4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
София, 26.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6621 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Е., против въззивното решение № 3930 от 29 май 2013 г., постановено по в.гр.д. № 5844 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № 1531 от 1 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 10714 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г. в обжалваните му части за отмяна на уволнението на В. Р. В. от [населено място], за възстановяване на В. на заеманата преди уволнението длъжност „инженер инвеститорски контрол”, и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставането на В. без работа поради незаконното уволнение за периода 18 януари – 18 юли 2012 г., в размер на 7458,90 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска и разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Заявено е, че истинността на отразените в протокола за подбор обстоятелства не е била оспорена от работника с исковата молба, а е било оспорено самото уволнение; протоколът за подбор и установените с него констатации не са оспорени и по-късно. При липса на надлежно оспорване следва извод за вярност на съдържащите се в него записи, констатации и оценки на работодателя. Неправилно съдът приема, че при оспорване на писмен документ не било необходимо откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК. Сочат се събраните гласни доказателства, потвърждаващи констатациите в протокола за подбор. Твърди се неправилност на извода на съда за неяснота по какъв начин е направена преценката на работодателя по критерия тежест на изпълняваните обекти, тъй като, независимо че в приложението на протокола не е записано изрично с думи дали съответният служител е изпълнявал една, няколко или всички точки от длъжностната си характеристика, това обстоятелство е съобразено, защото е видно, че в приложение 1 е даден облик на всичко, което е изпълнено от преценяваните служители – нивото на изпълнение в количествено отношение зависи от броя изпълнени обекти в тяхната сложност, като различните фази на изпълнение на обекта имат различна тежест и се оценяват различно. Изрично се подчертава липсата на съобразяване от страна на съда, че измежду всички участващи в подбора само ищецът има констатирани нарушения на трудовата дисциплина, и не е взета предвид оценката „констатирани слабости в процеса” за наличие на системни пропуски в работата и оплаквания от ръководители. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи необходимостта съдът да даде отговор при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въпросите: при подбор, обективиран в писмен протокол на работодателя и липса на изрично оспорване от работника-ищец истинността на този писмен документ за подбор, следва ли работодателят да ангажира в процеса и други доказателства, установяващи извършване на подбора или ангажирането им се налага само тогава, когато протоколът за подбор е оспорен; как следва да се цени представеният и приет като доказателство писмен акт на работодателя за извършен подбор, когато в хода на съдебното производство този акт/документ не е оспорен от работника. Сочат се решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ответникът В. Р. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. М., в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът приема за оспорена истинността на отразени в протокола за извършен подбор обстоятелства още в исковата молба, а работодателят не е провел пълно доказване на законността на подбора. Сторен е извод за непредставяне на достатъчно доказателства, въз основа на които да се провери дали дадената оценка е обективна и отговаря на действителните факти, като не е необходимо откриване на производство по чл. 193 ГПК, тъй като доказването на обстоятелствата по подбора може да става с всички доказателствени средства. Представените в първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства са оценени като неустановяващи по какъв начин изпълнените обекти са преценени по критерия тежест, предвид възлагането за изпълнение на обекти с различна степен на сложност на различните служители на същата длъжност. Заявено е, че при оспорване законността на уволнение съдът не може изолирано да изключи един от критериите, по които е извършено оценяването и да съобразява получените от лицата точки само по останалите критерии. Като неправилна е приета оценката на комисията по нивото на изпълнение на възложената работа предвид липсата на съобразяване на първата задача по длъжностната характеристика по отношение на всички лица, подложени на подбор.
К. съд намира, че касационното обжалване не следва да се допуска по поставените от касатора правни въпроси, тъй като решаващият извод на съда не е техен адресат.
В процесния случай след представяне на отговора на исковата молба, с който е представен протоколът за подбор, ищецът заявява, че не се утвърждава по несъмнена начин извършването на подбора при спазване на императивните разпоредби на чл. 329 КТ с оглед извършваната работа по длъжностната характеристика за длъжността на ищеца. С отговора на исковата молба е сторено искане за допускане до разпит на свидетели за установяване на всички посочени в протокола за подбор обстоятелства, и съдът е провел разпит на служител на работодателя. Преценявайки подбора във връзка с изложените от страните становища пред първата инстанция, съдът заключава, че не е установено по използвания критерий ниво на изпълнение на работата – брой изпълнени обекти и тяхната сложност, как изпълнените обекти са били съобразени по критерия тежест, след като са възлагани за изпълнение такива с различна степен на сложност на различни служители. Този решаващ извод – за неизпълнение на доказателствена задача от страна на работодателя, не е предмет на правен въпрос, поставен от касатора.
Предвид изложеното, първият от поставените правни въпроси не обуславя изхода на спора, тъй като питането е следва ли или не работодателят да ангажира други доказателства извън протокола за подбор в случай, че този протокол не е изрично оспорен от ищеца. Тъй като сам работодателят в процеса е поискал събиране на доказателства в тази насока, относмият правен въпрос би следвало да е дали подобни доказателства е било необходимо да се ценят при липса на оспорване на протокола за подбор. Вторият правен въпрос за цененето на протокол за подбор при липса на негово оспорване в хода на процеса, също не е обуславящ за изхода на спора, тъй като са събрани доказателства, и то по инициатива на самия работодател. Тъй като изрично поставените правни въпроси не са обусловили изхода на спора, съобразяването на представената съдебна практика е ненужно за целите на настоящото производство, тъй като само дадено разрешение на въззивния съд по обуславящия въпрос би могло да бъде предмет на такова съобразяване за наличие на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Сама по себе си липсата на обуславящ изхода на спора правен въпрос е достатъчна за недопускане на касационното обжалване, както тълкува приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК върховният съд в ТР № 1 по гр.д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3930 от 29 май 2013 г., постановено по в.гр.д. № 5844 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: