ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 426
София,15.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 693 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ир.Ц. като процесуален представител на Община Своге срещу въззивното решение на Окръжен съд София /СОС/ от 22.Х.2018г. по гр.д. № 3792/2018г.
Ответницата по касационната жалба Ц. Б. Ч. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Д.К. е заела становище, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима само в частта по претенцията за обезщетение за имуществени вреди като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. В частта по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК с оглед цената й в размер на 1000лв.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване по касационните жалби в допустимите им части, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение СОС е отменил решението на РС Своге от 10.ІV.2018г. по гр.д. № 93/2017г. в отхвърлителните му части за сумите 13358лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие наводняване на имота й в [населено място] през април 2014г., на 23.ХІІ.2015г. и през юни 2016г., причинено от бездействие на ответника – неотстраняване на повреди в бордюра на [улица]в непосредствена близост до имота на ищцата и неизграждане на подпорна стена на улицата в същия участък по силата на чл.31 ЗП, и за сумата 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди от същото бездействие, и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Община Своге да заплати на Ч. 13358лв. на основание чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 01.ІІІ.2017г. до окончателното изплащане, както и 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд е приел за установено понасянето от ищцата на материални щети от повреждането три пъти на имота й при проливни дъждове. Тя сигнализирала ответната община чрез кмета на [населено място] и поискала поправка на подпорната стена и на бордюрите на улицата, повредени вследствие ПТП. Според показания на свидетел бордюрите не са поправени и водата не тръгва по улицата, а влиза в двора. Установено е чрез техническа експертиза, че теренът е със силен наклон, с ляв завой и при неблагоприятни метеорологични условия наводняването на имота е хроничен проблем; уличното платно не е разрушено, нито е поддало, разрушени са два бордюра, от където поради големия наклон на пътя и завой наляво водният поток при силен дъжд влиза в имота; имотът е без хидроизолация, къщата е неизмазана и тухлената зидария е почти на нивото на терена, поради което водата лесно прониква в сградата. Т.н. „подпорна стена” е в имота на ищцата и общината не е задължена да я поддържа, но тя би могла да изгради истинска подпорна стена, което е нейно задължение по силата на пар.1 т.3 от ДР на ЗП. Особено тежко е бездействието на общината относно поправката на бордюрите, продължило повече от 4 години, което застрашава имота на ищцата от нови наводнения. Бордюрите са конструктивен елемент от пътното платно съгласно пар.1 т.4 от ДР на Наредба № 2/2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и чрез заключение на съдебно-оценителна експертиза, се налага извод, че ремонтните работи на стойност 13358лв. са в причинно-следствена връзка с наводненията на имота през 2014 – 2016г. Налице е каузална връзка между щетите и противоправното поведение на служители на общината. Ответникът не е доказал съпричиняване от страна на ищцата, като не е направила хидроизолация и външна мазилка, тъй като не е установил доколко такива подобрения биха намалили размера на щетите.
В изложението на касатора се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроси във всички хипотези по чл.280 ал.1 ГПК, първият от които /въпроси/ обосновавал недопустимост на атакуваното решение. Твърди се и очевидна неправилност на решението.
Първият въпрос „може ли съдът да се произнесе по незаявени в исковата молба и не въведени в хода на производството правопораждащи фактически твърдения и да основе своите изводи на такива и какви са правните последици от това действие” е обоснован с твърдение, че искът е уважен на непосочено твърдение относно неизграждане от общината на подпорна стена и неподдържане на уличното платно. Така поставен, въпросът не е основание за допускане на касационно обжалване. Противно на соченото на касатора, исковата молба е основана на твърдението, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана поради неполагане на грижа за поддържане в добро състояние на уличното платно и бездействие, състоящо се в неизграждане на подпорна стена на улицата, въпреки неотложна необходимост, като въззивният съд се е произнесъл именно въз основа на тези обстоятелства. С оглед на това поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора по делото.
Въпросите „кои са подлежащите на доказване елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД; какво представлява причинната връзка между деянието /действие, бездействие/ и подлежащата на обезщетение вреда; подлежи ли на доказване причинната връзка” са обосновани с твърдения, че в случая не е установена причинна връзка между поведението на общината и вредата, като са изложени пространни теоретични съображения за елементите от фактическия състав на посочената разпоредба, за същността на причинната връзка и че тя не се предполага. Поставеният въпрос е принципен, а не е свързан с конкретно произнасяне от въззивния съд, обосновало извода му за наличие в случая на предвидените в чл.49 ЗЗД предпоставки за отговорността на ответника. И тъй като съдът няма правомощие служебно да вземе предвид произнасяне по въпроси в тази връзка в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване и по сочените от касатора такива не може да бъде допуснато.
Въпросите „какво е дължимото съдържание на въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното; длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да определи спорния предмет, да обсъди наличните доказателства и доводите на страните и да направи съответните изводи от тях, както и да изложи мотиви” са поставени във връзка с твърденията, че съдът не изложил мотиви относно причинната връзка, не обсъдил съдебно-техническата експертиза, установила наличие на подпорна стена в имота на ищцата, не съдържаща констатации за наличие на подпорна стена и неподдържано улично платно, а за разрушени само два бордюра и част от оградата на ищцата при ПТП, което не би обусловило твърдяната липса на грижи за състоянието на уличното платно и увреждането. Така поставените въпроси са неотносими към произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съдът в съответствие с тази практика е изложил мотиви за извода си за наличие на причинна връзка между щетите и поведението на служители на ответната община, като е взел предвид и се е основал освен на свидетелски показания и на съдебно-техническата експертиза, според която са разрушени два бордюра на пътното платно, откъдето и поради силния наклон на платното при силни дъждове прониква вода в имота и в жилищната сграда, построена в него, тъй като тухлената й зидария е почти на нивото на терена. А за наличие на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК касаторът не е изложил каквато и да било обосновка.
Бланкетно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Изложените в касационната жалба /бланкетни/ и в изложението съображения са за недопустимост на въззивното решение, за допуснати процесуални нарушения, за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон, които представляват касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК. Не се сочи порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Сочените нарушения не са видни пряко от съдържанието на въззивното решение, а преценката дали такива са допуснати или не изисква проверка и анализ на процесуалните действия на съда и страните, на събраните по делото доказателства и съпоставянето им с формираните изводи от фактическа и правна страна. Такава преценка касационният съд може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба в допустимата й част не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски – заплатено от нея възнаграждение за процесуалното й представителство от адвокат К. пред настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 25.І.2019г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, ГО, № 323 от 22.Х.2018г. по гр.д № 379/2018г. в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие наводняване на имота на Ц. Б. Ч., находящ се в [населено място], през април 2014г., на 23.ХІІ.2015г. и през юни 2016г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ОБЩИНА СВОГЕ срещу решението на Софийския окръжен съд, ГО, № 323 от 220.Х.2018г. по гр.д № 379/2018г. в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие наводняване на имота на Ц. Б. Ч., находящ се в [населено място], през април 2014г., на 23.ХІІ.2015г. и през юни 2016г.
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в седмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: