О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
Гр. София 29.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1338/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на М.на р. р. и б., п. от О. у. на о., с а. ц.[населено място] против решение № 350/13.05.2010 г. по гр.дело № 1220/2008 г. на Окръжен съд-Б., с което изцяло е отменено първоинстанционното решение № 1933 от 25.08.2008 г. по гр.дело № 118/2008 г. на Районен съд-гр.Р. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени обективно съединените искове срещу В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В., от[населено място], за установяване, че Д. изцяло е собственик на незастроената част от дворно място, с площ 228 кв.м., представляващо УПИ *, идентично с имот пл. № **** в кв.** по плана на[населено място] от 1958 г.- понастоящем идентичен с имот пл. № **** в кв.** по сега действащия план на[населено място], одобрен със заповед № 240/1990 г. на Кмета на [община], ведно с масивната двуетажна жилищна сграда, построена в него, със застроена площ 178 кв.м., както и искането да се отмени нот.акт № ** т.*, рег. № ****, дело № ***/2003 г. Със същия съдебен акт е отхвърлен и предявения, при условие на евентуалност обективно съединен иск на М. на р. р. и б., като п. на Д., п. от О. у. на Б. о. срещу В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В. за установяване, че Д. е съсобственик с ответниците на незастроената част от дворно място, с площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ *, идентично с имот пл. № **** в кв.** по плана на[населено място] от 1958 г., идентичен с имот пл. № **** в кв.** по сега действащия план на[населено място], одобрен със заповед № 240/1990 г. на Кмета на [община], както и на масивната двуетажна жилищна сграда, построена в него, със застроена площ 178 кв.м., при квоти 6.5/12 ид.части за Д. и 5.5/12 ид.части общо за В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В., както и искането да се отмени констативен нот.акт № ** т.ІІ, рег. № ***/2003 г., в частта, с която на В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В. е признато право на собственост над 5.5/12 ид.части от дворно място с площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ *, идентично с имот пл. № **** в кв.** по плана на[населено място] от 1958 г., идентичен с имот пл. № **** кв.** по сега действащия план на[населено място], одобрен със заповед № 240/1990 г. на Кмета на [община] и над 5.5/12 ид.части от масивната двуетажна жилищна сграда, построена в него, със застроена площ 178 кв.м.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване, регламентирано в чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото счита, че по въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол върху материалноправната законосъобразност на решение № 6210/28.12.1998 г. по адм.дело № 3722/98 г. на ВАС, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 6/10.05.2006 г. по гр.д.№ 6/2005 г. на ОСГК на ВКС.
Поддържат се аргументи и за основанието по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК, защото съществува съдебна практика за предпоставките по пар.7 т.6 ПЗР на ЗМСМА по отношение на които въззивният съд е изразил различно становище, което й противоречи. В подкрепа на твърдяното основание касаторът цитира влязлото в сила решение № 498/31.05.2010 г. по гр.дело № 498/2008 г. на С. апелативен съд и съдебни актове на ВКС на РБ.
Касаторът търси отговор на въпроса, относно невъзможността за косвен контрол по новия чл. 302 ГПК на влязлото в сила решение на административен съд от гражданския съд, затова дали административният акт е валиден и законосъобразен, който въпрос бил от особено важно значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и представлява още едно основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280, ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В. и тримата от[населено място] изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК, считайки че Д., в качеството си на страна в проведеното съдебно административно производство не е легитимирана активно да повдига спор зае свои права върху имота, обект на реституиране на основания, черпени от предпоставките на реституцията, цитирайки решение на ЕСПК по делото К. и др. срещу Б..
Срещу въззивното решение, в частта за разноските е постъпила частна жалба от В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В., като междувременно от същите е постъпила и молба по чл.192 ал. 4 ГПК /отм./. Постановено е определение № 995/3.06.2010 г. по въззивно дело № 1220 по описа за 2008 г., на Окръжен съд-Б., с което молбата им по чл.192 ал. 4 ГПК /отм./ за присъждане на разноски по делото е оставена без уважение, тъй като искането за това било направено след постановяване на въззивното решение, към който момент отсъствали доказателства за направените разноски.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да отхвърли обективно съединените установителни искове за собственост на Д. против ответниците, върху процесния недвижим имот, по отношение на който е отхвърлен и предявеният установителен иск за собственост на Д., при условие на обективно съединен иск срещу същите ответници, касаещ права на съсобственост, въззивният съд е приел тяхната неоснователност и недоказаност, прилагайки разпоредбата на чл. 302 ГПК, според която влязлото в сила решение на административния съд, а именно решение № 6210/28.12.1998 г.- по адм. Дело № 3722/1998 г. на ВАС, с което е отменено отчуждаването на процесния имот по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., е задължително за гражданския съд, относно това дали административния акт е валиден и законосъобразен.
Правният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика, съгласно ТР № 6/10.05.2006 г. по гр.дело № 6/2005 г. на ОСГК т.4 и е предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В административното производство, провело се между наследници на собственика на отчуждения имот и органа по отмяна на отчуждаването-Кмета на [община] касаторът – Д. не е участвала, тя е трето за това производство лице, защото не е субект на административното правоотношение. Участието на кмета на общината, който в качеството си на административен орган изпълнява предоставената му от закона компетентност /чл.4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБ и др./ не обвързва Д. и не формира спрямо нея сила на пресъдено нещо по спора за собственост, в настоящето исково гражданско производство.В тази връзка са и задължителните указания в цитираното ТР № 6/2006 г. на ОСГК за извършването на косвен съдебен контрол за законност на акта за реституция. Разпоредбата на чл.302 ГПК, приложена от въззивния съд, следва да се разгледа с изразения принцип на чл.17 ал. 2 изр.2 ГПК, според който по отношение на трето лице на административното производство, което включва не само издаване на административния акт, а и неговото обжалване, гражданският съд не е обвързан в преценката си, относно законосъобразността, а по аргумент на по-силното основание и относно валидността на този акт. Това означава, че отменителното, или изменително решение на административния съд, което замества обжалвания административен акт, би подлежало също на преценка за законосъобразност по преюдициалния за гражданския спор въпрос, щом като в административното производство не е участвала страна по този спор, направила възражение в този смисъл, което е още едно основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Отсъствието на материалноправната легитимация на Д. е аргументирано от въззивния съд с разпоредбата на пар.7 ал.6 ПЗР на ЗМСМА от 17.09.1991 г., че обектът е с местно значение и е преминал в собственост на общините, защото К. – м. „Н. В.” има статут на архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение и противоречи на разрешения правен въпрос в съдебната практика в цитираните от касатора съдебни актове-решение № 498 по гр.дело № 498/2008 г. на САС, решение № 400/по гр.дело № 1078/2009 г. на ВКС на РБ, І-во г.о., решени № 135/30.03.2010 г. по гр.дело № 206/2009 г. на ВКС на РБ, І-во г.о. и решение № 178/15.05.2010 г. по гр.дело № 68/2010 г. на Второ г.о. ВКС /последните две, постановени по реда и условията на чл.290 ГПК/, съображения, които аргументират и основанието по чл.280, ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Определението, под № 995/3.06.2010 г., постановено от въззивния съд по гр.дело № 1220/2008 г., с което не е уважена молбата на В. В., М. В. и Н. В. за присъждане на направени по делото разноски е неправилно и следва да се отмени. Не кореспондира с данните по делото съображението на въззивния съд, че разноските не били поискани. В последното съдебно заседание по съществото на делото, съдът е предоставил възможност на страните да пледират с писмени бележки, каквито са били представени от пълномощниците на молителите на 1.07.2009 г. и в тях е отразена претенцията им, изразяваща се в отхвърляне на предявените от ищеца обективно съединени искове, „с произтичащите от това последици по закон”.
Касационният съд в производството по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. на р. р. и б. срещу въззивното решение, което следва да се допусне до касационен контрол, съгласно чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т.3 ГПК счете, че следва да се ограничи в произнасянето по жалбата на В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В., само досежно отмяната на неправилното въззивно определение, тъй като разпоредбата на чл.78 ал. 3 ГПК ще бъде приложена в полза на жалбоподателите, в зависимост от изхода на спора, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 350/13.05.2010 г. по гр.дело № 1220/2008 г. на Окръжен съд-Б. по касационната жалба на М. на р. р. и б., с вх. № 2041/24.06.2010 г.
Делото да се докладва на председателя на второ г.о. на ВКС на РБ за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
ОТМЕНЯВА определение № 995/3.06.2010 г. по гр.дело № 1220/2008 г. на Окръжен съд-Б., с което е оставена без уважение молбата на В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В., всички от[населено място] за присъждане на направените по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: