Р Е Ш Е Н И Е
№ 426
гр.София, 22.05.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в публично съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1825/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. А. против въззивно решение на Софийски окръжен съд № 504 от 03.01.2008 г. по гр.д. № 946/ 2007 г. С обжалваното решение е обезсилено решение на Костинбродски районен съд от 30.05.2007 г. по гр.д. № 144/ 2005 г и е постановено делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК, тъй като по същото дело веднъж окръжният съд вече бил обезсилил решението на районния и върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане всички указания на горестоящия съд били изпълнени от първоинстанционният. Делбените имоти били надлежно индивидуализирани по действащата регулация, уточнено било и кои сгради подлежат на делба. Квалификацията на иска за обявяване на нищожността на нотариален акт била работа на съда, липсата на такава не можело да е основание за обезсилване на първоинстанционният акт. Поради това касаторът моли решението на въззивния съд, с което такова обезсилване е постановено, да бъде отменено и делото да бъде решено по същество.
Ответникът по касация – А. Н. З. – оспорва жалбата. Според него районният съд не е изпълнил нито едно от указанията, дадени вече веднъж от въззивната инстанция, поради което и повторно постановеното решение на Костинбродския РС се явява недопустимо. Поради това моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, като претендира и за разноските по производството.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на И. Н. А. против А. Н. З. за делба на недвижими имоти – дворни места в с. Д., намиращи се в кв.22 по плана на селото, представляващи съответно парцел ****, V-143, VІ-143 и VІІ-143. Поискана е делба и на сградите, намиращи се в парцели ІV-143 (една сграда) и VІІ-143 (къща, лятна кухня и кошара). Исковете са отхвърлени с решения от 20.03.2003 г и 29.03.2004 г. (допълнително). По жалба на ищцата С окръжен съд е разгледал спора, констатирал е нередовност на исковата молба и в съответствие с ТР № 1 от 2000 г на ОСГК на ВКС е дал указания за отстраняването им. С молба от 16.12.204 г ищцата е уточнила, че делбените имоти представляват по действащата регулация парцели с номера VІ-84, ІХ-456 и V-457 в кв.20 по плана на с. Д.. Въззивният съд е счел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и с решение 28.03.2005 г. по гр.д. № 487/ 2004 г. е обезсилил основното и допълнителното решение на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Дадени са задължителни указания до районния съд да се произнесе по исковете за делба на парцели с номера VІ-84, ІХ-456 и V-457 в кв.20 по плана на с. Д., а не на парцелите, описани в исковата молба. Освен това са дадени указания съдът да изиска от ищцата уточняване на сградите, чиято делба иска и да посочи съседи на имотите.
При новото разглеждане на делото пред Костинбродския районен съд с молба от 29.09.2005 г ищцата е уточнила, че иска делба на УПИ с номера VІ-84, ІХ-456 и V-457 в кв.20 по плана на с. Д. и намиращите се в тях постройки, обозначени на скиците на парцелите. Посочени са съседи на парцелите.
Въпреки така направените уточнения районният съд отново се е произнесъл с решение, с което е допуснал да се извърши делба на парцели ІV-143, V-143, VІ-143 и VІІ-143 от кв.22 по плана на с. Д.. Освен това е обявил за нищожен нотариален акт № 192/ 1990 г, н.д. № 392/ 1990 г. (който не е приложен по делото), макар от обстоятелствата на исковата молба да е видно, че не се претендира нищожност на нотариалното удостоверяване, а на обективираната в нотариалния акт сделка. Така постановеното решение е обезсилено със съдебния акт, чието касиране в настоящото производство ищцата претендира.
Обжалваното решение е правилно. Районният съд се е произнесъл по нещо различно от поисканото. Ищцата претендира да се допусне делба на урегулирани имоти с номера VІ-84, ІХ-456 и V-457 в кв.20 по плана на с. Д.. С влязло в сила решение на окръжния съд веднъж е обезсилено решение по същия въпрос и са дадени задължителни указания първата инстанция да се произнесе по искове за делба точно на тези урегулирани поземлени имоти – с номера VІ-84, ІХ-456 и V-457 в кв.20 по плана на с. Д.. Районният съд се е произнесъл за нещо различно – допуснал е делба на парцели ІV-143, V-143, VІ-143 и VІІ-143 от кв.22 по плана на с. Д., каквото искане към него (след уточняване на исковата молба) няма отправено. Произнасянето без надлежно сезиране е недопустимо, поради което правилно въззивният съд, констатирайки недопустимостта, е обезсилили първоинстанционното решение. Тъй като искът за делба е допустим, а недопустим е само съдебният акт на първата инстанция, то горната инстанция е процедирала изцяло в съответствие с правилото на чл.209 ал.1 изр.3 от ГПК (отм.), като е върнала делото за произнасяне по предявения иск.
Изложеното важи и за частта от решението, с което е обявена нищожност на нотариален акт. В тази част исковата молба е нередовна, тъй като не е посочено от ищцата какво е основанието за нищожност, но дори при тази нередовност е видно, че се атакува не нотариалното удостоверяване, а сделката, която е удостоверена. Ето защо и в тази част районният съд се е произнесъл не по иска, с който е сезиран, а по друг иск. Той е обявил нищожността на нотариалното удостоверяване, докато исконето е за обявяване на нищожност на правната сделка, която е удостоверена от нотариуса. И в тази част решението е недопустимо, подлежи на обезсилване, след което първата инстанция следва да се произнесе по надлежно заявения иск (и то след като изпълни указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба в тази част).
Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да се потвърди, като делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който да изпълни дадените указания реши спора по същество.
С оглед изхода от спора, разноските по настоящето касационно производство, направени от ответната страна, следва да се възложат в тежест на касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски окръжен съд № 504 от 03.01.2008 г. по гр.д. № 946/ 2007 г.
ОСЪЖДА И. Н. А. да заплати на А. Н. З. сумата 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: