О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.429
гр. София, 08.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2811 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. В. срещу решение №1345 от 23.06.2015 г. по в.гр.д.№1508/2015 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната част е потвърдено решение от 06.01.2015 г. по гр.д.№12807/2013 г. на СГС в частта, с която предявеният от Р. М. В. срещу ЗД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП от 17.08..2012 г., ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. е отхвърлен за разликата над сумата от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил всички обективни критерии за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, а и липсва коментар на обема на претърпените от пострадалия физически болки и страдания, на наличните и към настоящия момент, невъзстановени телесни увреди и другите критерии, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение, за произтичащите от непозволеното увреждане неимуществени вреди, според дадените с ППВС №4/68 г., задължителни за съдилищата разяснения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, като по отношение на така формулирания въпрос се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касация заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл.226, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., въззивният съд е приел, че продължителността и интензивността на болките и страданията, вида и степента на телесните увреждания /някои от тях необратими/ и отражението им върху психиката на пострадалия, възрастта му и икономическата конюнктура в страната, обуславят извода за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лв.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставеният материалноправен въпрос е формирал правната воля на съда, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск. По отношение на този въпрос е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Предвид наличието на визираната задължителна практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК, такава не се дължи и за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1345 от 23.06.2015 г. по в.гр.д.№1508/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 06.01.2015 г. по гр.д.№12807/2013 г. на СГС в частта, с която предявеният от Р. М. В. срещу ЗД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП от 17.08.10.2012 г., ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. е отхвърлен за разликата над сумата от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.