ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 429
София,15.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4002 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ст.юрисконсулт Хр.Д. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на СГС от 15.VІ.2017г. по гр.д. № 1999/2017г.
Ответницата по жалбата П. В. Й. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ж.Ж. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобръзи следното:
С атакуваното решение СГС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на СРС от 16.ХІ.2016г. по гр.д. № 38602/2015г., с което са уважени предявените от П. Й. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че не е било налице основанието по чл.328 ал.2 КТ за уволнението на ищцата от длъжността „ръководител сектор, обща администрация“. Това основание за уволнение е приложимо само по отношение на служители, които ръководят звена, от работата на които зависят стопанските резултати на предприятието; дали длъжността е ръководна се преценява въз основа на включените в нея трудови функции и мястото й в общата структура на длъжностите в предприятието, като само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“ или се определя като ръководна по ЕКД, не обосновава извод за ръководни /управленски/ функции. Съдът е взел предвид възложените с договора за управление задължения на управителя, както и възложените задължения на ищцата по длъжностна характеристика, а именно: отговаря за нормалното функциониране на системите за масово обслужване в ресор административно-стопански; ръководи и организира дейността по поддръжка на сградата и помещенията в нея и обезпечаване работата на служителите с офис-обзавеждане и консумативи; координира връзките и организацията за осигуряване функционирането на системите за осветление, отопление, В и К и противопожарни средства, както и сервизно поддържане на офис техниката в сградата; длъжността административно е подчинена на управителя, а оперативно и функционално – на ръководителя на отдел „Обща администрация“, на директора на Дирекция „Финанси и администрация“ и на управителя, като подчинени на длъжността са служителите в сектора. При тези обстоятелства е направен извод, че задълженията на ищцата не са свързани със звено, от работата на което да зависят стопанските резултати, основната й функция е осигуряване на административно-стопанското обслужване на дружеството, а единствените ръководни функции са относно дейността по поддръжка на сградата и помещенията в нея и обезпечаване работата на служителите с офис обзавеждане и консумативи; длъжността е изцяло изпълнителска и организационна, което следва и от мястото й в структурата на предприятието, състояща се от дирекциии, те – от отдели, а част от тях са разделени на сектори, всеки със свой ръководител, длъжността е в ниското йерархично ниво, подчинена на ръководителя на отдела, на директора на дирекция и едва тогава на управителя.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /решение по гр.д. № 1168/1994г. ІІІ ГО, решение по гр.д. № 83/2012г. ІV ГО и определение по гр.д. № 1303/2012г. ІІІ ГО /което е по чл.288 ГПК и не се включва в практиката по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК/ по въпроса „кои са критериите за определяне на една длъжност като ръководна по смисъла на чл.328 ал.2 КТ“.
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по поставения въпрос с оглед разрешаването му от въззивния съд в противоречие със сочената в изложението практика, както и с практика, обективирана в решения на ВКС по гр.д. № 582/2012г. ІІІ ГО, по гр.д. № 117/2016г. ІV ГО, по гр.д. № 2682/2013г. ІІІ ГО и др.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав, от 15.VІ.2017г. по гр.д № 1999/2017г.
УКАЗВА на [фирма] София в едноседмичен срок от връчването на съобщение да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 180.96лв. д.т. за касационното обжалване, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Делото да се докладва за преценка за следващите се процесуални действия след изпълнение на указанието или след изтичането на срока за това.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: