Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
София, 09.11. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев
Биляна Чочева
при участието на секретаря А. Караджова
и в присъствието на прокурора Д. Генчев
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 384/ 2010 година
Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимия А. Т. А. и частните обвинители и граждански ищци Д. Р. Р. и Р. Т. Р. против решение № 74 от 21.05.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 62/2010г. на Апелативен съд гр.Бургас.
В жалбата на подсъдимия се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се алтернативно- отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане, прилагане на закон за по- леко престъпление или намаляване размера на наказанието и присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се правят доводи за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Не се поддържа жалбата в гражданската част.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че и двете жалби са изцяло неоснователни и предлага решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите на чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Апелативен съд гр.Бургас с решение № 74 от 21.05.2010г. по в.н.о.х.д.№ 62/ 2010г. е изменил присъда № 19 от 12.02.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 233/2008г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас в частта , с която подсъдимият А. Т. А. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.116, ал.1, т.1, предл.1-во НК, като го оправдал по предявеното в тази му част обвинение, намалил размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди от по 250000лв. на по 150000лв. за всеки един от гражданските ищци и потвърдил присъдата в останалата й наказателно осъдителна част.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на 23.03.2008г. в гр.Бургас умишлено умъртвил Р. Д. Р. – длъжностно лице- охранител във фирма , при изпълнение на службата по охрана на дискотека „Е.”, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.116 , ал.1, т.1, предл.1-во и т.11 във вр. чл.54 НК го осъдил на доживотен затвор, който да се изтърпи при първоначален „ специален” режим.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ А. Т. А.
Съображенията изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на материалния закон се свеждат до неправилния извод на съдебните състави, че е налице квалифициращия признак по чл.116, т.11 НК- „извършено по хулигански подбуди”.Твърди се, че доколкото има доказателства за противоправно поведение първоначално в заведението, а по-късно и пред него, то е осъществено от свид.Недялков, а не от подсъдимия.С оглед на това и неправилно съдът е квалифицирал убийството по- тежко наказуемия състав на чл.116, вместо по основния състав на чл.115 НК.
Съображенията не се споделят от настоящия състав.
При разглеждането на делото въззивният съд е изпълнил задълженията си за цялостна оценка на събраните по делото доказателства,не е допуснал нито игнориране, нито превратно тълкуване на доказателствени средства, поради което и приетите за установени фактически положения са последица от спазване на всички изисквания на процесуалния закон.
Така установените факти по делото обуславят квалификацията на деянието по чл.116, т.11 НК.Поведението на подсъдимия правилно е преценявано последователно от момента , когато се е намирал в заведението, до нанасянето на смъртоносния удар, тъй като при решаване на въпроса извършено ли е деянието по хулигански подбуди целият този период е от значение за правната квалификация на деянието.Обстоятелството,че и друго лице е имало поведение, обхващащо обективните признаци на деяние по чл.325, ал.1 НК, не налага извод, различен от приетия и от двете съдебни инстанции по отношение на подсъдимия.По делото предмет на доказване е било единствено дали действията на подсъдимия, които предхождат извършването на убийството са хулигански и в тази насока събраните гласни доказателства са еднопосочни.Въззивният съд в изпълнение на задълженията си е допуснал събиране и на други доказателства, разпитал е и подсъдимия, който е пожелал да даде обяснения, след което е изложил съображения защо не приема за достоверни тези обяснения.Правилен е извода, че подсъдимият не се е намирал в състояние на уплаха и смущение, както и че не е налице състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, поради което не са налице предпоставки за приложение на закон за по- леко наказуемо престъпление.
По изложените съображения и след като настоящият състав изцяло споделя и тези на въззивната инстанция, жалбата на подсъдимия относно касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК е неоснователна.
Основателен е доводът за явна несправедливост- чл.348, ал.1, т.3 НПК.Определеното на подсъдимия наказание „ доживотен затвор” не е съответно на извършеното, поради което и е явно несправедливо. За извършеното престъпление законът предвижда алтернативно три вида наказания, което задължава съдът да изследва много внимателно всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието и определи такова, което в най- голяма степен ще постигне целите, предвидени в чл.36 НК.В случая въззивният съд за да определи наказанието „доживотен затвор” е посочил, че подсъдимият „се отличава с относително висока степен на обществена опасност / с оглед обремененото му съдебно минало и честите му посегателства към неприкосновеността на човешката личност, трайно изградените му престъпни навици/”.Посочените, в подкрепа на извода, че подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност, обстоятелства обективно се свеждат до миналите две осъждания- през 2003г. и 2006г. с наложени наказания по първото „глоба” в размер на 300лв. и „лишаване от свобода” за срок от три месеца с приложението на чл.66, ал.1 НК.Тези данни неправилно са приети като достатъчни за извод, че се касае до личност с изключително висока степен на обществена опасност, чието поправяне не може да се постигне с по – лекото от предвидените за престъплението наказание, а именно лишаване от свобода в максималния предвиден в закона размер- двадесет години.Безспорно престъплението е от най- тежките, но за да се наложи наказанието „доживотен затвор” е необхоД. то да е „изключително тежко”.В закона липсва легално определение на „ изключително тежко” престъпление, поради което и преценката при решаването на този въпрос винаги е с оглед особеностите на конкретния случай. От значение са всички обстоятелства, извън квалифициращото убийството по чл.116 НК , а по делото те не са достатъчни за извод, че са налице предпоставките по чл.38а, ал.2 НК , защото за поправянето на подсъдимия и оказване на превенция по отношение на останалите граждани е достатъчно наказание от двадесет години лишаване от свобода, срок достатъчен за подсъдимия, който не е търпял до момента наказание „лишаване от свобода” да извърши преоценка на поведението си , както и чрез изолирането му от обществото да му се попречи да върши други престъпления.В този смисъл настоящият състав намери, че са налице предпоставките по чл.348, ал.5, т.1 НПК и наказанието следва да се намали на двадесет години лишаване от свобода, което при условията на чл.61,т.2 ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
Неоснователна е жалбата на подсъдимия в частта й относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
При определяне размера на същите въззивният съд е преценил всички обстоятелства от значение за размера им и съображенията се споделят изцяло от настоящия състав.Болката и страданията, които родителите на пострадалия са претърпели и ще продължават да търпят до края на живота си поради загубата на детето си трудно могат да бъдат парично измерени, но с оглед принципите, залегнали в чл.52 ЗЗД присъдените обезщетения не са завишени.
ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ
Съображенията, изложени в касационната жалба в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона, касаят оправдаването на подсъдимия по чл.116, ал.1, т.1 НК и се свеждат до неправилен извод, че пострадалият не е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК.
Възражението е неоснователно.
Вярно е,че мотивите на въззивния съд в тази им част са твърде лаконични, но по същество извода е правилен.Обстоятелството, че пострадалият е бил назначен като охранител към частната охранителна фирма не му придава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б”НК.В кръга на задълженията му влиза контрола при влизане и излизане от заведението, но не и дейности, свързани с пазене и управление на поверено имущество, както и посочено в чл.93, т.1, б.”б” НК, поради което и правилно нормата не е тълкувана разширително.
Поради изложените съображения съставът намери, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НК и жалбата на частните обвинители е неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.2,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 74 от 21.05.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 62/2010г. на Бургаския апелативен съд , като определя на подсъдимия А. Т. А. за извършеното от него престъпление по чл.116, ал.1, т.11 НК наказание от двадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: