Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
гр.София, 16 ноември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г.ИЛИЕВ
наказателно дело № 2345/2011 година
Производството е по глава ХХІІІ НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Т. В. Ф., чрез защитника му адв. Д. Х., срещу присъда № 131 от 15.04.2011г. по внохд № 52/2011г. по описа на Благоевградския окръжен съд (БлОС). В жалбата сe поддържат доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. В допълнение към жалбата, направено по реда на чл.351, ал.3 НПК, се навеждат и съображения за явна несправедливост на наказанието, основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. При условията на алтернативност се прави искане осъдителната присъда да бъде отменена и подсъдимият – оправдан, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или изменяване на същата, прилагане разпоредбата на чл.55 НК и налагане на наказание „глоба”.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият Т. В. Феридаров се явява лично. Не се явява защитника му адвокат Х., редовно призована.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата, нарушение на закона не е допуснато, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Счита, че оплакването за явна несправедливост на наказанието не следва да бъде обсъждано, тъй като е направено извън реда по чл.351, ал.1 НПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери присъдата с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347 – 348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 131 от 15.04.2011г. по внохд № 52/2011г. Благоевградският окръжен съд е отменил първоинстанционната оправдателна присъда № 1402 от 22.12.2010г. по нохд № 368/2005г. на Петричкия районен съд и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимия Т. В. Ф.от гр.Сандански, за виновен в това, че на 02/03.08.2001 година на Митница – Кулата, без знанието и разрешението на митниците и чрез използване на официални документи с невярно съдържание – митническа декларация № 5400/4-2781/03.08.2001 година, ЧМР от 01.08.2001г., сертификат № 192/01.08.2001 г. и транзитна митническа декларация № 5400/Т-54968/02.08.2001 година, пренесъл през границата на страната с Р. Гърция стоки за търговски цели в големи размери, а именно: 25 448 (двадесет и пет хиляди четиристотин четиридесет и осем) кг. безоловен бензин А-95Н, на стойност 35 289 (тридесет и пет хиляди двеста осемдесет и девет) лева с автоцистерна с ДКН Е 0773 АС/ Е 1623 Е, собственост на „Хрима транс“ ЕООД гр.Сандански, с управител Е. Х. И. от Р. Гърция – престъпление по чл.242, ал.1, б.“б“, пр.3 /стара редакция-изм. ДВ, бр. 26/2004г./ и б.“д“ от НК, поради което и на основание чл.36 и 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият Т. В. Ф. е осъден да заплати в полза на държавата левовата равностойност на предмета на контрабандата в размер на 35 289 (тридесет и пет хиляди двеста осемдесет и девет) лева.
Касационната жалба против атакуваната въззивна присъда е подадена в срок, поради което настоящият състав намира, че е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Възраженията за неправилно приложение на закона и несправедливост на наложеното наказание могат да бъдат обсъждани относно тяхната основателност само след отрицателна констатация за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Това възражение най-напред следва да получи отговор, доколкото такива доводи се съдържат в жалбата.
Наведените съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се подкрепят от прегледа на материалите по делото и мотивите на въззивната присъда и са неоснователни.
При извършената проверка не се констатираха нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съда по установяване на фактите. Спазени са процесуалните изисквания на чл.чл.13, 14, 107, ал.3 и 5 НПК, тъй като са били събрани и проверени необходимите доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Това е направено както по отношение на инкриминираното деяние, така и по отношение авторството на касатора като негов извършител. По несъмнен начин са установени фактическите положения от значение за правилното решаване на въпроса за съставомерността на деянието.
Въззивният съд е мотивирал становище, че първата инстанция е положила достатъчно усилия за изясняване на релевантните по делото факти и обстоятелства, но не е извършила анализ на всички събрани по делото доказателства, а част от тях е интерпретирала неправилно. Следователно, не е изпълнила в пълен обем задълженията, които има по чл.305, ал.3 НПК. Затова чрез извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност е отстранил допуснатото нарушение, като е обосновал безпротиворечиви и убедителни изводи по основния факт, предмет на доказване по делото.
Данните за съществените обстоятелства, включени в предмета по чл.102 НПК, са изведени чрез съвкупна оценка на доказателствените материали и няма основание да се счита, че е било допуснато превратното им тълкуване или, че произволно е била игнорирана една група доказателствени средства, като е отдаден приоритет на друга.
Окръжният съд по несъмнен начин е обективирал върху какви доказателства и при каква тяхна оценка е изградил вътрешното си убеждение. В изпълнение на задълженията си по чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 НПК е обсъдил доказателствените източници, като е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, по отношение на достоверност, като е изложил и мотивите за взетите оценъчни решения. Правилно и законосъобразно е бил изключен от доказателствената съвкупност протоколът за изземване на проби от управляваната от подсъдимия автоцистерна поради опорочаване на предписаната от закона процедура относно формиране на комисията, състав, изискванията към членовете на комисията, техническите действия по вземане и съхранение на пробата, представянето й за лабораторен анализ. Нещо повече, установено е, че вписаният като член на комисията св.К., за който е отразено да е присъствал на вземането на пробите, в действителност не е взел участие и подписът върху протокола не е положен от него. Само това обстоятелство е достатъчно, за да се постави под съмнение достоверността на резултата от извършеното лабораторно изследване, поради което, изключвайки от доказателствената съвкупност посоченото доказателствено средство, съдът не е допуснал процесуално нарушение. Обстоятелството относно вида на горивото, с което е била натоварена цистерната, е установено от митническата документация, представена от касатора на митницата П., от която е видно, че предмет на износа от Р. Гърция са били 25 448кг. безоловен бензин А-95Н, на стойност 35 289 лв.
Видно от мотивите на атакуваната присъда съдът е изпълнил и задължението си по чл.339, ал.2 НПК, отговаряйки на релевираните от страните доводи. Ето защо Върховният касационен съд намира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения в дейността си по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, спазени са процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната решаваща инстанция при установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, поради което фактическите й изводи не могат да бъдат подлагани на преоценка. Липсват процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Не се установи и претендираното от жалбоподателя нарушение на материалния закон, обосновано със съображения за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна.
При приетите за установени фактически положения, изводът на въззивната инстанция за извършено от подсъдимия Ф. деяние, съставомерно по повдигнатото обвинение, е правилен. Благоевградският окръжен съд е мотивирал наличието на всички съставомерни признаци на престъплението по чл.242, ал.1, б.“б“ и „д“ НК с пространни, логични и безпротиворечиви съображения по въпросите с решаващо значение за наказателната отговорност на подсъдимия.
Изпълнителното деяние се състои в пренасяне през границата на страната ни от Р. Гърция стоки за търговски цели в големи размери, без знанието и разрешението на митниците. Пренасянето е осъществено чрез използване на документи с невярно съдържание. Касаторът е представил на българските митническите власти на митница Кулата комплект документи, в които е декларирал внос на газьол за промишлени и комунални цели. Но от обективна страна е установено, че автоцистерната, управлявана от касатора, е била натоварена и пломбирана с безоловен бензин А-95H, който по надлежния ред натоварил и изнесъл от Р.Гърция през митница П.. Внасяйки безоловен бензин, деклариран, като промишлен газьол, следователно без знанието и разрешението на българските митническите власти, подсъдимият Феридаров е извършил контрабанден внос на гориво през границата на страната ни.
При така установените фактически положения въззивната инстанция правилно е приела, че са налице всички обективни елементи от състава на престъплението, както и достатъчно данни за наличието на умисъл за извършването му. Относно субективната страна мотивирано е прието, че подсъдимият е съзнавал, че пренася през границата на страната стока, различна от декларираната. Той е знаел, че за процесната стока не е осъществен митнически контрол, че не е поставена под съответния митнически режим, тъй като не е декларирана по предвидения в закона ред, както е бил наясно и за това, че създава у св.Б. неверни представи относно фактите, свързани с контрабандния внос на гориво, предоставяйки му втория пакет с документи, в които инкриминираното гориво, безоловен бензин, е вписан за деклариране вече като промишлен газьол.
При това положение се налага изводът, че материалният закон е бил правилно приложен от въззивния съд, поради което не се налага намесата на ВКС в насоката, искана от защитата – постановяване от касационния състав на оправдателна присъда. Това искане не държи сметка и за правомощията на касационния състав, който в никакъв случай не може да приеме за установени други фактически обстоятелства, различни от онези, които са приети от инстанциите, обвързани със задължението да установят релевантната фактическа обстановка. В случая нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд не се установиха, поради което и не е налице основанието по чл.354, ал.1, т.2 НПК за постановяване на оправдателен диспозитив.
По довода за явна несправедливост на наказанието.
След всичко изложено по-горе ВКС не констатира наличието и на последното касационно основание – явна несправедливост на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл.348, ал.5, т.1 НПК наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 НК.
Касационната инстанция намира, че наложените наказания са определени справедливо.
Явно е, че наказанието лишаване от свобода за срок от една година и глоба от 1000 лева е индивидуализирано при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер, предвиден в закона за извършеното престъпление / до шест години лишаване от свобода и глоба до 2000 лева, ред. преди изм. от 2004г./, при условията на чл.66, ал.1 НК. Ето защо санкциите, които са индивидуализирани в пределите на правната норма, в кумулативна даденост са достатъчни за постигане целите на личната и генерална превенция по чл.36 НК, поради което настоящият състав не намира основание за още по-голямо снизхождение. В случая с определяне на наказанията при решаващ превес на смекчаващите обстоятелства с отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът е компенсирал голямата продължителност на наказателния процес, съобразявайки по този начин установената от Европейския съд практика за приложение на компенсаторния механизъм при нарушения на чл.6 от КЗПЧОС, относно приключване на делото в разумен срок. Липсват предпоставки за приложение разпоредбата на чл.55 НК. Нито едно от смекчаващите отговорността обстоятелства няма изключителния характер, изискващ се от закона, нито същите са многобройни по неговия смисъл. Не е налице и втората кумулативно изискваща се предпоставка – и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко при конкретно установената степен на обществена опасност на деянието и тази на личността на подсъдимия. Затова касационният състав приема, че доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен.
По посочените съображения атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.
Окръжния съд е пропуснал да се произнесе по въпроса за направените по делото разноски. Този пропуск следва да бъде отстранен в производство по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК.
Воден от гореизложеното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:
Оставя в сила въззивна присъда № 131 от 15.04.2011г., постановена по внохд № 52/2011г. по описа на Благоевградския окръжен съд с която отменил първоинстанционната оправдателна присъда № 1402 от 22.12.2010г. по нохд № 368/2005г. на Петричкия районен съд и вместо нея постановил друга, с която признал за виновен и осъдил подсъдимия Т. В. Ф. от гр.Сандански, за извършено на 02/03.08.2001 година на Митница – Кулата престъпление по чл.242, ал.1, б.“б“, пр.3 /стара редакция- изм. ДВ, бр. 26/2004г./ и б.“д“ от НК, за което му определил наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода отложил с изпитателен срок от три години.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2