Р Е Ш Е Н И Е
№ 428
София, 30 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 418/2008 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия В. И. Х. против постановената от въззивния съд нова присъда № 87 от 11.07.2008г. по в.н.о.х.д. № 1006/2008г. на Варненския окръжен съд.
В касационната жалба се твърди, че присъдата на въззивния съд е „ незаконосъобразна и необоснована” поради което се иска отмяната й на основание чл.354, ал.1, т.2 НПК и признаване на подсъдимия за невинен, тъй като не било налице съставомерно деяние. Алтернативно се поддържа касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК- явна несправедливост на наказанието и се иска, или определянето му при условията на чл.55 НК, или намаляване размера както на наказанието лишаване от свобода, така и на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, тъй като при постановяване на въззивната нова присъда не са допуснати сочените нарушения и тя следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Варненският окръжен съд с присъда № 87 от 11.07.2008г. по в.н.о.х.д. № 1006/2008г. на основание чл.336, ал.1, т.2 НПК е отменил изцяло присъда № 259 от 15.05.2008г. постановена по н.о.х.д. № 3107/2007г. на Варненския районен съд, с която подсъдимият В. И. Х. е бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 НК и оправдан и вместо това ПРИЗНАЛ подсъдимия В. И. Х. за виновен в това, че на 22.11.2006г. на пътя Варна- с. Б. управлявал моторно превозно средство, л.а. „ Опел Астра” с рег. № В* с концентрация на алкохол в кръвта 1.9 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343Б ал.1 вр. чл.54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343Г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година, като е зачетено времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.
Възражението за необоснованост на присъдата, настоящият състав намира, че не подлежи на обсъждане. Пределите на касационния контрол се определят от наведените с жалбата касационни основания, а както многократно е имал възможност да посочи ВКС необосноваността не е между тях. Последната има отношение към приетите за установени от въззивния съд факти и когато те се основават на валидно събрани ,проверени и преценени доказателствени материали, т.е. не са допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които и при липсата на изричен довод по чл.348, ал.1, т.2 НПК, дават възможност на касационната инстанция да упражни предоставеното й с Конституцията право, фактите остават такива, каквито са приети от въззивния съд. Този съд е последният по изясняване и приемане на фактите по делото и именно в тези рамки настоящият състав проверява дали материалният закон е приложен правилно.
Възражението, че не е налице съставомерно деяние, тъй като не са установени обективните и субективни признаци на чл.343б ал.1 НК, е неоснователно.
Правилно въззивният съд е приел, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол, като безспорната концентрация на такъв в кръвта му е 1,9 промила. Всички възражения касаещи съставомерността на деянието са били предмет на преценка от въззивния съд и дадения отговор се споделя от настоящия състав. Нямало е никакво съмнение в кой момент е употребен алкохола и на този факт е отделено достатъчно внимание. Обясненията на подсъдимия, че алкохола е бил консумиран след катастрофата и то поради нетърпими болки, последица от травмите, също са преценявани задълбочено и правилно са отхвърлени като достоверни. Впрочем и това възражение е относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, а както бе посочено по- горе такова пред настоящата инстанция не се прави.
С отмяната на постановената от първата инстанция оправдателна присъда и признаване на подсъдимия за виновен за престъпление по чл.343Б, ал.1 НК материалният закон не е нарушен, поради което и соченото касационно основание не е налице.
Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието, порази определянето му при условията на чл.54 НК и алтернативно макар и условно налице било завишаване на размера на наказанието лишаване от свобода.
Настоящият състав намира, че не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, при които следва да се преценява дали и най- лекото, предвидено в закона наказание, се явява прекомерно тежко. В достатъчна степен е преценявана относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства и именно в рамките на тях е наложено наказанието. Правилно миналите нарушения на правилата за безопасно движение от подсъдимия са отнесени към отегчаващите обстоятелства, характеризиращи го като личност с по- висока степен на обществена опасност. Не без значение при определяне на наказанието е и обстоятелството, че длъжностното качество на подсъдимия е свързано с опазване на обществения ред,а самият той грубо го е нарушил и това му поведение е особено укоримо. Определеното наказание както по вид, така и по размер е съответно на извършеното и отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 87 от 11.07.2008г. постановена по в.н.о.х.д. № 1006/2008г- на Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: