Решение №428 от 29.11.2010 по нак. дело №329/329 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 428
София, 29.11.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Биляна ЧОЧЕВА

при участието на секретаря А. Караджова
и в присъствието на прокурора Д. Генчев
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 329/ 2010 година

Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимата В. З. П.- Т. против въззивно решение № 108 от 13.04.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 601/2009г. на Софийския апелативен съд.
В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание.Иска се отмяна на решението и признаване на подсъдимата за невинна.
Частният обвинител и граждански ищец намира жалбата за неоснователна и иска решението да се остави в сила.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са налице сочените нарушения и решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Софийският апелативен съд с решение № 108 от 13.04.2010г. по в.н.о.х.д.№ 601/2009г. е потвърдил изцяло присъдата от 12.06.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 3955/2007г. на Софийски градски съд.
С присъдата подсъдимата В. З. П.- Т. е призната за виновна в това, че на 04.06.2007г. в гр.София, умишлено е умъртвила Н. И. Т., поради което и на основание чл.115 вр. чл.55, ал.1, т.1 НК е осъдена да изтърпи наказание от шест години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец Ж. М. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 50000лв., ведно със законната лихва от деня на деянието, до окончателното изплащане, като искът в останалата му част до предявения размер от 80000лв. е отхвърлен.
Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до неправилна оценка на доказателствата по делото, като игнорирани били единствените преки и неопровергани според защитата доказателства- обясненията на подсъдимата, а извода за доказаност по несъмнен начин на авторството, почивал на предположения.Подсъдимата била призната за виновна, защото не е опровергала обвинителната теза, макар и двете съдебни инстанции в мотивите си да приемали, че е възможно пострадалият да се е прострелял.
Възраженията не се споделят от настоящия състав.
При решаването на спорния въпрос за авторството на деянието- дали изстрелът, причинил смъртта е произведен от подсъдимата или от пострадалия и двете съдебни инстанции са подложили на много задълбочена преценка всички събрани по делото доказателства и са изложили съображения въз основа на кои доказателствени материали приемат за установено, че подсъдимата е автор на деянието.Всяко едно доказателство е преценявано не изолирано, а във връзка с други, които изясняват всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване.Не е допуснато превратно тълкуване на доказателствени средства, като всички те са преценявани в съответствие с изискванията на формалната логика, поради което и настоящият състав намира, че в оценъчната си дейност съдилищата не са допуснали никакви нарушения на процесуалните правила.Неправилно се приема, че с отразената в мотивите и на първоинстанционния и на въззивния съд, възможност изстрелът да е произведен от пострадалия, всъщност се е стигнало до извод за две хипотези по отношение на авторството, след което неясно защо се приема за вярна тази, която се поддържа от обвинението.При обясненията, които дава подсъдимата съдът е бил длъжен да прецени всички доказателствени средства и да даде обоснован отговор на всички въпроси, касаещи отговорността й. Той не е имал право да пренебрегне установената теоретична възможност пострадалият да се е самонаранил.Съдът обаче непосредствено след това излага пространни мотиви, защо, макар и теоретично възможна, тази хипотеза е опровергана по делото, при което остава единствено възможната и изяснена по несъмнен начин, че подсъдимата е произвела изстрела, причинил смъртта на съпруга й .Фактите, относно извода на съда, че подсъдимата е произвела изстрела, не са приети единствено на съобщеното от пострадалия, че е прострелян от нея.Тези твърдения, поради сложните взаимоотношения в семейството , много внимателно са проверявани, в резултат на което и извода, касаещ авторството е правилен, а възражението, че съдът не е анализирал думите на пострадалия и „съдържащите се неясноти и противоречия в тях” се опровергава дори от изложеното в касационната жалба.Достоверността на съобщеното от пострадалия е проверявана чрез събрани по делото доказателства, които са обективни и за разлика от обясненията на подсъдимата и показанията на определени свидетели, нейни близки , не могат да бъдат променени.Така решаващите съдилища са приели за установено по несъмнен начин, че на тел.166 се е обадил пострадалия, съобщил е,че е прострелян от съпругата си, както и че не се е обаждал за медицинска помощ.Без значение за крайния извод е обстоятелството, че с точност не бил посочил какво е нараняването, още повече, че настоящият състав намира, че не е налице и някакво противоречие относно мястото на увреждането.Областта „в гърдите, в белия дроб и в рамото „ съответства на обективно констатираното по- късно, поради което и липсата на увреждане в рамото неправилно се сочи като факт, подкрепящ тезата, че обаждането на тел.166 е направено преди прострелването, и че щом по този въпрос пострадалият лъже, то същото се отнася и по въпроса, дали подсъдимата е възпроизвела изстрела.Не е налице извращаване на доказателства, тъй като нито един от разпитаните свидетели, пред които пострадалият е обяснил кой го е наранил, не твърди, че са били произведени повече от един изстрел, а от съобщението до тел.166, също не следва извод, че се касае до наранявания, получени от повече изстрели, или в друга област от тялото.Обективно от съдебномедицинската експертиза на труп е установено, че от изстрела е причинено увреждане на лявата камера на сърцето и белия дроб.
Неоснователно е възражението, че въззивният съд не обсъдил показанията на свид.Тодоров и свид.Урумова и с това по същество игнорирал събрани по делото доказателства.От мотивите към въззивното решение /л.7 и 8 /е видно, че както всички останали, така и тези доказателствени средства са били обект на преценка, като съдът не е постъпил формално, а е изложил подробни съображения, защо намира, че обстоятелствата, за чието изясняване те са разпитвани нямат значение за решаването на основния и спорен въпрос по делото.
Поради изложените съображения и след като изцяло възприема тези на въззивната инстанция, настоящият състав намери, че при постановяване на решението не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила.Обвинението е доказано по несъмнен начин, така както изисква чл.303, ал.2 НПК, поради което и с признаването на подсъдимата за виновна по чл.115 НК не е нарушен материалния закон.Правилна е приетата форма на умисъл, като възраженията по този въпрос също са намерили отговор във въззивното решение, който се споделя и от настоящия съдебен състав.
Доколкото довода за явна несправедливост на наказанието се свързва само с признаването на подсъдимата за виновна за престъпление, което не е извършила, съставът намира, че конкретни съображения не могат да бъдат изложени.Въпреки това наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК.То е определено при условията на чл.55 НК, в размер чувствително под минималния, предвиден в закона и съответства както на тежестта на престъплението, така и на целите, предвидени в чл.36 НК.Не са налице обстоятелства, които да не са отчетени при индивидуализацията на наказанието и да позволяват по- голямо смекчаване на наказателната отговорност.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от 13.04.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 601/2009г. на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top