3
определение по гр.д.№ 334 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 27.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 334 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Методи Я. К. срещу определение № 1346 от 28.04.2011 на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 574 от 2011 г., с което е потвърдено определение от 22.02.2011 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 2109 от 2010 г. поради недопустимост на иска- липса на правен интерес на Методи К. от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.
В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Жалбоподателят счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост тогава, когато ищецът все още е държател на имота, за който навремето му е било предоставено право на ползване по надлежния ред, в който е изградил постройка въз основа на строително разрешение и в който е направил подобрения е 2. Има ли значение за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост обстоятелството, че между страните са налице все още незавършени административни дела за оценка на подобренията в имота и по оспорване на компетентността на издалия заповедта административен орган.
В писмен отговор от 28.06.2001 г. ответниците Е. Й. Г., П. Й. Н. и Т. Т. Г. оспорват частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение след като взе предвид изложеното в жалбата, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на Варненския окръжен съд на 10.05.2011 г., частната жалба е подадена по пощата на 17.05.2011 г./.
Същата е подадена срещу определение на въззивен съд, с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото /определение за прекратяване на делото/. Поради това съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания.
В изложението към частната си жалба Методи К. сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно тази разпоредба на закона, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения или определения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато липсва правна уредба по повдигнатия между страните правен спор, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е неясна и по нея няма задължителна практика на ВКС, поради което се налага нейното тълкуване, или когато съществуващата практика на ВКС по приложимата правна норма се нуждае от корегиране поради настъпили промени в законодателството или в обществените отношения. В този смисъл е приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС.
В случая, поставените от жалбоподателя въпроси касаят допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост и по-конкретно наличието или липсата на правен интерес на ищеца от предявяване на такъв иск. По този въпрос има задължителна съдебна практика /например решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 846 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от новия ГПК/, според която правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице тогава, когато ищецът заявява и има права върху спорния имот, но предпочита да защити тези свои права като отрича правата на ответниците. Обжалваното определение напълно съответства на тази задължителна практика на ВКС- в съответствие с тази практика е прието, че ищецът няма правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като с влязло в сила решение на ВАС е било установено, че няма право да изкупи по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ процесния имот, а правото му по пар.4в от ПЗР на ЗСПЗЗ да бъде обезщетен от собствениците за направените в имота подобрения не може да бъде защитено с предяване на отрицателен установителен иск за собственост. От постановяването на горепосочената задължителна практика на ВКС до настоящия момент не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат промяната на тази практика. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1346 от 28.04.2011 на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 574 от 2011 г., с което е потвърдено определение от 22.02.2011 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 2109 от 2010 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.