Р Е Ш Е Н И Е
№ 425
гр. София, 18 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева
2. Жанина Начева
при секретаря …… Кр. Павлова …………………………… в присъствието на прокурора …..…… Йотов ………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………….. наказателно дело № 387 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения С. К. Д. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 267/07 г. по описа на Габровския окръжен съд и отменяване на въззивното решение от 24.01.2008 г., с което е потвърдена присъда № 61 от 2.04.2007 г. по н. о. х. д. № 267/07 г. на Дряновския районен съд.
От съдържанието на искането може да се изведе, че осъденият се е позовал на допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди, че съдът е предпочел уличаващите показания на свидетели, намиращи се в близки отношения с пострадалия, а е пренебрегнал оневиняващите го доказателства, които се съдържат в показанията на друг свидетел. Отбелязва също, че въззивният съд е разгледал делото в негово отсъствие, макар че неявяването му в съдебно заседание се е дължало на причина с уважителен характер (смъртта на неговата баба).
В откритото съдебно заседание служебният защитник (адв. Драголов) поддържа молбата със сходна на изложената в нея аргументация.
Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането на осъдения, съображенията на страните, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
В срока по чл. 421, ал. 3 от НПК осъденият С. К. Д. е направил процесуално допустимо искане за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 267/07 г. и отменяване на въззивното решение, което не е било проверено по касационен ред.
Искането за възобновяване е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С въззивното решение от 24.01.2008 г. Габровският окръжен съд е потвърдил присъда № 61 от 2.04.2007 г. по н. о. х. д. № 267/07 г. на Дряновския районен съд, с която С. К. Д. е признат за виновен в това, за периода от 20.11.2006 г. – 21.11.2006 г. в гр. Д. при условията на продължавано престъпление да е унищожил противозаконно чужди движими вещи на обща стойност 367,70 лева както следва: на 20.11.2006 г. на кръстовището на ул. „Акация” и ул. „Липа” в гр. Д. е унищожил предно панорамно стъкло, задно панорамно стъкло и стъклата на предна лява, предна дясна и задна лява врата на л. а. „Ланчия Призма” с рег. № Е* собственост на В. Р. Г. , общо на стойност от 275, 50 лева, а на 21.11.2006 г. в сградата на РПУ – гр. Д. е унищожил дървен нар и два броя брави на обща стойност 92,20 лева, собственост на полицейското управление, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК му е наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
Въззивният състав е извел фактическите констатации по делото въз основа на същите гласни доказателствени средства, които и първоинстанционният съд е приел за достоверни. По отношение на деянието, чиито предмет на посегателство е било имуществото на св. В, съдът изрично се е позовал на показанията на свидетелите -, Ю. Б. , А. О. , Е. Г. и Р. А. Те са били кредитирани с доверие след пълния анализ и преценка, че взаимно се подкрепят и логически се съгласуват с данните от писмените доказателствени средства. Показанията на св. М също са били разгледани аналитично и оценени в съпоставка с цялата останала съвкупност. Съдът ги е приел за недостоверни и в изпълнение на процесуалните си задължения достатъчно изчерпателно е мотивирал пътя на своите разсъждения.
При това положение, неоснователен е доводът за нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което да произтича от неясно предпочитание на едни свидетелски показания за сметка на други.
Осъденият подчертава също, че въззивното производство неправилно е протекло в негово отсъствие.
В съответствие с разпоредбата на чл. 329, ал. 2 НПК неявяването на подсъдимия пред въззивния съд не е пречка за разглеждане на делото. След като датата на съдебното заседание му е била ефективно съобщена, личното участие е въпрос на негово желание и собствен избор. Затова подсъдимият трябва да уведоми съда когато иска да участва, но поради уважителна причина е обективно възпрепятстван.
Осъденият С. Д. е бил редовно призован за съдебно заседание на 23.01.2008 г. чрез надлежно оформена и получена от самия него призовка. Така съдът му е осигурил пълноценната възможност, ако пожелае да се защитава лично. В нито един момент обаче от въззивното производство той не е съобщил за причина, която да му е попречила да присъства. При тези условия, като е разгледал делото в негово отсъствие и по-късно е постановил решение, окръжният съд – гр. Г. не е допуснал съществено процесуално нарушение. Неявяването пред въззивния съд е логически несъвместимо с упрека на защитника, че последната дума не е принадлежала на подсъдимия.
Искането на С. К. Д. за отменяване на въззивното решение по реда на възобновяването е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. Д. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 267/07 г. по описа на Габровския окръжен съд и отменяване на въззивно решение от 24.01.2008 г., с което е потвърдена присъда № 61 от 2.04.2007 г. по н. о. х. д. № 267/07 г. на Дряновския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: