Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
София, 24 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретар: Румяна Виденова.
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 391/2008 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. С. П. срещу нова присъда от 13.05.2008 г., постановена по ВНОХД № 664/07 г. от Окръжен съд – гр. П..
Касационната жалба се позовава на всички касационни основания. Претендира се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия П, алтернативно ново разглеждане във въззивната инстанция или намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 НПК, установи следното :
І. С атакувания съдебен акт, на основание чл. 336, ал.1 т. 2 от НПК, е отменена първоинстанционната присъда № 405/26.06.2007 г., постановена по НОХД № 2562/06 г. от Районен съд – гр. П., с която подсъдимият П е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 195, ал.1 т. 3 и т. 4 и т. 7 от НК и вместо нея е постановено :
– подсъдимият Ю е признат за виновен в това, че на 20.06.2006 г. чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство, противозаконно е отнел чужда движима вещ – 1020 лева от владението на Л. Т. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно – престъпление по чл. 195, ал.1 т. 3, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 28 от НК. Наказанието е шест месеца лишаване от свобода, наложено при условията на чл. 55 от НК.
ІІ. Основното възражение, изводимо от жалбата на подсъдимия, е за допуснати съществени нарушения на процесуалните изисквания, довели до неправилно осъждане. Оспорено е крайното заключение на съда за вменяемостта на подсъдимия, основано на съдебно психиатрична и психологична експертиза, назначена и изслушана във въззивното съдебно следствие.
Възраженията са основателни, макар и не само по изложените доводи.
Въпросът за вменяемостта на подсъдимия е останал неразрешен, поради заетите противоположни становища на експертизите, изслушани и приети в първата и въззивната инстанции.
Въззивният съд, вместо да направи необходимото да преодолее възникналото противоречие, в мотивите си се е опитал да го отстрани, при това не дотам убедително. Това е така, защото иначе верните съждения за юридическия критерии на невменяемостта, не дават отговор на въпроса, кое от двете научни становища е правилното.
Подходът е следвало да бъде друг и към него, като че ли се е насочил първоначално съдът. В състава на петчленната експертиза, като вещи лица са били включени (определени) и тези, дали заключение по изслушаната от първостепенния съд, експертиза. В последствие с нарочно определение от 15.01.2008 г. (протокол за съдебно заседание от същата дата), съдът е заменил вещите лица с други. Това по начало не е препятствало изслушването вещите лица по първата съдебно психиатрична и психологична експертиза при условията на чл. 327, ал. 3 от НПК, както и едновременното изслушване на двете експертизи.
Процедирайки по този начин, въззвинят съд всъщност е лишил от възможност самите вещи лица да преодолеят различията си по експертен път. Нещо повече, защитата на подсъдимия е оспорила експертизата, именно по съображения, че не са преодолени различията с предходното експертно мнение, съчетано и с искане за нова разширена експертиза.
Съдът, е отхвърлил направеното искане при съображението, че в мотивите ще посочи “кое заключение възприема”. Така, съдът е пропуснал, с допустими от закона средства, да осигури постигане на обективната истина, защото експертизата е задължителна и тогава, когато съмнението остава и след заключението на експертизата, макар то да не попада в хипотезите на чл. 153 от НПК.
Ето защо, присъдата подлежи на отмяна, а делото на ново разглеждане във въззивната инстанция.
При това разглеждане следва да се преодолеят възникналите съмнения по отношение вменяемостта на подсъдимия, включително и чрез провеждане на допълнително съдебно следствие.
Останалите възражения, представени алтернативно пред настоящата инстанция, следва да получат отговор при новото разглеждане на делото.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ нова присъда от 13.05.2008 г., постановена по ВНОХД № 664/07 г. от Окръжен съд – гр. П..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.