Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
София, 21.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3255 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – 293 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на С. Д. П., П. Д. П. и Е. П. К. против решение № 134 от 16.06.2008 г., постановено по гр.д. № 188 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Т. , с което е отхвърлен предявения от С. Д. П., П. Д. П. и Е. П. К. против О. Т. иск за признаване за установено, че ищците са собственици на земеделска земя: лозе общо от 0.6 дка, представляваща имот с № 7* при съответните граници по картата на възстановената собственост на местността „Д”, землището на гр. Т..
К. са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон, поради което искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на предявения иск..
Ответникът по касационната жалба О. Т. не изразява становище по същата.
С определение № 141 от 17.11.2008 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречиво разрешаван правен въпрос, касаещ времето, през което е могла да тече придобивна давност по отношение на земеделски имот, представляващ частна общинска собственост.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, приема следното:
Предмет на спора е земеделски имот, като ищците основават правата си на обстоятелството, че наследодателят им Д. П. К. е закупил и обработвал недвижим имот – лозе в местността „Д”, землището на гр. Т. с площ от 0.6 дка, придобит с писмени договор за покупко-продажба на 0.4 дка от 22.05.1972 г. и от 18.04.1984 г. за останалите 0.2 дка и въз основа на давностно владение; този имот не е заявяван и възстановяван от ОСЗ; в него има построена вила, за която са заплатени таксите за регистриране и узаконяване.
Съдът е приел, че процесния земеделски имот съществува в реални граници и е отразен в кадастралната карта на местноста, като в стопанския регистър на О. Т. се води на наследници на Д. П. К. От Протокол на комисия по ТПС в гр. Т. от 16.01.1962 г. е видно, че се блокира и причислява към ДПФ всичката земя и трайни насаждения в землището на гр. Т., собственост на частни земеделски стопани, като същата се предава за ползване от ТКЗС Т. , а ТКЗС от своя страна следва да отдели и предаде за ползване по 1 дка лозе и до 0.5 дка празно място на ония собственици, които до сега са притежавали лозе и желаят в бъдеще да обработват и ползват такова в местностите „Д” и „Ч”. Проследена е нормативната уредба – чл.29 от ЗСГ, в сила от 30.03.1973 г., съгласно който не се допуска придобиване по давност на недвижими имот, за които се е прилагал ЗРПВПВННИ, щом като давността не е изтекла до влизането му в сила на 30.03.1973 г., а с разпореждане № 1* от 1960 г. на МС, действието на същия се прилага и за недвижимите имоти в гр. Т. от 15.11.1960 г. и ограничението по ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/1997 г./, касаещо земеделска земя – чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ, според което приобретателите на земеделска земя, която им е продадена или предоставена от земеделските стопанства, не могат да се позовават на давност – и е направен извод, че в периода 1973 – 1990 г. давност върху процесното лозе не е могла да тече, от 1997 г. давността е спряна от ЗСПЗЗ. Счетено е, че с оглед установения факт, че наличната земеделска земя в гр. Т. е причислена към ДПФ от 1962 г., разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗТСУ, влязъл в сила 1973 г. /недвижимите имоти, които са изключени от строителните граници на населеното място се включват в ДПФ, а когато се отнемат от кооперация – във фонд на ТКЗС/, следва да се изложи и нормативната хронология относно давността и по отношение държавната собственост – чл.2 от ЗС, редакция 1951 г. – държавната собственост е част от социалистическата собственост и според чл.86 от ЗС давност върху нея не е текла. С промяната на редакцията на ЗС от 1990 г. се разделя собствеността на държавна и общинска като давност не е текла и за двата вида собственост до 1996 г.. С влизане в сила на ЗДС и ЗОС през 1996 г. забраната за придобиване по давност е само за имоти публична държавна или общинска собственост. Чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.88 от 1998 г./ въвежда забрана за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд. Следователно давността е могла да тече от 1.06.1996 г. само върху имоти частна държавна или общинска собственост, но с § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр.46 и бр.105 от 2006 г., бр.113 от 2007 г./ давността е спряна, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2008 г.. След като процесната земеделска земя е от тази категория – частна държавна собственост – давност върху нея е могла да тече за периода от 1.06.1996 г. до 31.05.2006 г., но тъй като десегодишния срок изтича на 1.06.2006 г., то същия не е изтекъл и ищците не са станали собственици на имота.
В решение № 871 от 19.12.2007 г. по гр.д. № 1602/2007 г. на Т. окръжен съд, постановено по спор, аналогичен на настоящия е прието, че ищците са придобили владението от 1989 г. и са придобили имота чрез давностно владение от 1.06.1996 г., след отпадане забраната по отношение на частната общинска собственост до 1.06.2006 г. и съответно иска спрямо О. Т. е уважен.
По принцип, ако даден недвижим имот съставлява частна държавна или общинска собственост, то давност за него е могла да тече само в периода 1.06.1996 г. – 31.05.2006 г. и в този смисъл правилно е тълкуването на закона в решение № 134 от 16.06.2008 г., постановено по гр.д. № 188 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Т. Посоченото разрешение обаче е неприложимо към конкретния правен спор по следните съображения:
Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова разпоредба не изключва този придобивен способ. Ищците установяват завладяване на 400 кв.м. от имота през 1972 г. и на останалите 200 кв.м.през 1985 г., когато наследодателят им е придобил владението въз основа на предварителни договори, прехвърлители по които договори са физически лица. Имотът попада в приложното поле на Закона за собствеността на гражданите /отм./ и давност върху него не е могла да тече съгласно чл.29, ал.1, т.2 във връзка с чл.28, ал.1 от същия до отмяната на тези текстове – ДВ бр.21 от 13.03.1990 г. След този момент е налице забрана за придобиване по давност на имоти, които са държавна или общинска собственост, а давностния срок за имоти, попадащи в приложното поле за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ започва да тече от влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ – ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г. По делото липсват доказателства процесният имот да попада в хипотезите, изключващи придобиването по давност или незачитащи изтеклия след 1990 г. давностен срок, тъй като не е установено същият да е бил държавна или общинска собственост или да е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Ответната община о. правата на ищците с твърдението, че е придобила правото на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ от 26.08.1997 г., когато е влязъл в сила плана за земеразделяне за землището. Следователно релевантно за изхода на така очертания правен спор е дали процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета /както е при одържавяването/ или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници /както при включването на имотите в ТКЗС или други селскостопански организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не/. Закона за трудовата поземлена собственост /отм./ – чл.12, ал.1 – регламентира възможност за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя. Ако собственикът на такава земя не е бил член кооператор и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон. Наличието на частни земеделски имоти в землището на гр. Т. в размер общо на около 5000 дка, се установява от представения по делото протокол от 16.01.1962 г. на ТПС-комисия-гр. Търговище. В този протокол е обективирано решението на ТПС-комисията да се причисли към Д. поземлен фонд всичката земя в землището на гр. Т., собственост на частни земеделски стопани. Посоченото решение само по себе си няма отчуждително действие. Чл.4 от ЗТПС /отм./ регламентира правомощията на общинската ТПС комисия и сред тях е да отчуждава, оценява и причислява към поземления фонд общински или частни земи, подлежащи на причисляване към него /б.”в”/, но тези правомощия са по отношение на конкретен недвижим имот и се осъществяват в нарочно административно производство, включващо решение на общинската комисия за ТПС, подлежащо на обжалване от заинтересованите лица през П. съвет при Д. на земята /чл.5/ оценка на отчуждаваните земи /чл.14/ и заплащане при условията на чл.17. Доказателства за провеждането на предвидената в закона отчуждителна процедура по отношение на конкретни недвижими имоти не са ангажирани, а следователно и след 16.01.1962 г. в землището на гр. Т. е имало около 5000 дка, собственост на частни лица. По отношение на такива имоти, владяни в реалните им граници, след отмяната на чл.29 от ЗСГ през 1990 г. е отпаднала забраната да бъдат придобивани по давност.
В конкретния случай липсват данни процесният имот да е бил внасян в ТКЗС или да е бил одържавен на друго основание, като видно от експертното заключение не е предоставян за ползване по реда на някои от актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.становено е, че е владян в реални граници от физически лица, като от 1972 г. за част от имота и съответно 1985 г. за останалата част, владението изцяло е осъществявано от наследодателя на ищците. Имота е застроен с вилна сграда, която е узаконена през 1980 г. по реда на § 2, ал.1, т.2 от ПР на ЗТСУ /приети ДВ бр.102 от 1997 г./, предпоставящ застрояването да е извършено върху земя, която собствениците обработват, което също е индиция, че процесния имот е имал характер на частна собственост. Понастоящем имота е заснет в картата на възстановената собственост в реалните си граници и за него не е искано възстановяване на правото на собственост.
Съвкупното тълкуване на горните факти, както и липсата на доказателства от ответната община за приложимост на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ, обосновава извода, че имота не е бил коопериран или одържавяван, нито отнеман на друго основание, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, като след отпадане забраната за придобиване по давност на имоти-частна собственост, попадащи в приложното поле на ЗСГ /отм./ през 1990 г. до 2000 г. е осъществявано явно, непрекъснато и спокойно владение, въз основа на сключените предварителни договори, поради което наследодателят на ищците е придобил собствеността по давност.
Атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като резултат от неправилна преценка за статута на процесния имот, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на предявения установителен иск за собственост.
Ищците са претендирали разноски само за въззивното производство, но не са представили доказателства за направата на такива, поради което разноски по делото не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 134 от 16.06.2008 г., постановено по гр.д. № 188 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Т., че С. Д. П., ЕГН **********, П. Д. П., ЕГН ********** и Е. П. К., ЕГН **********, тримата от гр. Т., ул.”Т” № 4 са собственици по наследство от Д. П. К. , поч.24.07.2003 г., а последния по давностно владение върху следния недвижим имот:лозе в местността „Д” в землището на гр. Т. с площ от 642 кв.м., представляващо имот № 7* по картата на възстановената собственост на местността, с граници/ изток-имот № 7* на Й. С. Н. , запад-имот № 7* на С. Р. П. , север-полски път, юг-имот № 73626.173.772.
П. решение, постановено на 1.04.2008 г. по гр.д. № 1730/2007 г. на Т. районен съд по реда на чл.193 от ГПК, с което е уважен установителния иск за собственост по отношение на вилната сграда, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: