Р Е Ш Е Н И Е
№.427
гр.София, 14.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в публично съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Гроздева гр.д.№ 3710 по описа на Второ г.о. за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационни жалби на С. К. С., Д. И. С., К. И. С., В. И. С., Г. Н. М. и Б. Г. Н. срещу решение от 18.07.2005 г. на Софийския градски съд, IV „Д” състав, постановено по гр.д. № 815 от 2005 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 14 от 12.02.2004 г. на Софийския районен съд, 29 състав по гр.д. № 1* от 2000 г. за уважаване на предявен от С. о. срещу А. Й. М., Г. Н. М., И. Г. С. и Б. Г. Н. иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор, сключен с нотариален акт № 1* том XIV по нот.д. № 3* от 22.04.1998 г., с който А. Й. М. М. и К. В. М. са продали на Г. Н. М., И. Г. С. и Б. Г. Н. следния недвижим имот: магазин № 3, находящ се в гр. С., ж.к.”Х”, ул.”М”, ет.1 на жилищен блок № 5* вх. А, състоящ се от две търговски помещения със санитарен възел и склад към тях с обща площ от 55,13 кв.м., ведно с принадлежащите към него 3,105 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща парцел ****span>I-881 от кв.56 по плана на гр. С..
В касационните жалби се излагат съображения за недопустимост и правилност на това решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”б” и „в” от ГПК /отм./. Твърди се, че постановеното решение е недопустимо, тъй като С. о. нямала правен интерес да предяви иск за нищожност на договора от 22.04.1998 г. поради това, че не била страна по този договор и че уважаването на този иск нямало да произведе никакви изгодни за общината правни последици. Решението било и неправилно, тъй като не можело да бъде прогласен за нищожен договор поради противоречие със закона, ако този договор е нищожен на друго основание /в случая поради липса на предписана от закона форма за действителност на сделката/. Неправилно, в нарушение на процесуалните правила, като страна по делото не бил посочен съпругът на прехвърлителката по сделката, чиято нищожност се претендира- К. М. , който също бил прехвърлител по тази сделка.
Ответниците С. о. и А. Й. М. не вземат становище по жалбите.
Ответникът Г. Н. М. обжалва и решение № 334 от 18.10.2007 г. на Софийския градски съд, IV „В” въззивно отделение по гр.д. № 678 от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 17.02.2006 г. на Софийския районен съд, 29 състав по гр.д. № 1* от 2000 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в горепосоченото решение от 12.02.2004 г. по отношение името на ответницата, което да се чете А. Й. М., вместо ЕТ „И”. Твърди, че тъй като към датата на сключване на договора от 22.04.1998 г., чиято нищожност се претендира, страна по договора е бил ЕТ „И”, който все още не е бил заличен от търговския регистър, то правилно в първото решение на съда от 12.02.2004 г. като страна по делото бил вписан ЕТ „И”, а не самата А. М.
Ищецът С. о. и останалите ответници не вземат становище по тази жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства, счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решения на въззивен съд, които съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежат на касационно обжалване. В тях се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледани по същество, жалбите срещу основното решение на въззивния съд са неоснователни. За да постанови това решение, Софийският градски съд е приел, че С. о. има правен интерес да предяви иск за нищожност на договора от 22.04.1998 г., сключен между А. Й. М. и К. В. М. от една страна и Г. Н. М., И. Г. С. и Б. Г. Н. от друга страна. Приел е още, че искът за прогласяване на нищожността на този договор на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради нарушение на закона е основателен, тъй като продажбата от 22.04.1998 г. е извършенва преди изтичане на 5 години от изплащането на закупения с приватизационен договор от 11.10.1995 г. магазин, което било в нарушение на разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗППДОбП /отм./.
Това решение е валидно, допустимо и правилно. Макар и да не е страна по договора от 22.04.1998 г. С. о. има правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността на този договор поради следното: Магазинът, предмет на договора от 22.04.1998 г. е бил първоначално общинска собственост /собственост на С. о. / и с договор от 11.10.1995 г. е бил продаден на ответницата А, действащата тогава като ЕТ „И” по реда на чл.35 от ЗППДОбП /тоест бил е приватизиран/. При сключването на този договор А. М. М. се е задължила да не продава процесния магазин в срок от 5 години, каквото е и изискването, съдържащо се в чл.41, ал.2 от ЗППДОбП /отм/. В нарушение на това законово изискване А. М. е продала магазина на другите ответници с атакувания договор от 22.04.1998 г. Интересът на С. о. да иска прогласяване нищожността на този договор произтича от това, че само в случай че процесният магазин е собственост на А. М. /тоест само ако договорът от 22.04.1998 г. е нищожен и не е довел до прехвърляне на правото на собственост/ С. о. би могла да иска на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.88, ал.2 от ЗЗД не само разваляне на приватизационния договор от 11.10.1995 г. поради неизпълнение от страна на купувачката А. М. , но и връщане на продадения с този приватизационен договор магазин на С. о. /обратно, ако договорът за продажба на магазина от 22.04.1998 г. е действителен, СО не би могла да иска връщане на магазина, тъй като съгласно чл.88, ал.2 от ЗЗД правата на СО не биха могли да се противопоставят на правата на последващите приобретатели на този магазин /купувачите по договора от 22.04.1998 г./, тъй като очевидно исковата молба за разваляне на договора от 11.10.1995 г. ще бъде вписана след вписването на договора от 22.04.1998 г./. Правният интерес на С. о. да иска прогласяване на нищожността на договора от 22.04.1998 г. поради нарушение на чл.41, ал.2 от ЗППДОбП /отм./ е обусловен и от обстоятелството, че нормата на чл.41, ал.2 е създадена с цел охраняване на обществени интереси /за да не се допускат злоупотреби или заобикаляне на закона при приватизацията на държавно и общинско имущество/ и че в случая защитата на тези обществени интереси може да се осъществи само от собственика на прехвърленото с приватизационния договор общинско имущество- тоест от С. о. ч. предявяването на настоящия иск. В този смисъл правилни са изводите на въззивния съд за наличие на правен интерес за С. о. да иска прогласяването на нищожността на договора от 22.04.1998 г.
Решението е правилно и по същество. Договорът за продажба от 22.04.1998 г. е сключен в нарушение на чл.41, ал.2 от ЗППДОбП /отм./, тъй като е сключен преди изтичане на посочения в тази разпоредба на закона 5-годишен срок от заплащането на приватизирания на 11.10.1995 г. по реда на чл.35 от ЗППДОбП /отм./ магазин.
Неоснователен е касационния довод за неправилност на решението, поради това, че не можело да се прогласи за нищожен договор поради сключването му в нарушение на закона, ако този договор бил нищожен на друго основание /в случая поради липса на предписана от закона форма за действителност/. Различните посочени в чл.26 от ЗЗД основания за нищожност на сделки са самостоятелни и независими едно от друго. Поради това няма законова пречка една сделка да бъде прогласена за нищожна на едно основание, макар да е нищожна и на друго основание. Действително, в случая ако сделката от 22.04.1998 г. е нищожна поради липса на форма, не би било налице прехвърляне на имота и съответно- не би било налице нарушение на чл.41, ал.2 от ЗППДОбП /отм./. Твърдението на касаторите за нищожност на този договор поради липса на изискуема от закона форма, което се основава на нищожност на нотариалното действие на основание чл.472 от ГПК /отм./ обаче е неоснователно: Забраната на чл.41, ал.2 от ЗППДОбП /отм./ за прехвърляне на приватизиран обект не води до нищожност на нотариалното действие на основание чл.472 от ГПК /отм./ във връзка с чл.470 от ГПК /отм./, а до нищожност на самата сделка на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователен е и касационния довод за неправилност на решението поради допуснато в него съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в неконституиране като страна по делото на съпруга на А. М. М. К. М. Действително, последният е записан в нотариалния акт като продавач по договора от 22.04.1998 г. наред със съпругата си А. М. Същият обаче не е бил собственик на процесния магазин в нито един момент: А. М. е закупила магазина от СО в качеството си на ЕТ „И”, поради което и съгласно приетото в Тълкувателно решение № 2 на 2001 г. на ОСГК на ВКС, този магазин е станал нейна индивидуална собственост, а не СИО между нея и съпруга й К. М. Впоследствие, след заличаването от търговския регистър на ЕТ „И” имуществото, придобито по време на осъществяване на търговската дейност на този ЕТ /включително и процесния магазин/ е останало еднолична собственост на физическото лице, което е действало като ЕТ- в случая А. М. М. Неоснователно е твърдението на касаторите, че след заличаването на ЕТ на А. М. вече не можело да се направи разграничение между нейното лично имущество и имуществото, което е СИО между нея и съпруга й К. М. Заличаването на ЕТ има за последица прекратяване на търговската дейност и заличаване от търговския регистър на фирмата на ЕТ. Това заличаване обаче няма прехвърлително действие по отношение на вещите, придобити в резултат на осъществяваната от този ЕТ търговска дейност /ЕТ не е юридическо лице, поради което и при съществуването на фирмата на ЕТ, и след заличаването на тази фирма собственик на придобитите при осъществяване на търговската дейност на ЕТ вещи е физическото лице, което действа като ЕТ, а не неговата фирма/. Тоест, в случая собственик на процесния магазин след закупуването му от СО е била А. М. лично, а не нейната фирма и след заличаването на фирмата на ЕТ „И” от търговския регистър, собственик на този магазин е останала пак само А. М. М.
Неоснователна е касационната жалба на Г. М. срещу решението на СГС от 18.10.2007 г. по гр.д. № 678 от 2007 г., с което е оставено в сила решението на СРС от 17.02.2006 г. за допускане на очевидна фактическа грешка в решението от 12.02.2004 г. по отношение името на ответницата А. В това решение е прието, че навсякъде в решението от 12.02.2004 г. вместо ЕТ „И” следва да се чете А. Й. М.. П. е прието от въззивния съд, че страните по делото се определят от ищеца. В случая, действително в исковата молба като ответник е посочен ЕТ „И”, но впоследствие, в съдебно заседание от 13.04.2001 г. с оглед представеното удостоверение от 15.03.2001 г. на СГС за заличаване на ЕТ „И” първоинстанционния съд е допуснал поправка в исковата молба по отношение името на този ответник, който да се счита А. Й. М.. С оглед на така допусната поправка на исковата молба, правилно е прието от съдилищата, че в решението от 12.02.2004 г. като ответник следва да фигурира А. Й. М., а не ЕТ „И”.
Неоснователен е доводът на оответника Г. М. , че ответник по делото следвало да бъде ЕТ „И”. Както бе изложено по-горе, ответниците се посочва от ищеца /в случая СО/, а не от ответниците по делото. Независимо от горното, не отговаря на истината изложеното от касатора М. , че към датата на сключване на процесната сделка /22.04.1998 г./ собственик на процесния магазин е бил ЕТ „И”, а не А. М. , поради което в нотариалния акт № 147 от 22.04.1998 г. като прехвърлител следвало да фигурира ЕТ „И”, а не физическото лице А. М. Както бе изложено по-горе, ЕТ не е юридическо лице. Поради това собственик на придобитото при осъществяване на търговката дейност на ЕТ имущество е физическото лице, което действа като ЕТ. Ето защо, в случая независимо, че към 22.04.1998 г. ЕТ „И” все още не е бил заличен, собственик на процесния магазин и съответно лице, което е можело да се разпорежда с този магазин и което е следвало да бъде вписано като прехвърлител по договора от 22.04.1998 г. е била А. Й. М., а не ЕТ „И”.
П. гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ и двете решения на СГС /от 18.07.2005 г. по гр.д. № 815 от 2005 г. и от 18.10.2007 г. по гр.д. № 678 от 2007 г./ като валидни, допустими и правилни следва да бъдат оставени в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.07.2005 г. на Софийския градски съд, IV „Д” състав, постановено по гр.д. № 815 от 2005 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е оставено в сила решение № 14 от 12.02.2004 г. на Софийския районен съд, 29 състав по гр.д. № 1* от 2000 г. за уважаване на предявен от С. о. срещу А. Й. М., Г. Н. М., И. Г. С. и Б. Г. Н. иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор, сключен с нотариален акт № 1* том XIV по нот.д. № 3* от 22.04.1998 г. поради сключването му в нарушение за закона /чл.41, ал.2 от ЗППДОбП /отм./.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334 от 18.10.2007 г. на Софийския градски съд, IV „В” въззивно отделение, постановено по гр.д. № 678 от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 17.02.2006 г. на Софийския районен съд, 29 състав по гр.д. № 1* от 2000 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в горепосоченото решение от 12.02.2004 г. по отношение името на ответницата А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.