О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 23. 09. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 5426 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.1 вр.чл.66,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. С. с вх. № 41152 /05.04.2013 г. (на СГС) срещу определение от 19.03.2013 г., по гр.д. № 5736/ 2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV-Б възз. с-в., с което е оставена без уважение молбата по чл.64 на С. Д. С., с която се иска възстановяване на срока за подаване на молба по чл.250 ГПК за допълване на решението по делото.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. е навел две непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, въззивният съд се е произнесъл незаконосъобразно по първото – че страните са длъжни да „проверяват” верността на публикуваната на сайта на СГС невярна информация и не се произнесъл по второто наведено обстоятелство – че решението на въззивния съд било постановено с два месеца забава, което е процесуално нарушение.
Насрещната страна [фирма], София, не е подала отговор на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че искането е процесуално допустимо, но неоснователно, т.к. изтъкнатото от С. С. причина, че в сайта на СГС било посочено, че обжалваното решение не е влязло в сила, не отговаря на истината (в решението е посочено, че не полежи на обжалване), не е особено непредвидено обстоятелство, т.к. в интернет сайта е отразено самото съдържание на решението и от него страната би следвало да се ориентира какво е приел съставът на съда за това дали актът му е окончателен или подлежи на обжалване, като тази констатация не обвързва страната, нито горната инстанция, т.к. възможността за обжалване следва изцяло от закона. В случая С. С. е имал достъп чрез интернет – страницата до съдържанието на решението, в което е посочено, че то е окончателно, а непубликуването на решението на страницата не освобождава страната от процесуалното задължение да провери дали решението е влязло в сила, т.к. съдът е длъжен да връчва на страните само преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване – чл.7,ал.2 ГПК, а решенията на окръжните съдилища, които не подлежа на обжалване, не се връчват и не се съобщават.
С определение от 03.06.2013 г. по молба на С. Д. С. по ч.250 ГПК въззивният състав се е произнесъл и по другото обстоятелство, на което е основано искането за възстановяване на срока – че решението не е постановено в срок, като е оставил искането без уважение. Това определение е съобщено на С. Д. С. на 07.06.2013 г. и по делото няма данни да е обжалвано до изпращане на делото от СГС на 27.08.2013 г., поради което следва да се приеме, че е влязло в сила в края на деня 14.07.2013 г. (петък, присъствен ден).
Настоящият състав намира следното :
Частната жалба е допустима: обжалваното определение подлежи на обжалване, частната жалба е подадена е легитимирано да обжалва лице в срок и е редовна.
Частната жалба е неоснователна:
Изводът на въззивния съд, че въззивното решение не подлежи на обжалване е законосъобразен, т.к. с него въззивният съд се е произнесъл по два иска за парично обезщетение с цена под 5 000 лева, съгласно приложимото правило на чл. 280,ал.2 ГПК такива въззивни дела не подлежат на касационно обжалване и съгласно чл.296,т.1 ГПК тези решения влизат в сила.
Законосъобразен е и изводът на въззивния съд, че за него не съществува процесуално задължение да съобщава за такова решение, нито да изпраща препис от него на страните, както и че страните следва да следят за постановяването на съдебните решения по делото и за тяхното съдържание с оглед правата им по чл.250 ГПК да искат допълване в срок, който е преклузивен.
Не се спори, че С. Д. С. е пропуснал преклузивния срок за подаване на молба за допълване на решението, установен в чл.250 ГПК, именно затова С. Д. С. иска възстановяването му.
С. С. не твърди, че не е научил за постановяване на решението до изтичане на този срок, а че не го е спазил поради това, че в интернет страницата на въззивния съд (СГС) е отбелязана неправилно, че решението не е влязло в сила.
Настоящият състав намира, че посочената грешка (отбелязването, че решението подлежи на обжалване, което не съответства на съдържанието му), е непредвидено обстоятелство.
Но това обстоятелство не е такова, което частният жалбоподател С. С. не е могъл да преодолее. Както е приел и въззивният съд, С. С. е следвало да прочете цялото съдържание на решението на интернет страницата на съда, както и да се запознае с решението по делото в деловодството на съда.
Така е и защото самият С. С. твърди в частната си жалба пред настоящата инстанция, че е следял за решението, останал е в София в разгара на летния туристически сезон (видно от представената от С. С. разпечатка, решението е обявено на 12.06.2012 г.), за да може да иска допълването му. А за да иска допълването му, С. С. е трябвало да установи, че е непълно, за което да се запознае със съдържанието му – на интернет страницата (като изтегли съдържанието му) или в деловодството или извън него въз основа на препис, получен от деловодството.
С. С. не твърди да направил опит за това в преклузивния срок по чл.250 ГПК. Това бездействие е пречката да подаде молбата си по чл.250 ГПК в срок.
Както беше отразено по-горе – по втората причина за възобновяване на срок – постановяването на решението с два месеца забава, въззивният съд се е произнесъл допълнително с определение от 03.06.2013 г. – по молба на С. Д. С. по реда на чл.250 ГПК (вкл.) в смисъл, че неспазването на срока по чл.235,ал.5 ГПК, който е инструктивен, не съставлява самостоятелно отделно и непредвидено обстоятелство по чл.64,ал.2 ГПК. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила.
Към това може да се добави, че този довод за незаконосъобразност също е неоснователен, доколкото С. С. не е обосновал с какво произнасянето на въззивния съд след инструктивния срок за постановяване на решението, е попречило на С. С. да поиска допълването му в срок.
От изложеното следва изводът, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Поради това и на основание чл.278 ГПК настоящият състав на І г.о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.03.2013 г., по гр.д. № 5736/ 2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV-Б възз. с-в.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2