РЕШЕНИЕ
N 426
София, 02 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември..……………………две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков…………….…
ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова…………….
Блага Иванова………………… при секретар…………..………….Р.Виденова…………………………………..и в присъствието на прокурора………….………………Ст.Бумбалова…………………изслуша докладваното от председателя/съдията/…Р.Ненков………………………………………………
наказателно дело № 393/2008 година.
На основание чл. 420, ал. 2 и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъдената К. Б. Й. е направила искане за възобновяване в наказателно-осъдителната част на влязлата в сила присъда № 56/11.06.2007 г. по н.о.х.д. № 110/2006 г. на Районен съд – гр. Ч., изменена чрез отхвърляне на гражданския иск и относно дължимите разноски и потвърдена изцяло в наказателната част с въззивно решение № 111/11.12.2007 г. по в.н.о.х.д. № 101/2007 г. на Окръжен съд – гр. С.. От основанията по чл. 348, ал. 1 НПК в искането са развити единствено доводи за нарушение на закона, свеждащи се до твърдение, че деянията, за които е постановено осъждане са с явно незначителна обществена опасност, поради което с оглед на нормата на чл. 9, ал. 2 НК са несъставомерни. Затова се иска съдът по възобновяване да постанови пълно оправдаване на подсъдимата. Без да се аргументира изрично защитата се е позовала и на явна несправедливост на наказанието, както и на “необоснованост”, каквото основание за възобновяване на наказателно дело не е предвидено в процесуалния закон.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането по посочените в него основания е неоснователно, но въпреки това присъдата подлежи на отмяна поради произнасяне на съда по ненадлежно допуснато изменение на внесеното с обвинителния акт обвинение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и материалните по делото, установи следното:
Искането на осъдената К. Й. за възобновяване на влязлата в сила присъда е неоснователно.
С наказателно-осъдителната част на подлежащите на проверка съдебни актове е постановено:
а) подсъдимата К. Б. Й. е призната за виновна в това, че на 30.09.2002 г. в с. О., област Смолян, в качеството на длъжностно лице – председател на З. “Персенк” – с. О., в кръга на службата си е съставила неистински официален документ с цел да бъде използван- “Приемателен протокол”, в който положила подпис за “възложител” от името на изпълнителния директор Г. С. , поради което и на основание чл. 310, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 308, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода;
б) подсъдимата Й. е призната за виновна и в това, че в периода от 07.10.2004 г. до 25.11.2004 г. в с. О., област Смолян, в качеството на длъжностно лице – председател на З. “Персенк” – с. О., в кръга на службата си е съставила неистински официални документи с цел да бъдат използвани – 4 бр. разходни касови ордера, в които се подписала вместо указаните в документите получатели на пари срещу доставени стоки, поради което и на основание чл. 310, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода; и
в) на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимата е наложено общо наказание за двете престъпления в размер на една година лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено за срок от четири години.
Искането за възобновяване на наказателното производство се основава единствено на тезата за несъставомерност на деянията, за които е постановено осъждане. С оглед на правомощията на съда по чл. 425 НПК и установеното субсидиарно приложение на правилата за касационното производство по чл. 426 НПК, настоящата проверка за правилното приложение на материалния закон може да се осъществи само в рамките на фактическите положения по влезлите в сила съдебни актове. В случая в мотивите на първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение са описани две отделни деяния, всяко от които осъществява всички обективни и субективни признаци на престъпния състав, по който е постановено осъждане. Инкриминираните приемателен протокол по първото осъждане и 4 бр. разходни касови ордера по второто осъждане от външна страна съставляват “официални документи” по смисъла на чл. 93, т. 5 НК – подлежат на издаване по установен ред и форма от длъжностно лице, на което в единия случай е възложена ръководна работа в кооперация (изпълнителен директор на З. “Персенк”), а в другия – работа, свързана с пазене на чуждо имущество при едноличен търговец (представител на ЕТ “А”, който инкасира парични средства). Всички документи изцяло са били съставени от подсъдимата Й. , в кръга на службата й като председател и счетоводител на кооперацията, която като ги подписала от чуждо име им придала вид, че освен от нея изхождат и от посочените по-горе лица. Открити са в счетоводната документация на З. “Персенк” и са били предназначени за установяване на определени обстоятелства – изпълнение на възложена работа по договор и плащане на парични суми.
Горепосочените факти по същество не се оспорват от осъдената в направеното от нея искане за възобновяване. Същите осъществяват признаците на две престъпления по чл. 310, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК, като второто е извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. В никакъв случай не може да се приеме тезата за явна незначителност на обществената опасност на деянията по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК от гледна точка на тяхната последователност и системност, указващи на наличието на упорита престъпна воля у дееца, както и с оглед степента на накърняване на обществените отношения, свързани с прецизното документиране на движението на стоково-материалните ценности и достоверното отчитане на икономическата дейност на лицата, участващи в гражданския оборот.
Поначало наказателната отговорност на дееца за съставянето на неистинските документи не може да бъде изключена от обстоятелството, че е следвал неправомерните съвети на друго лице. Затова твърдението по искането за наличието на някакво подвеждащо поведение на финансов ревизор на кооперацията не заслужава сериозно внимание.
Участващият в делото представител на Върховната касационна прокуратура основателно е поставил въпроса за ненадлежно извършване на процесуалното действие по чл. 287, ал. 1 НПК, осъществено на 03.05.2007 г. в хода на първоинстанционното съдебното следствие. Тогава районният прокурор на практика не е въвел изменение в обстоятелствената част на обвинението, а е повдигнал съвсем ново обвинение – за съставянето на 4 бр. неистински разходни касови ордера. По своето съдържание то не е имало нищо общо с внесения в съда обвинителен акт, поради което не е трябвало да бъде прието от съда. Нарушението обаче не е съществено, защото допълнителното обвинение е било ясно формулирано, подсъдимата и нейният защитник са заявили, че са готови да отговарят по него, и съдът е отложил делото, за да им предостави възможност да подготвят и организират защитата.
От значение е и обстоятелството, че в искането за възобновяване самата осъдена и нейния защитник не се позовават на ограничаване на процесуалните им права при разглеждане на делото. По принцип служебната намеса на съда по възобновяване на наказателното дело не е изключена, но само доколкото с констатираното нарушение са били накърнени устоите на справедливия процес, каквато ситуация в конкретния случай не е налице.
По гореизложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената К. Б. Й. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела в наказателно-осъдителната й част на влязлата в сила присъда № 56/11.06.2007 г. по н.о.х.д. № 110/2006 г. на Районен съд – гр. Ч., потвърдена в същата част с въззивно решение № 111/11.12.2007 г. по в.н.о.х.д. № 101/2007 г. на Окръжен съд – гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.