Р Е Ш Е Н И Е
№ 424
гр.София ,24 ноември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Ивайло Симов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1294/2014 г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане, депозирано от адв.С. Д., защитник на осъдения Б. А. В., за възобновяване на наказателното производство по внохд 1543/2014 г. на Софийски градски съд, НК,11 състав , нохд № 17229/2011 г.на Софийски районен съд, НО,8 състав, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от НПК.
Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се мотивира с това ,че въззивният съд не се е произнесъл по всички наведени доводи от защитата ,а именно: не е обсъдил годността на свидетелските показания на поемните лица по протокола за претърсване и изземване М.-М. Х. и Д. Д.,доколкото прочитът на протоколите, обективиращи показанията им, установява идентичен почерк и идентични изречения, което навежда на съмнение относно начина на провеждане на това действие-че тези протоколи са написани,а „поемните лица само са сложили подпис”; че протоколът за претърсване и изземване е негодно доказателствено средство, тъй като от разпита на поемните лица ,проведен в хода на съдебното следствие е видно, че те не са влизали в магазина, не са присъствали при намирането на стековете с цигари, а са отишли, когато цигарите вече са били изнесени извън магазина и поставени на маса пред него; че коментираният по-горе процесуален документ е съставен един месец по-късно-на 05.09.2011 г. в сравнение с проведените разпити в качеството на свидетели на поемните лица-05.08.2011 г., като в тази насока въззивният съд не е анализирал задълбочено датата на протокола , включително и чрез графологическа експертиза, като не е обсъдил и обстоятелството ,че протоколът не е съставен на мястото, където е извършено процесуално следственото действие, най-малкото поради времевото несъответствие; не е обсъден въпросът,че показанията на полицейските служители Д. и П. не следва да бъдат кредитирани, доколкото по отношение на двамата свидетели е налице забраната по чл.118 ал.1 т.3 и чл.118 ал.2 от НПК. Доводът за нарушение на материалния закон се обосновава с това ,че нито в обвинителния акт ,нито в мотивите на първоинстанционната присъда , нито във въззивното решение е обсъждан въпроса дали инкриминираните цигари са били предназначени за чужбина, съгласно чл.28 ал.2 от ЗТТИ или са държани по смисъла на чл.28 ал.1 от ЗТТИ.Моли се да бъде възобновено наказателното производство, отменено въззивното решение,с което е потвърдена първоинстанционната присъда и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд.
В хода по същество на делото пред ВКС ,защитникът на осъдения Б. В. поддържа направеното искане по съображенията , подробно изложени в него, като акцентира на това, че въззивният съд не е отговорил на всички наведени от него доводи. Моли делото да бъде възобновено и върнато на съответната инстанция за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита ,че не са налице основанията на чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело, тъй като мотивите както на първата ,така и на въззивната инстанция са достатъчно аргументирани, като не са допуснати никакви нарушения. Моли искането да бъде оставено без уважение.
В последната си дума осъденият Б. А. В. предоставя на съда да вземе решение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в искането на защитника на осъдения Б. А. В., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното:
С присъда от 31.01.2014 г., постановена по нохд №17229/2011 г., Софийски районен съд, НО, 8 състав е признал подсъдимия Б. А. В. за виновен в това, че на 05.08.2011 г.,в магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, стопанисван от [фирма],със собственик и управител Б. В., държал акцизни стоки без бандерол /тютюневи изделия/,когато такъв се изисква по закон,съгласно чл.2 т.2 от ЗАДС и чл.28 ал.1 от ЗТТИ, като общата стойност на инкриминираните вещи по пазарни цени е 903,40 лв. и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.234 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 903,40 лв.
С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства.
По жалба от защитника на подсъдимия, пред Софийски градски съд, НК е било образувано внохд №1543/2014 г.,приключило с решение №541 от 29.05.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК е процесуално допустимо, тъй като е направено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимиран субект и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество,искането за възобновяване на наказателното дело е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Оплакването на защитника на осъдения за това ,че решението на въззивната инстанция страда от липса на мотиви ,тъй като не е отговорено на всички наведени доводи и възражения, е неоснователно.В искането за възобновяване на наказателното дело , адв.Д. в качеството си на процесуален представител на осъдения е изброил конкретни възражения, за които твърди ,че не са били обсъдени от въззивният съдебен състав изобщо или че не са били обсъдени задълбочено .Действително съгласно чл.339 ал.2 от НПК, в случаите на потвърждаване на присъдата,въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Внимателният прочит на въззивния съдебен акт сочи ,че във връзка с възражението за процесуалната годност на разпита ,проведен на досъдебното производство на свидетелите –поемни лица по протокола за претърсване и изземване ,СГС е изложил пространни мотиви на л.28 и 29 от съд.дело; досежно възражението за датата на протокола за претърсване и изземване е отговорил на л.29 от съд.дело,абзац трети ;по отношение валидността на извършване на процесуално следственото действие претърсване и изземване и годността на съставения протокол ,обективиращ го,мотиви се съдържат на л.29, абзац втори от съд.дело.Обърнато е внимание и на възражението за това ,че първоинстанционният съд е извел грешна фактическа обстановка и макар и с кратки мотиви, то е отхвърлено като неоснователно. Следва да се отбележи ,че лаконичността на изложените в съдебния акт мотиви във връзка с наведени възражения от страните или пък неизчерпателността на аргументите, с които съда ги отхвърля ,не може да се приравни на липса на мотиви. Вярно е ,че на едно от възраженията на защитата ,а именно относно допустимостта на разпита на полицейските служители Д. и П. в качеството на свидетели, въззивната инстанция не е отговорила, но този недостатък не опорочава качеството на съдебния акт, дотолкова , че да се приеме наличието на основанието по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК.
Във връзка с горното, настоящият състав не намира да са допуснати претендираните от защитата на осъдения съществени процесуални нарушения, които да са основание за възобновяване на наказателното производство, отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се набелязват нарушения. Софийски градски съд не е пропуснал да прецени годността на доказателствените източници,не е надценил едни доказателства за сметка на други, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е според действителното му съдържание.
Напълно правилно въззивният съд е кредитирал показанията на св.Д. и св.Х. от досъдебното производство, приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл.281 ал.4 от НПК. На първо място пълен препис на протоколите за разпит на двамата свидетели /л.16 и л.17 от сл.д./ не е налице, независимо ,че се констатира съвпадение в част от използваните изрази. Като цяло съдържанието на двата документа разкрива идентичност в последователността на описаните обстоятелства, което насочва на идентичност в задаваните на свидетелите въпроси и обяснява съвпадението в някои от изреченията. Наред с това и в двата протокола са налице подписи на разпитаните свидетели, неоспорени от тях при предявяването на коментираните документи,положени непосредствено след отразеното „протокола прочетох лично и удостоверявам с подписа си, че показанията ми са записани правилно”. На второ място-именно информацията, съдържаща се в тези показания досежно възприятията на поемните лица относно мястото на намирането на предмета на престъплението /зад щанда в магазина/ е в кореспонденция със заявеното от свидетеля полицейски –служител Л. П., според когото, акцизните стоки не са били извадени от търговския обект към момента ,в който поемните лица са влезли в магазина, като дознателят им е обяснявал какво следва да гледат при извършването на процесуално следственото действие, а вече самият протокол, в който са били описани акцизните стоки, е бил съставен на маса, намираща се пред магазина. На следващо място-информацията, предоставена от свидетелите в разпитите на досъдебното производство досежно начина на пакетиране на намерените акцизни стоки / в кафяв книжен плик/ е в корелация с предявената им в съдебното заседание на 16.10.2013 г. опаковка, съдържаща веществените доказателства, и върху която поемните лица са разпознали като свои положените подписи. При това положение напълно правилно решаващият съд не е кредитирал заявеното от свидетелите Д. и Х. пред първоинстанционния съд /че не са влизали в магазина,а са видели за първи път акцизните стоки на маса пред търговския обект/ ,като не без значение за тази преценка са и обстоятелствата,че тези им показания са вътрешно противоречиви и непоследователни досежно редица обстоятелства,че след констатиране на противоречия и прочитане на показанията на св.Д. от досъдебното производство ,той не е отрекъл достоверността им,както и , че св.Х. е позната на осъдения , тъй като е клиент на процесния магазин.
По-нататък, напълно правилно СГС е кредитирал протокола за претърсване и изземване като годно доказателствено средство.От една страна, протоколът отговаря на формалните изисквания по чл.129 от НПК за съставяне на протоколи, а от друга- от данните, съдържащи се в показанията на поемните лица-свидетелите Д. и Х., дадени в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени от съда, потвърдени и от показанията на св.П., се установява, че е спазен процесуалния ред по чл.162 ал.1 и чл.163 ал.1 от НПК. Протоколът е бил одобрен от съответния първоинстанционен съд при условията и в срока по чл.161 ал.2 от НПК. Не се констатира проблем и с датата на съставяне на протокола , разчетена от съда като 05.08.2011 г., като в тази насока следва да бъде съобразена както датата /05.08.2011 г./ на писменото уведомление на разследващия орган до прокурора за започнало досъдебно производство №ЗМ 15090/05.08.2011 г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК, с първото действие по разследването – протокол за претърсване и изземване и разпит на свидетели, както и датата на съдебния акт /06.08.2011 г./за одобряване на коментирания процесуален документ. С оглед на изложеното, доводите на защитата на осъдения, че съставянето на протокола е осъществено един месец след извършването на самото следственото действие, както и че същият не е съставен на мястото, където е осъществено претърсването и изземването, поради времевото несъответствие, са несъстоятелни. Впрочем за това, че протоколът е съставен от водещия разследването и подписан от поемните лица пред търговския обект, в който е извършено претърсването и изземването, са свидетелствали Д. Д.,М. –М. Х. и Л. П..
Не се споделя и възражението за това ,че е бил недопустим разпитът на свидетелите полицейски служители Д. и П.,поради забраната по чл.118 ал.2 от НПК.Посочените свидетели не са извършвали действия по разследването и съгласно чл.118 ал.1 т.3 от НПК няма пречка да бъдат разпитани в това процесуално качество.
На следващо място, не се констатира допуснато нарушение на материалния закон. Действително нормата на чл.234 ал.1 от НПК е бланкетна .В тази връзка на осъдения са били инкриминирани разпоредбите на чл.2 ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Разпоредбата на чл.28 ал.2 от ЗТТИ не е била инкриминирана и напълно основателно, по тази причина, не е била и обсъждана от решаващите съдилища.От мястото на намиране на тютюневите изделия без бандерол /в магазин за хранителни стоки/ и количеството им – 122 броя кутии от пет марки /като напр. от марката „Viktory”са намерени четири броя кутии, от марката „EST Slim”- осем броя кутии и т.н./ , се извежда заключение, че се касае за хипотезата на чл.28 ал.1 от ЗТТИ, а не до тютюневи изделия, предназначени за износ, при които не се изисква поставянето на акцизен бандерол върху потребителската опаковка.
По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не са изложени конкретни съображения, които да бъдат предмет на обсъждане от върховната инстанция.
По изложените съображения,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. А. В., [ЕГН], подадено чрез защитника му адв.Д., за възобновяване на наказателно дело- внохд №1543/2014 г. по описа на Софийски градски съд, НО, нохд №17229/2011 г. по описа на Софийски районен съд, НО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/