О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр.София, 03.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 307/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ж. „Б. х.” за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 04.11.2011 г. по гр.д.№ 13199/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 11494/ 2006 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] и Л. Г. Н. искове, квалифицирани по чл.59 ал.1 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата 6 000 лв (част от общо дължимо обезщетение в размер 20 745 лв, произтичащо от ползване на собствен на Ж. апартамент № ** в [населено място], [улица], [жилищен адрес]).
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправните въпроси (уточнени от съда) може ли собственик на новопостроена сграда, чието ползване не е разрешено по съответния ред, да придобие вземане по чл.59 от ЗЗД срещу лице, ползващо без основание обект в тази сграда; ако в резултат на незаконно преустройство и без одобрен проект част от апартамент в сграда бъде обособена като самостоятелен обект, може ли обособената част да бъде придобита по давност; може ли да е обект на собственост и да се придобива по давност апартамент, за който не е удостоверено по чл.181 от ЗУТ, че е завършен в груб строеж; допустимо ли е право на собственост върху един имот да се придобие от две лица, съобразно владените от тях идеални части; и може ли да се придобие при действието на чл.31 ал.3 от ЗК (отм.) чрез давностно владение вещ, която е собственост на Ж.. Повдига също процесуалноправният въпрос може ли степен на завършеност на строеж да се установява със свидетелски показания, ако е издаден протокол по чл.181 от ЗУТ. Счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване, тъй като на поставените от касатора въпроси въззивният съд е отговорил в съответствие с установената от ВКС практика, а не в противоречие с нея. Поради това моли касационното обжалване да не бъде допуснато.
Ответната страна Л. Г. Н. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно жалване на въззивното решение – за основателно.
За да го постанови, съдът е приел, че Ж. е собственик по приращение на построена жилищна сграда с отделни апартаменти, един от които без одобрен проект е преустроен на два самостоятелни обекта, които се владеят от ответниците по делото. Сградата не е въведена в експлоатация според действащата правна уредба и ползването на строежа е забранено от администрацията. Поради това не е налице вземане на Ж. за изравняване на неоснователно обогатяване на ответника, тъй като Ж. не се е обеднила във връзка с това обогатяване – тя не би могла да се ползва от обекта, чиято експлоатация не е разрешена. Съдът е приел също, че ответниците са владели необезпокоявано имота в продължение на 10 години и са го придобили по давност, поради което имат основание да го ползват и не са се обогатили неоснователно. По тези две групи съображения исковете са отхвърлени.
С оглед мотивите на въззивния съд, не обуславят въззивното решение въпросите може ли да е обект на собственост и да се придобива по давност апартамент, за който не е удостоверено по чл.181 от ЗУТ, че е завършен в груб строеж; може ли степен на завършеност на строеж да се установява със свидетелски показания, ако е издаден протокол по чл.181 от ЗУТ и допустимо ли е право на собственост върху един имот да се придобие от две лица, съобразно владените от тях идеални части. За да отхвърли исковете въззивният съд не е държал мотиви, в които да е отговорил на така поставените въпроси, съответно по тях касационно обжалване не може да се допусне (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Останалите повдигнати от касатора въпроси обуславят обжалваното решение. Освен това въпросът може ли собственик на новопостроена сграда, чието ползване не е разрешено по съответния ред, да придобие срещу ползвател на обект в сградата вземане по чл.59 от ЗЗД е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решение № 271/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 3148/ 2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 272/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 3198/ 2008 г., І г.о.), а въпросът може ли да се придобие при действието на чл.31 ал.3 от ЗК (отм.) чрез давностно владение вещ, която е собственост на Ж., има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. За да се отговори на тези въпроси обжалването следва да бъде допуснато, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 04.11.2011 г. по гр.д.№ 13199/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 120 лв (сто и двадесет лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: