Решение №425 от 1.10.2008 по нак. дело №419/419 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

РЕШЕНИЕ
 
  N 425
 
     София  01 октомври 2008 година
 
                                  В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември……….две хиляди и осма година в състав:
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………….…
                                                          ЧЛЕНОВЕ:  Ружена Керанова…………….
                                                                               Блага Иванова…………………   при секретар…………..………..Р.Виденова…………………………………..и в присъствието на прокурора………….………………Ст.Бумбалова…………………….изслуша докладваното от председателя/съдията/ Румен Ненков…….…………..…………………………………………
наказателно дело № 419/2008 година.
Чрез защитника си подсъдимият М. Ф. С. е подал касационна жалба против въззивно решение № 148/15.05.2008 г. по в.н.о.х.д. № 192/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е осъществена въззивна проверка на присъда № 1/18.01.2007 г. по н.о.х.д. № 43/2002 г. на Софийския градски съд. В жалбата са направени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона. Твърди се, че осъждането е постановено в нарушение на чл. 303 във вр. с чл. 14, ал. 1 НПК – на основата на недопустими предположения и недостатъчно косвени доказателства.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С първоинстанционната присъда подсъдимият М. Ф. С. е признат за виновен в това, че на 09.09.1998 г. в гр. С., бул. “. № 33, в съучастие като съизвършител с И. Н. Я. и М. Ф. С. , отнел чужди движими вещи – сумата 15 000 неденоминирани лева от владението на И. Й. М. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване като на основание чл. 59 НК е приспаднато предварителното задържане от 10.09.1998 г. до 16.08.1999 г., както и за времето от 24.03.2003 г. до 02.07.2003 г.
С подлежащото на касационен контрол въззивно решение присъдата е изменена като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК размерът на наказание е намален на единадесет месеца лишаване от свобода, при отчитане като изключително смекчаващо вината обстоятелство на неоправдано продължителния срок на разглеждане на делото по смисъла на чл. 1, т. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, а така също е отменено приложението на чл. 59, ал. 1 НК за периода 24.03.2003 г. – 02.07.2003 г.
Второинстанционният съд е съобразил обвързващите указания, дадени от два отделни състава на Върховния касационен съд по повод отмяната на двукратно постановено оправдаване чрез нова въззивна присъда. Извършил е всестранен и пълен анализ на надлежно събраните доказателствени материали като обективно е възприел тяхното действително съдържание. Точно и ясно е посочил причините за кредитиране на едни и отхвърляне на други, изпълнявайки по този начин предписанията по чл. 339, ал. 2 НПК. Заключението за участието на подсъдимия М в извършване на престъпното посегателство – грабеж, осъществен от три лица, не е лишено от убедителна доказателствена основа.становено е не само косвено от показанията на група свидетели (Милушева, Л. и Й. ), но и пряко – от намиращите се в пълен синхрон показания на св. Т. Затова тезата по касационната жалба за допуснати пороци при формиране на изводите относно правно-релевантните факти по смисъла на чл. 14, ал. 1 НПК и доказателствена недостатъчност по смисъла на чл. 303 НПК трябва да се отхвърли като несъстоятелна.
При прецизно възприетите фактически положения материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание е в максимална степен снизходително. Впрочем в тази насока поначало не са изложени касационни оплаквания.
По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 148/15.05.2008 г. по в.н.о.х.д. № 192/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е осъществена въззивна проверка на присъда № 1/18.01.2007 г. по н.о.х.д. № 43/2002 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top