010г. по гр. д. № 219/10г. на II г.о. на ВКС, решение № 679/13.01.2009г. по гр. д. № 1496/08г. на II г.о. на ВКС, решение № 374/22.11.2010г. по гр. д. № 219/10г. на II г.о. на ВКС, решение № 10/01.02.2012г. по гр. д. № 130/11г. на I г.о. на ВКС, решение
№ 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/10г. на II т.о. на ВКС, решение
№ 341/11.11.2011г. по гр. д. № 992/10г. на I г.о. на ВКС, решение
№ 815/15.02.2011г. по гр. д. № 1713/09г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 480/28.05.2009г. по гр. д. № 1888/08г. на IV г.о. на ВКС /по първия въпрос/, решение № 469/24.06.2010г. по гр. д. № 328/09г. на IV г.о. на ВКС, решение № 271/03.10.2014г. по гр. д. № 66/14г. на IV г.о. на ВКС, решение № 249/27.12.2011г. по гр. д. № 1037/10г. на II г.о. на ВКС, решение № 69/24.06.2011г. по гр. д. № 584/10г. на III г.о. на ВКС, решение № 261/22.01.2014г. по гр. д. № 2354/13г. на III г.о. на ВКС, решение
№ 358/17.01.2014г. по гр. д. № 1381/12г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 328/26.04.2010г. по гр. д. № 158/09г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 475/08.06.2010г. по гр. д. № 1311/09г. на III г.о. на ВКС, решение
№ 178/06.06.2012г. по гр. д. № 633/11г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 146/08.05.2014г. по гр. д. № 4442/13г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 59/08.06.2010г. по гр. д. № 36/09г. на II г.о. на ВКС, решение
№ 49/05.03.2012г. по гр. д. № 584/11г. на III г.о. на ВКС, решение
№ 136/14.05.2015г. по гр. д. № 6554/14г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 49/12.03.2015г. по гр. д. № 5062/14г. на I г.о. на ВКС, решение
№ 198/10.08.2014г. по гр. д. № 5252/14г. на IV г.о. на ВКС /по втория въпрос/, решение № 87/02.07.2013г. по гр. д. № 960/12г. на II г.о. на ВКС, решение № 218/06.01.2012г. по гр. д. № 1508/10г. на II г.о. на ВКС, решение № 99/01.02.2002г. по гр. д. № 418/01г. на IV г.о. на ВКС /по третия въпрос/, решение № 226/12.07.2011г. по гр. д. № 921/10г. на IV г.о. на ВКС, решение № 198/10.08.2014г. по гр. д. № 5252/14г. на IV г.о. на ВКС, решение № 54/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/10г. на IV г.о. на ВКС /по четвъртия въпрос/, решение № 110/12.03.2012г. по гр. д. № 651/11г. на IV г.о. на ВКС /по петия въпрос/, решение № 176/24.10.2013г. по гр. д. №550/12г. на II г.о. на ВКС / по шестия въпрос/. Ответникът в производството М. А. В. изразява становище, че не са налице основанията за допускане до разглеждане на касационната жалба от ВКС, а по същество, счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че обуславящи за изхода на делото са четвъртият и петият въпрос. С оглед особеностите на настоящото дело, тези въпроси са свързани. Изхождайки от обстоятелството, че твърденията в исковата молба сочат И. В. като единствен акционер в национализираното дружество [фирма], а оттам – и като единствен собственик на процесния апартамент, въззивният съд е изключил възможността с косвени доказателства да се установява собствеността на И. В. върху част от акциите на дружеството, а оттам – върху част от апартамента. Тези изводи са в противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.11.15г. по гр.д.№ 10147/12г. на Софийски градски съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 562 лв. и в същия срок да представят по делото вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: