Р Е Ш Е Н И Е
№ 428
София, .17.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 5151 по описа за 2008 година на Пето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на Е. И. Ч. и А. Х. Ч. за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 22.11.2007 г., постановено по гр.д. № 95 по описа за 2006 г. на Върховния касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, с което е отменено решение от 31.07.2006 г. по гр.д. № 968/2006 г. на Пловдивски окръжен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Е. Й. Ч. и А. Х. Ч. против Л. К. А. и К. В. А. иск по чл.109 от ЗС за премахване на вратата на втори етаж, поставена от последните на общо стълбище в къща, построена в УПИ *Х-202 в кв.9 по плана на гр. П..
В молбата са изложени твърдения, че са налице новооткрити обстоятелства и доказателства от съществено значение за делото – ответниците Л, заедно със съседа си Г. Я. узаконяват незаконните си постройки в западната и източната част на сградата чрез един общ архитектурен проект, и то след като в съдебно административно производство е доказано, че това са незаконни строежи.
Ответниците по молбата Л. К. Ч. и А. Х. Ч. оспорват същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
С решението, чиято отмяна се претендира, съдът е приел, че искът по чл.109 от ЗС е неоснователен, тъй като подпокривното пространство, до което ищците Ч са претендирали, че им се пречи да имат достъп чрез приобщаване на стълбищната клетка от външното стълбище на втория етаж към вътрешното пространство и на този етаж и поставяне на врата от ответниците по иска, не нарушава възможността да упражняват правото си на собственост, тъй като процесния таван съставлява подпокривно пространство и неговата функция е само да служи за изолатор между етажа и покрива на сградата и тази му функция не е била нарушена чрез поставената врата на общото стълбище, водещо до стори етаж на сградата.
Отмяната по чл.303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно, производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл.303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя следва да се квалифицират под хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Посочената хипотеза не е налице. Представените обяснителна записка и конструктивно становище, както и решение № 574 от 6.07.2007 г. по адм.д. № 106/2006 г. на Пловдивски окръжен съд и решение № 65 от 4.01.2008 г. по гр.д. № 10170/2007 г. на ВАС касаят преустройство на източната стълбищна клетка, тераса над северното стълбище и тавански помещение, находящи се в източната половина на жилищната страда, поради което не удостоверяват обстоятелства, относими към правния спор по отношение на процесната западната половина от сградата.
Представеното писмено обяснения от сина на молителите не съставлява писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като се касае до частен писмен документ, ползващ се с предвиденото в чл.180 от ГПК доказателственото значение, а обстоятелството, че съдържащите се в документа изявления са направени от неучастващо по спора лице, е без правно значение за изхода на делото.
Писмо № И* от 14.10.2003 г. на Община П. е приложено към доказателствения материал по делото /стр.50 на първоинстанционното производство/ и е взето предвид при постановяване на решението по спора, поради което не съставлява новооткрито доказателство.
Представените в съдебно заседание документи – доклад на Е. Ч. до П. на Пловдивски окръжен съд от 19.02.2007 г., молба на А. Ч. , жалба от Е. Ч. от 6.06.2007 г. и съобщение до Л. А. от 3.10.2006 г. по гр.д. № 968 от 2006 г. на Пловдивски окръжен съд – не установяват факти и обстоятелства, относими към характера на тавана като подпокривно пространство и съответно липсата нарушаване на тази му функция чрез поставената врата на общото стълбище, водещо до стори етаж на сградата, каквито са решаващите изводи на съда в решението, чиято отмяна се иска.
В обобщение молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. И. Ч. и А. Х. Ч. за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 22.11.2007 г., постановено по гр.д. № 95 по описа за 2006 г. на Върховния касационен съд на Република България, първо гражданско отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: