О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 01.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2283 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. М., М. И. А. и А. И. Мангова против решение № 383 от 28.01.2014г. по гр.д.№ 921/2013г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1897/22.04.2013г. по гр.д.№ 671/2011г. на Районен съд-Разлог в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че ищецът М. А. М. е собственик на основание дарение на 6/8 ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ V-573 от кв. 54 по плана на [населено място] с площ 369,75 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост и необоснованост на въззивното решение относно приетото, че ответникът не е заявил възражение за придобивна давност по отношение на дворното место.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата не е формулиран правен въпрос, но се твърди наличие и на трите основание по чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата оспорва допускането до касация, тъй като не е формулиран правен въпрос.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Предявен е установителен иск за собственост на 6/8 ид.ч. от УПИ V-573 от кв. 54 по плана на [населено място] с площ 369,75 кв.м. ведно с 6/8 ид.ч. от построената в него триетажна жилищна сграда, чиято площ не е посочена. С н.а. № 102, т.1/1962г. М. И. М. купува дворно место, съставляващо парцел VІІ-11 от кв. 54 по плана на [населено място] и изгражда в нея двуегажна сграда. През 1975г. заедно със съпругата си Ф. М. /Ш. А. М./ даряват на големия си син И. /ответника по делото/ втория етаж от къщата. Безспорно е, че през 1988г. изгоряла цялата къща до каменните основи. Със средства от застраховката, помощи и собствени средства в имота сега е изградена жилищна сграда с изба и два жилищни етажа с отделни входове разделена вертикално. Още от застрояване на сградата, двамата братя си разделили двете й части, като И. се установил в южната част, а А. /по малкия брат/ в северната. Тогава разделили и двора, като не може да се преминава от едната част на двора към другата директно, а само през входа от към улицата. На 11.06.1991г. Ш. М. починала. Съпругът и останала да живее при по-малкия си син. С н.а. 68,т.11/1992г. М. И. М. прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на сина си А. своите 5/8 ид.ч. от дворното место и жилищната сграда на 54 кв.м. със северен вход. С н.а. № 6,т.2/06.08.2010г. А. М. и съпругата му А. М. дарили на сина си М. А. М. същата квота от двора и къщата от 58 кв.м., а А. е дарил собствената си, придобита по наследство 1/8 ид.ч. от същия имот – дворно место с къща След това е издаден н.а. № 160,т.ІІ/2010 г., с който е извършена поправка на последния н.а. относно описанието на къщата, предмет на сделката. Къщата е описана с площ 110 кв.м. /включени са на практика и двете части на къщата.
Ответникът И. М. М. е придобил по наследство от майка си 1/8 ид.ч. от дворното место и по дарение от сестра си Ф. М. собствената й 1/8 ид.ч., придобита по наследство – н.а. № 59,т.ІІ/27.02.2008г. Ответникът И. М. е признат за собственик на ? ид.ч. от къщата, „която половина е обособена като отделно жилище с отделен вход” на основание давност и за 2/8 ид.ч. – собственост по приращение, а с н.а. № 80,т. ІІІ/2008г. на основание чл. 587, ал.1 ГПК /по документи/ на 2/8 ид.ч. от парцела. С н.а. № 17, т.ІV,2010г. И. М. и А. М. продават на дъщеря си А. първия етаж от къщата с разгърната застроена площ 112 кв.м. /това е разгърнатата застроена площ на южната част от къщата/, ведно с 1/8 ид.ч. от дворното место, а на дъщеря си М. – втория етаж и другата 1/8 ид.ч. от дворното место.
С отговора към исковата молба ответникът изрично е посочил, че е собственик на 2/8 ид.ч. от дворното место, от които 1/8 по наследство и 1/8 ид.ч. по дарение от сестра си. Възражението за придобивна давност е направено само за обособената част от къщата, която владее от 1988г. /виж л. 35 от делото на РС. За придобиване по давност на идеални части от дворното место, възражение ответниците не са направили с срока за отговор.
Въззивната инстанция е потвърдила решението на РС като е коригирала мотивите относно жилищната сграда. Приела е, че ищецът не е придобил обособената южна част на жилищната сграда и е потвърдила решението в отхвърлителната му част. В тази част решението на окръжния съд е влязло в сила. По отношение на дворното място, иска за 6/8 ид.ч., придобити на основание дарение от ищеца е уважен. Възивната инстанция е приела, че ответниците не са заявили в срок възражение за придобиване по давност на ? ид.ч. от имота. Затова в частта, с която е уважен иска за дворното место, решението е потвърдено.
В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос, който да е разрешен при някоя от хипотезите на чл. 20, ал.1 т.1-3 ГПК. Това е основание да не се допуска касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Действително ответниците не са направили възражение за придобиване по давност на дворното место над частта, която притежават до размер на ? ид.ч. Това възражение може да се направи най-късно с отговора на исковата молба пред първата инстанция – т.4 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Само ако страната е била лишена от възможността да участва пред първата инстанция поради нарушение на съдопроизводствените правила, това възражение може да се заяви за първи път пред въззивната инстанция /пак там/ Тази хипотеза обаче не е налице, тъй като ответниците са участвали активно, включително и чрез адвокат в производството пред РС. Следователно въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2013г. т.4 ГПК и данните по делото, поради което няма основание за допускане до касация. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответникът по касация следва да се присъдят притендираните от него деловодни разноски в размер на 700 лв., пратени по договор за правна помощ и посочени с списъка за разноски
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 383 от 28.01.2014г. по гр.д.№ 921/2013г. на Окръжен съд-Благоевград по касационна жалба, подадена от И. М. М., М. И. А. и А. И. М..
ОСЪЖДА И. М. М., М. И. А. и А. И. Мангова да заплатят деловодни разноски за настоящата инстанция вразмер на 700 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: