О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 01.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.03.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2945 /2013 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Г. М. от [населено място] против въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 27 от 12.03.2013 год., по т.д.№ 44/2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд № 337 от 14. 12.2012 год., по гр.д. № 35/2012 год. за уважаване на предявения от ЕТ Койна Г. Г., упражняваща търговска дейност под фирма „ СТРУЯ- 54”, [населено място], [община] срещу касатора, като ответник, осъдителен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 15 000 евро, договорна неустойка по чл.7.2 от договор за наем, сключен между страните на 12.12.2008 год., като в тежест на последния са възложени и деловодните разноски в общ размер от 2239.50 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, предвид едновременното заявената от ищеца претеция за договорна неустойка за неизпълнение и обезщетение за вреди, произтичащи от същото договорно неизпълнение- касационно основание по чл.281, т.2 ГПК.
Алтернативно се поддържа и оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1 , т.1 , т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното и материално право: 1. „ Допустимо ли е и евентуално основателен ли е иск за присъждане на договорна неустойка, предявен едновременно с иск за вреди от неизпълнение на същия договор, когато този иск е разделен, поради правилата за родова подсъдност в отделно производство?” ; 2. „ Следва ли въззивният съд при осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД да преценява валидността на клаузата за неустойка, преди да се произнесе по нейната основателност, дори и да не е направено възражение в тази насока?”; 3.” Невъзможността да се преустрои отдаденото под наем помещение в уговореното по договора предназначение, поради съществуващите строителни правила и норми, може ли да се вмени във вина на наемодателя и представлява ли обективно обстоятелство по чл.81, ал.1 ЗЗД, за което той не носи отговорност?” и 4. „ В горния случай, ако наемателят е търговец с предмет на дейност, свързан с уговореното предназначение на ползваното помещение и поради това е могъл предварително да узнае при сключване на договора за недостатъците, носи ли отговорност наемателя?”
Като израз на поддържаното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на първия от поставените въпроси са посочени: решение № 958 от 29.11.1985 год., по гр.д.№ 890/85 год. на ІІ г.о. и № 2497/ 17.11.1959 год., , по гр.д.№ 7534/59 год. на ВС, а противоречието със задължителната съдебна практика е обосновано с различно възприетото, спрямо разрешението на Бургаския апелативен съд становище в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ВКС № 229/ 21. 01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на ІІ т.о..
По отношение на останалите въпроси е въведено селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касатора осъдителен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД въззивният съд е споделил изцяло, като основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на БОС за наличие на валидно възникнала между страните облигационна връзка, породена от сключен помежду им срочен наемен договор на 12.12.2008 год., който с едностранно волеизявление на ищеца – наемодател е развален предсрочно по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД и с оглед периодичния характер на престацията, по отношение на съконтрахентите са настъпили разпоредените от закона правни последици – договорната им обвързаност е преустановена занапред.
По основания спорен въпрос във въззивното производство – за вината за прекратяване на наемното правоотношение и възможността преустановяването му да е автоматично обусловено от поведението на ищеца – наемател решаващият състав на Бургаския апелативен съд е изложил съображения, че отдавайки под наем помещение, което не отговаря на техническите и строителни изисквания за изграждане и експлоатация по предназначението му, изрично конкретизирано от страните в процесния договор – отсъствие на технически предвиден начин за вентилация, ответникът, като наемодател, не е изпълнил основаното си задължение – да предаде вещта в състояние, отговарящо на ползването за което същата е наета. Затова, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, за ищеца – наемател е надлежно възникнало потестативното субективно право да развали процесния договор, което той успешно е упражнил. Обстоятелството, че с клаузата на т.7.2 съконтрахентите изрично са уговорили компенсаторна неустойка при предсрочно прекратяване на наемния договор помежду им, в хипотезата на установено договорно неизпълнение, обосновава правен извод, че в случая предпоставките на чл.92, ал.1 ЗЗД са осъществени и в полза на ищеца, като изправна страна, е възникнало правото на вземане за неустойка в глобалния и договорен размер от 15 000 евро.
Поради липса на ангажирани по делото доказателства, че наемателят е изпаднал в забава относно дължимата наемна цена в съответствие с договорната клауза на чл.7.1 от договора, решаващият състав на въззивния съд е преценил като неоснователно защитното възражение на ответника за договорно неизпълнение на ищеца, което да обуслови липсата на основание за обезвреда.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че само вторият от поставените от касатора правни въпроси, като относим към крайния изход на спора и включващ се в предмета на делото, съобразно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – основна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Основателно по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, с което е прието, че въззивният съд, разглеждащ иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка е длъжен да следи служебно за евентуална нищожност на съдържащите се в договора уговорки за неустойка, поради противоречие с добрите нрави/ и закона/, без да е ограничен в произнасянето си относно действителността на неустоечната клауза от разпоредбата на чл.269 ГПК.
При постановяване на обжалвания съдебен акт Бургаският апелативен съд въобще не се е занимал с въпроса за действителността на уговорената неустоечна клауза, като явно в тази вр. е възприел изцяло бланкетно посоченото в мотивите на първостепенния съд, че уговорено между страните задължение за неустойка е валидно, което обосновава правен извод, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Що се отнася до въведеното с касационната жалба оплакване за недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, то настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за възприемането му за основателно и допускане на касационното обжалване, поради вероятна недопустимост на решението на Бургаския апелативен съд, съобразно указанията в т.1 на ТР № 1/ 2010 год. на ОСГТК на ВКС. Обстоятелството, че с исковата молба, наред с уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на наемния договор ищецът е претендирал и стойността на направените от него трайни подобрения в наетия имот, както и разходите по т.3.1 от договора – стойност на фактурите за довършените в обекта СМР, на които касаторът се позовава, не дава основание да се приеме, че е налице едновременно заявена претенция за неустойка и обезщетение за причинени от същото договорно неизпълнение вреди и загуби.
Въпрос № 1 въобще не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд , нито довод в тази насока е бил въведен от ответника с отговора на исковата молба, поради което не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Разрешаването на останалите въпроси, е изцяло обусловено от преценката на конкретния доказателствен материал и с оглед постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТ на ВКС, те не могат да обосноват наличието на главната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 27 от 12.03.2013 год., по т.д.№ 44/2013 год..
УКАЗВА на касатора Н. Г. М. от [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 586.75 лева,/ петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет ст./ съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК, като в рамките на същия срок представи по делото и съответен платежен документ.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя , че при неизпълнение на така дадените му указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса в указания срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: