Р Е Ш Е Н И Е
№ 428
София, 24 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Ив. Илиева……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………Р. КАРАГОГОВ…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 457/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитата на осъдения М. С. М. за възобновяване на ВНОХД № 140/2008 г. по описа на Окръжен съд – Видин и отмяна на постановеното по него решение, с което първоинстанционната присъда по делото е била потвърдена.
В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до нарушаване на правото на защита на осъдения, тъй като въззивинят съд не е дал отговор на направените от защитника доводи за допуснати нарушения при постановяване на първоинстанционната присъда. Претендира се възобновяване на въззивното производство, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Пред касационния съд защитникът на осъдения М. поддържа искането и всички изложени в него съображения.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
С присъда № 314/10.04.2008 г. по НОХД № 289/2008 г. Видинският районен съд е признал подсъдимия М. С. М. за виновен в това, че на 20.08.2007 г. в местността „Гредовете” в землището на гр. Д., обл. Видин причинил средна телесна повреда на М. В. П., поради което и на осн. чл. 129 ал.2 вр. ал.1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, като е определил първоначален общ режим за изтърпяването му. С присъдата е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от деянието в размер на осем хиляди лева.
С въззивно решение № 77/27.06.2008 г., постановено от Видинския окръжен съд по ВНОХД № 140/2008 г., първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване се явява подадено в изискуемия се 6- месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, искането на осъдения е основателно.
Прегледът на въззивното решение сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при неговото постановяване. Въззивният съд е бил сезиран с жалба от подсъдимия М, в която се изтъкват доводи изключително за съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд в хода на разглеждането на делото. Същите се свеждат до конституиране на страна в отсъствието на останалите страни по делото, непроизнасяне на съда по направени искания от защитата но начина на провеждането на съдебното следствие и възможността за използване на диференцирани процедури по Глава 27 и Глава 29 от НПК, разпит на пострадалия в присъствие на другия свидетел на обвинението, както и неприемането на отвод на съдията, въпреки проявена и демонстрирана от него пристрастност при разглеждането на делото.
Въззивният съд е изготвил съдебно решение по реда на чл. 338 от НПК, което обаче не отговаря на изискванията на чл. 339 ал.1 и ал.2 от НПК. В същото съдът е посочил кратко съдържание на въззивната жалба и съдържанието на присъдата, която се обжалва. Задоволил се е с твърде общи изрази за правилност на присъдата /стр.3 от решението/, които по своето съдържание могат да бъдат отнесени към всеки потвърдителен въззивен съдебен акт. По отношение на конкретните доводи във въззивната жалба, съдът е отговорил с израза, че „не намира за необходимо да дава отговори на въпросите, поставени от защитника на подсъдимия, понеже са несъстоятелно изведени при отсъствието на достатъчно правни основания”/с.4 на решението/, а отговорите на тези въпроси „са ирелевантни относно въпросите по… чл.301 от НПК”.
Така изготвеното съдебно решение страда от съществен порок. То не отговаря на изискването на чл. 339 ал.2 от НПК, тъй като не съдържа посочването на основанията , поради които съдът не е приел доводите изложени в жалбата. Въззивният съд всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този отговор е именно израз на задължението му на въззивна инстанция, която е и контролна такава – да провери изцяло законосъобразността на първоинстанционната присъда. Резултатът от тази проверка не може да е голословен и формален. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото – в мотивите на въззивния съдебен акт, така че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довода, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени. В настоящето дело при изготвянето на въззивното решение това не е сторено. По този начин нито за обжалвалата страна, нито за касационния съд е ясно защо доводите за наличие на съществени процесуални нарушения при първоинстанционното производство са „несъстоятелно изведени”.
Не почива на буквата и на духа на закона изводът на окръжния съд, че отговорите на поставените от защитата въпроси са ирелевантни. След като изрично нормата на чл. 339 ал.2 от НПК изисква посочването в решението на основанията, поради които не се уважават доводите от въззивната жалба или протест, то е несъмнено, че тази аргументация на съда е необходим съществен елемент от въззивния съдебен акт. В конкретния случай върху необходимостта от излагане на мотиви в тази насока не влияе обстоятелството, че въззивният съдебен акт е окончателен поради законовата недопустимост за провеждане на касационен контрол. Напротив, това налага проявлението на още по-голяма прецизност на въззивната инстанция, доколкото тя следва да постанови един стабилен законосъобразен съдебен акт.
Вярно е, че оценъчната дейност на съда, решаващ делото, е въпрос на вътрешно убеждение на самия съд, но тя не може да бъде резултат на изопачено формиране на това убеждение в противоречие с основния принцип на наказателното съдопроизводство – този по чл. 14 от НПК. Съгласно тази норма съдът винаги е длъжен да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и въз основа на всички доказателствени източници. В случая въззивният съд е нарушил и принципа на чл. 14 от НПК, тъй като съдържанието на въззивиня акт не сочи на спазване на процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на „всички обстоятелства по делото”. Този ред е предвиден от законодателя, за да е гаранция срещу произволно и необосновано формиране на субективната увереност на съда относно фактите по делото, както и гаранция за това, че това вътрешно убеждение може да бъде проследено от страните , за да се разбере как е била формирана волята на съда, а от друга страна, за да може да бъде поставено на контрол от следващата инстанция. В случая някои от доводите на защитата намират опора в съдебния протокол, поради което са обективирани като обстоятелства по делото, но въобще са били игнорирани от съда.
Простото деклариране на несъгласие с доводите на защитата на подъсдимия, без да се изследват в пълнота и да им се даде мотивиран отговор, сочи на необективно , невсестранно и непълно изследване на всички обстоятелства по делото, а то вече е нарушение на принципа, уреден в чл. 14 от НПК.
Тъй като по конкретното дело не е даден отговор на нито един от доводите на защитата от въззивната жалба, е било допуснато същестевно нарушение на чл. 14 и чл. 339 ал.2 от НПК , съставляващо касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК. Налице е основание за възобновяване на въззивното производство по делото, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Видинския окръжен съд.
При новото разглеждане процесуалният недостатък на отмененото възззивно решение следва да бъде преодолян чрез цялостен задълбочен анализ на данните за съдопроизведствените действия на първоинстанционния съд и изготвяне на прецизен въззивен съдебен акт, отговарящ на изискванията на чл. 339 от НПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА въззивното производство по ВНОХД № 140/2008 г. по описа на Видинския окръжен съд.
ОТМЕНЯ постановеното по него въззивно решение № 77 от 27.06.2008 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.