Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
София, 19.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА
гр. дело № 767 / 2008 година, образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК / ДВ. бр.59/2007 г./ във вр. с чл.218а б.”а”ГПК / отм./.
„М”Е. гр. Ш. обжалва и иска да се отмени Решение от 27.12.2007 година по гр.д. Nо 476/2007 година на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение от 04.07.2006 година по гр.д. Nо 3404/2004 година на Шуменския районен съд. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, отменително основание по см. на чл. 218б б. “в” ГПК/ отм./.
В срока по чл. 218г ГПК/ отм./ не е постъпил писмено възражение от ответника по касация Е. Р. Р..
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК/ отм./ съдържа изложение на основанията за касиране на обжалваното решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първата инстанция ,в частта , с която е прието , че Е. Р. Р., като длъжник по договор за кредит от 24.02.2000 година не дължи на „М”Е. / кредитор-цесионер/ сумата 2 141.80 лв. и лихви от 2 46.90 лв. , тъй като цесионерът „М”Е. гр. Ш. не може да получил по – голямо вземане това , което има цедента К. В. К. – т.е. от размера на дълга на длъжника/ Е. Р. Р. / към момента на цесията и искът по чл. 79 ал.1 във вр. с чл. 240 ЗЗД в тази част е отхвърлен.
Решението на въззивния съд в обжалваната част , е валидно, процесуално допустимо, но неправилно.
На 24.02.2000 година Е. Р. Р. , като пълномощник на Р. Р. Р. и З. И. Р. е сключил в нотариална форма договор за заем за сумата 6600 лв. със К. В. К. , обезпечавайки изпълнението на договора с договорна ипотека върху недвижим имот-апартамент на упълномощителите, оформен по НА Nо 163/2000 , с падеж на изпълнение на задължението за връщане на сумата – 4 месеца – т.е. считано от 24.04.2000 година.
На дата 24.04.2000 година Е. Р. Р. е упълномощил- пълномощно Nо 1713 , кредитора си К. В. К. да продаде ипотекирания имот когато намери за добре, на каквато сума намери за добре, включително и да договаря сам със себе си. На 17.10.2000 година К. К. е продал ипотекирания имот на Д. Н. НА Nо 99/2000 година за сумата 2 141.80 лв., изплатена на продавача К. К. напълно и в брой .
С влязло в сила Решение от 08.10.2004 година , по гр.д. Nо 2798/2003 година на Шуменския районен съд е прогласена нищожността на упълномощителната сделка по пълномощно Nо 1713/ 24.04.2000 г. , така и на договорът за покупко-продажба по Nо 99/2000 година.
На 23.06.2003 година К. К. цедира на „М”Е. гр. Ш. вземането си срещу Е. Р. Р. по договора за заем , като на основание НА Nо 163/2000 г. и договорът за цесия, търговското дружество се снабдява с изпълнителен лист от 13.03.2003 година на извънсъдебно изпълнително основание- чл. 237 б.”е” ГПК /отм./ за сумата 4 600 лв. главница и лихви от 2372 лв.. но при оспорването по реда на чл. 250 ГПК /отм./ , изпълнението е спряно като е дадена възможност в срок да се заведе иск по чл. 254 ГПК / отм./ , чието пропускане е довело до установяване и реализиране на вземането по общия ред.
Спорният по делото въпрос е дали с получената по нищожния договор за покупко-продажба по НА Nо 99/2000 година продажба цена – сумата 2 141.80 лв. е погасен частично дълга на Е. Р. Р., към кой момент и част от цедираното вземането на М”Т” Е. ли е тази сума.
Възззивният съд е приел, че „договорът за продажба по НА Nо 99/2000 година от 17.10.2000 година е сключен преди да бъде сключен договора за цесия- 23.06.2003 година, поради което и цесионерът „М„Е. гр. Ш. не може да придобие повече права от цедента- К. К.
В съдебната теория и практика няма спор , че нищожният договор не поражда желаните от страните по него правни последици изобщо/ по начало/, поради което и изпълнените престации на страните по такъв договор подлежат на връщане-чл. 34 ЗЗД. Платената сума като пазарна цена от купувача Д. Н. по сделката – сумата 2 141 .80 лева, е НЕДЪЛЖИМО ПЛАТЕНО и подлежи на връщане нему от страна на лицето което я е получило , НО КАТО НЕДЪЛЖИМО ПЛАТЕНА СУМА. Това размества на материални блага не може да доведе до погасяване дълга на Е. Р. Р. , тъй като сумата следва да се върне. Доколкото някой има вземане към продавача на отпаднало основание , то това е третото лице Д. Н. , което не с страна по договора за кредит и съответно по цесията. Цедентът К. К. , получил плащането, не може да погаси , прихващайки с нея дълга на Е. Р. Р., тъй като тя е получена от него по нищожния договор и подлежи на връщане поради реализираното неоснователно обогатяване. След като продаденият с нищожен договор недвижим имот се връща в патримониума на собствениците, то е недопустимо , дадената сума , която също подлежи на връщане , да се приеме като погашение на задължение. Ето защо към датата на цедиране на вземането на К. К. – 23.06.2003 година на дружеството „М” Е. ,следва че с получената от нищожната продажба сума от 2 141 .80 лв. не е погасен дълга на длъжника Е. Р. Р. / не той дължи връщане на недължимо получената сумата/ и тази сума е част от цедираното вземане .
Констатираният порок налага отмяна на обжалваното решение и с оглед на констатирания порок, по прилагане на материалния закон , постановяване на ново по съществото на спора.
От изложеното по-горе следва , че К. К. при извършване на цесията от 23.06.2003 година е прехвърлил КАТО част от цедираното вземането и сумата от 2 148.80 лв.. При липсата на данни за плащане и погасяване от страна на длъжника на Е. Р. Р. следва , че са налице предпоставките на закона за уважаване и иска на „М” Е. гр. Ш. за сумата 2 141.80 лв. , както и припадащата се част от лихвите за забава от 1 246.90 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК/ отм./ , състав на ВКС- второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение от 27.12.2007 година по гр.д. Nо 476/2007 година на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение от 04.07.2006 година по гр.д. Nо 3404/2004 година на Шуменския районен съд, в частта по отхвърления иск на „М”Е. Шумен и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОСЪЖДА Е. Р. Р. ,с. Венец , община В. с адрес ул. „. планина” Nо 12 ЕГ Nо 6608238744 да заплати на „М” Е. гр. Ш. с у. М сумата 2 141.80 лв. / две хиляди сто четиридесет и един лев и 0.80 лв./ на основание чл. 79н л. 1 във вр. с чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата от датата на завеждане на иска- 19.11.2004 година до окончателното изплащане, както и сумата 1 246.90 лв./ хиляда двеста и четиридесет и шест лева и 0.90 / обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД за времето от 24.08.2000 година до 05.08.2003 година, както и сумата 42.84 лв. / четиридесет и два и 0.84 лв./ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :