2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 27.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1876/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. Т. чрез неговия пълномощник адв. И. К., против решение № 329 от 14.11.2013 г. по гр.д. № 615/2013 г. на Окръжен съд- Перник. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроси, касаещи допустимите доказателства за установяване право на собственост по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и необходимостта в исковата молба спорният имот да бъде индивидуализиран чрез конкретни граници.
В писмен отговор на касационната жалба, подаден от ответника С. Б. Д. чрез неговия пълномощник адв. Пл. Б., е изразено становище, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като данъчната оценка на спорния имот е под предвидения имуществен критерий за касационно обжалване.
Същото становище е изразено и в писмения отговор, подаден от ответниците И. С. К., С. И. К. и Д. И. К..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 210 от 08.04.2013 г. по гр.д. № 5257/2011 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. С. Т. против С. Б. Д., И. С. К., Д. И. К. – Г. и С. И. К. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че наследодателите на ищеца – Т. /Т./ З. П. и С. Т. П., са били собственици преди одържавяването през 1952 г. на недвижим имот в землището на [населено място], представляващ ливада в м. “Дома /“Жедна”/ с площ 1.000 дка , при граници: от две страни Т. З. П., път и река, и е прекратено производството по иска, предявен от Т. С. Т. против посочените ответници за установяване, че към същия момент наследодателите му са били собственици на ливада в м. “Б.” в землището на [населено място], с площ 0.810 дка, при съседи: Х. Й., С. П., Г., Г. Б., И. и В. К. и Т. З. П..
По допустимостта на касационната жалба.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответниците за това, че въззивното решение е постановено по иск за собственост с цена 5000 лв. и следователно въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Въпросът за цената на иска не може да се повдига за пръв път пред касационната инстанция. Само поради това, че при образуване на делото е внесена държавна такса в размер на 50 лв., който размер е посочен и като минимален в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не може да се предполага, че цената на иска е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за допустимост на касационното обжалване, тъй като и при цена на иска 5000 лв. размерът на дължимата държавна такса, определен по правилото на чл. 71, ал.2 ГПК, би бил същия.
По наличието на основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По делото е установено от фактическа страна, че в землището на [населено място] не е било образувано ТКЗС, но находящите се там имоти са били отчуждени през 1952 г. за изграждането на язовир “Студена”. С т.1 от ПМС № 131 от 09.07.1991 г. е отменено постановлението на Министерския съвет от 1952 г. за използване на водите на язовир “Студена” за водоснабдяване и бързо уреждане изселването на населението от язовирния басейн, както и произтичащите от него административни актове, като е постановено, че земите извън кота “Високи води” и санитарно- охранителна зона” А” се възстановяват в съответните фондове- селскостопански фонд, фонд” Населени места” и държавен горски фонд. С т.5 от същото постановление са задължени Временния общински изпълнителен комитет – П. и Общинската поземлена комисия – П. да проведат изискуемите се процедури и действия, произтичащи от ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, с оглед възстановяване на собствеността върху земеделските земи. По делото са представени доказателства за това, че от наследодателя на ищеца С. Т. П. през 1952 г. са били отчуждени срещу заплащане недвижими имоти в землището на [населено място] за изграждането на язовир “Студена”, както и че на основание ПМС № 131 от 09.07.1991 г. полученото обезщетение е възстановено от наследниците на [община].
При тези данни и при наведеното още с исковата молба твърдение, че спорните имоти са били отчуждени през 1952 г. за изграждането на язовир “Студена”, както и че възстановяването им от поземлената комисия е във връзка с ПМС № 131/91 г., се поставя въпроса за допустимостта на предявения установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, а оттук – и за допустимостта на постановеното въззивно решение. Това налага същото да бъде допуснато до касационно обжалване. Съгласно разрешението, възприето с т. 1 на ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът относно допустимостта на обжалваното решение се разглежда независимо от това дали е бил формулиран изрично от касатора.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329 от 14.11.2013 г. по гр.д. № 615/2013 г. на Окръжен съд- Перник.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: