Р Е Ш Е Н И Е
№ 425
гр.София, 04.06.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1773/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. К. и Н. П. К. против въззивно решение на Добрички окръжен съд № 430 от 06.12.2007 г. по гр.д. № 691/ 2007 г. С това решение е обезсилено решението на Каварненски районен съд по гр.д. № 80/ 2006 г. в частта му, в която е прогласена нищожността на решение № 407/ 24.04.1997 г. на Поземлена комисия – Каварна (ПК Каварна) и производството по делото е прекратено в тази част. В останалата част решението на районния съд е отменено и е постановено друго по същество на спора, с което са уважени предявените от Х. П. К. искове против касаторите по чл.108 от ЗС за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот – лозе с пл. № 769 по плава на СО „С” („К”), гр. К..
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на материалния закон и на правилата на ГПК, както и че е необосновано. Според касаторите неправилно въззивният съд приел, че са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността на ищеца върху процесния имот. Решението на ПК, на което същият се позовавал, не било придружено със скица. Нямало доказателства за това, дали наследодателят на ищеца е бил собственик на въпросното лозе към момента на образуване на ТКЗС, а доказателствената тежест за установяване на този факт бил за ищеца. Неправилно било прието, че в полза на касаторите не била изтекла придобивна давност върху имота – той не е бил държавен или общински, поради което забрана за придобиване на собствеността върху него чрез давностно владение нямало. По отношение на решението на ПК поддържат, че щом е установена нищожността му, тя трябва по реда на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административните актове да бъде прогласена със съдебното решение. Поради това молят решението на въззивния съд да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция и претендират за разноските по делото.
Ответникът по касация Х. П. К. оспорва жалбата. Според него от доказателствата по делото било установено, че въпросният имот е принадлежал на баща му П. К. и че е бил неправомерно отнет от АПК и предаден на ответниците. След постановяване на решение на ПК, с което имота му е възстановен, ответниците нямали никакво основание да го държат и следвало да му го върнат. Поради това моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима. Разгледана по същество същата е и основателна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот чрез наследствено правоприемство от баща си П. Счел е, че се касае за земеделска земя, но тъй като с обобществяването на земите в ТКЗС собствеността върху тях не се губи, то наследодателят на ищеца не е загубвал вещното право върху нея, а след смъртта му то е преминало към ищеца (сега ответник по касация). Така приетото е в противоречие със задължителното тълкуване, дадено от ОСГК на ВКС с ТР № 1 от 1997 г., според което решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници имат конститутивно действие. Щом като става въпрос за конститутивен административен акт, то преди издаването му и влизането му в сила правните последици на този акт не могат да възникнат. А това означава, че подлежащите на земеделска реституция земи не могат да бъдат считани за собствени на правоимащите по реда на ЗСПЗЗ без да е издадено решение на ПК за възстановяване на собствеността върху тях. Наследниците на лицата, от които земите са отнети при образуване на ТКЗС, не могат да се легитимират като собственици на имотите преди за това да има влязъл в сила административен акт. Следва да се отбележи, че ако възприетата от въззивния съд теза е вярна (т.е. ако собствеността се придобиваше по наследяване), то за уважаване на иска трябваше да бъдат представени доказателства, че наследодателят на ищеца – П. К. – е бил собственик на имота. А да се приеме това за доказано от решението на ПК, означава да се постави следствието преди причината. ПК не може да издаде решение за възстановяване, ако липсват данни за собствеността върху имота, а щом решението на ПК е само декларативно, то не би могло да има значението на титул на собственост, щом праводателят на ищеца не е бил такъв.
Поради това въззивният съд е постановил решението си по същество в нарушение на материалния закон. В тази част същото следва да бъде отменено и тъй като не се налага връщането му за ново разглеждане от въззивната инстанция, спорът следва да бъде решен по същество от Върховния касационен съд.
Установява се от фактическа страна, че имотът, който е спорен в настоящето производство, съставлява лозе – пл. № 769 по кадастрален план от 1991 г. на местност „К” или „С” в землището на гр. К.. Този план не е одобрен, но въз основа на него е изработен околовръстен полигон, одобрен през 2000 г. За същия имот през 1991 г се е снабдил с нотариален акт П. К. , за когото не се спори, че е наследодател на ответниците. През 1991 г. ищецът Х е подал до ПК Каварна заявление за възстановяване на собствеността върху земи по ЗСПЗЗ, в качеството му на наследник на П. Й. А. (Камбуров), включително 2,5 дка лозе в м.”К”. С решение от 23.03.1994 г. ПК Каварна е отказала да възстанови собствеността върху лозето – имоти с пл. № 7* и 770 – тъй като се владеят от други лица с нотариален акт. По жалба на П. Х. К. срещу отказа е образувано гр.д. № 570/ 1994 г на Каварненски районен съд, приключило с потвърждаване на решението на ПК. На 24.04.1997 г. ПК е излязла с ново решение по същото заявление, но с коренно противоположен резултат – собствеността върху лозето, вкл. имот пл. № 769 с площ 572 кв.м., е възстановена на наследниците на П. Й. А. Към това решение няма приложена скица и в него не са описани границите на имота.
При тези данни съдът намира, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот. Както съдът вече изложи съображения, касае се за земеделска земя, която според твърденията на ищеца е била отнета без законово основание от наследодателя му и предадена на наследодателя на ответниците. Собствеността върху такава земя подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ – чл.10 ал.4 от закона. При това положение ищецът трябва да представи валидно решение на поземлената комисия (сега – Общинска служба земеделие), което да признава правата му като наследник на лице, от което имотът е отнет неправомерно. Решението трябва да е придружено със скица, в противен случай то не се явява годен титул за собственост – арг. от чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ, чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай по делото не е представена скица и няма данни да е издавана такава на името на ищеца при издаване на административния акт, на който той основава правата си. Следователно процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила. Към настоящия момент ищецът все още не се легитимира като собственик на процесния имот, поради което предявеният иск се явява неоснователен само на това основание. Същият подлежи на отхвърляне, като на ответниците бъдат присъдени разноските по делото.
В частта, в която въззивният съд е обезсилили първоинстанционният съдебен акт, решението е правилно. Недопустимо е съдът да се произнася в диспозитива на решението си по спорове, които не са били въведени като предмет на делото по надлежния процесуален ред – с искова молба или чрез изменение на иска. Оспорването на решенията на ПК става по реда на административното производство, каквото настоящето не е. Вярно е, че съдът упражнява косвен контрол за законосъобразност на административните актове в исковото производство, но резултатът от тази дейност не може да бъде обективиран в диспозитива на съдебното решение. Подобно произнасяне е недопустимо поради липса на надлежно сезиране. Поради това решението на въззивния съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по въпроса за нищожността на решение № 4* е правилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Добрички окръжен съд № 430 от 06.12.2007 г. по гр.д. № 691/ 2007 г. в частта му, в която е обезсилено решението на Каварненски районен съд по гр.д. № 80/ 2006 г. в частта му, в която е прогласена нищожността на решение № 407/ 24.04.1997 г. на Поземлена комисия – Каварна и производството по делото е прекратено в тази част.
ОТМЕНЯ въззивно решение на Добрички окръжен съд № 430 от 06.12.2007 г. по гр.д. № 691/ 2007 г. в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. П. К., ЕГН **********, гр. К., ул.”Х” № 49, против И. П. К. и Н. П. К., двамата с адрес гр. К., ул.”25-ти септември” № 42, искове по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху лозе – имот пл. № 769 по плана на СО „К” („С”), землището на гр. К. и за обезсилване на нотариален акт № 1* т.V, н.д. № 1541/ 1991 г., съставен от съдия при Балчишки районен съд.
ОСЪЖДА Х. П. К. да заплати на И. П. К. и Н. П. К. сумата 922,90 лв (деветстотин двадесет и два лева, деветдесет стотинки) разноски по делото на основание чл.64 ал.2 от ГПК (отм.).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: