2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София, 26.03.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№705 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. В. против решение от 25.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 608/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е основателен. Между страните е бил сключен договор за дарение, като ищцата е надарила ответницата с недвижим имот. Твърденията по исковата молба се, че ищцата е изпаднала в нужда от издръжка, поискала е такава от ответницата, а последната е отказала даването й. Съдът е приел, че основателността на предявения иск предполага наличието на кумулативно дадени предпоставки, които в случая са налице – дарителя да е изпаднал в състояние да има нужда от издръжка, да е поискал такава от надарения, а последния да е отказал даването й. Съдът е приел, че обективната възможност на надарения да дава издръжка е без значение за основателността на предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, тъй като издръжката се дължи докато трае нуждата от издръжката, до размера на подареното.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013 г. на ОСГК. Правния въпрос, поставен от касатора е, налице ли е проява на непризнателност по смисъла на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД в случаите, в които надарения не предостави исканата издръжка, поради обективната невъзможност да я дава, без да постави себе си или лицата, на които дължи издръжка по закон, в по-лошо положение от дарителя. Съдът е приел, че обективната невъзможност да дава издръжка не освобождава надарения от задължението му да дава същата, по смисъла на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, поради което по така поставения правен въпрос е налице противоречие между даденото разрешение от въззивния съд и задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №1/2013 г. на ОСГК на ВКС. Наличието на това противоречие обосновава и допустимостта на касационното обжалване, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касатора следва да заплати държавна такса за разглеждането на касационната жалба по същество, по сметката на ВКС, в размер на 114 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 608/2013 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
УКАЗВА на Г. В. В. от [населено място], [улица] да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 114 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внесената такса, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.