Р Е Ш Е Н И Е
№ 428
София, 20 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 400/2008 година
Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимия Д. М. Х. против въззивно решение № 29 от 30.04.2008 г., постановено по ВНОХД № 39/08 г. от Апелативен съд – гр. Б., с което е изменена осъдителната присъда на Окръжен съд- гр. Б..
С първоинстанционната присъда № 18 от 04.02.2008 г., постановена по НОХД № 305/07 г. подсъдимият Х е бил признат за виновен в това, че на 30.08.2007 г. без надлежно разрешително, пренесъл през границата на страната високорискови наркотични вещества – 64 броя пакети наркотично вещество “хероин” – с общо тегло 31,795 килограма на стойност 3 105 290,00 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случая е особено тежък – престъпление по чл. 242, ал.4 във вр. с ал.2 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК – десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лева. Постановено е още отнемане на предмета на контрабандата и на превозното средство, послужило за превозване на същия.
С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена като размера на глобата е намален от 200 000 лева на 150 000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена.
В касационните жалби се претендира наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК, като се изтъква доводът, че деянието на подсъдимия неправилно е квалифицирано по чл. 242, ал.4 от НК, тъй като случаят не е “особено тежък”, освен това се твърди, че деянието е недовършено и следва да се квалифицира като опит. Излагат се и доводи за явна несправедливост на наложените наказания, като по отношение на глобата се претендира приложение на чл. 55, ал. 3 от НК. Правят се алтернативни искания за преквалификация на извършеното в по-леко наказуемо престъпление и смекчаване на отговорността в очертаните параметри.
Пред касационната инстанция жалбата се поддържа лично от подсъдимия Х от процесуален представител.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. По доводите за допуснато нарушение на материалния закон.
Възражението на защитата, че деянието, извършено от подсъдимия, следва да се квалифицира като опит към престъплението по чл. 242 от НК е неоснователно. Престъплението контрабанда е довършено от момента на фактическото пренасяне на предмета през държавната граница. Подсъдимият Х. при влизане в Р България, е пресякъл държавната граница, преминал е паспортен контрол и след това на територията на Р България му е извършена митническа проверка, при която е открито наркотичното вещество. Ето защо, като са приели, че престъплението е довършено, предходните инстанции не са допуснали нарушение на материалния закон.
Следващото оплакване за незаконосъобразност е свързано с квалифициращия признак “особено тежък случай”.
В отговор на идентично възражение, първоинстанционният съд, а и въззивната инстанция, са изложили аргументирани съображения защо приемат наличието на този квалифициращ признак. При това, и съобразно закона (чл. 93, т.8 от НК), съдът е преценявал всички обстоятелства, установени по делото, които в съвкупността си определят степента на обществена опасност на конкретното деяние и на личността на подсъдимия. Става дума за значително количество наркотично вещество, високо съдържание на активен компонент, предварителна деятелност по укриването на вещество в специален тайник, все обстоятелства, които обуславят изводите на съда за изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В тази връзка, подновеното и сега възражение, че липсват вредни последици, предвид поддържаната теза за опит към контрабанда, не може да предизвика искания от подсъдимия, резултат, по – изложените вече съображения.
Не се оправдава от данните по делото, че като основание за определянето на деянието като “особено тежък случай, е използван “крупният размер на паричната равностойност на предмета”. Възражението е насочено по-скоро към обвинението, което според жалбоподателят, така е обосновавало изводите си.
По важното е, че съдебните инстанции не са допуснали нарушение на чл. 56 от НК. Друг е въпросът, че стойностното изражение на пренасяното наркотично вещество, многократно надхвърля критериите за “особено големи размери”.
ІІ. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание.
Наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия е определено при условията на чл. 55 от НК, предвид императивния характер на чл. 373, ал.2 от НК.
Без да оспорва принципно верните съждения на първата инстанция (утвърдени и от въззвната), за общите принципи при определяне на съдържанието на наказателната отговорност, очевидно почерпени и от конкретна съдебна практика, настоящият състав като ги споделя, намира за нужно да отбележи следното :
Липсва подценяване на обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията на наказанието. Чистото съдебно минало, семейното положение, трудовата ангажираност на подсъдимия, са не само отчетени при конкретизиране степента на отговорността, но са отчетени и справедливо.
По отношение на наказанието “глоба”, въззивният съд е мотивирал необходимостта от приложението на чл. 55 от НК и за това наказание, като е извършил и корекция, определяйки размера под най-ниския предел, предвиден за престъплението.
Неоснователно е оплакването срещу отказа на предходните инстанции да приложат разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК. Вида, характера, тежестта и конкретните обстоятелства на престъплението, правилно са преценени още от окръжния съд, като факти, налагащи по интензивна наказателна репресия, чрез налагане на имуществената санкция, за да се засили превантивното и възпитателно въздействие на самото наказание.
С оглед на това, наказанията определени на подсъдимия, не са явно несправедливи, както неоснователно се твърди в жалбата. Те са съответни на тежестта на деянието и степента на обществена опасност на дееца. Още по-голяма снизходителност не би отговаряла на целите на наказателната репресия, визирани в чл. 36 от НК.
Ето защо, въззивното решение следва да остане в сила, а жалбата на подсъдимия, за изменяване на атакувания съдебен акт, да се отхвърли като неоснователна.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 29 от 30.04.2008 г., постановено по ВНОХД № 39/08 г. от Апелативен съд – гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.