О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София 10.01.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 485/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №III-138 от 10.10.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №937/2011 г., с което е потвърдено решение №2097 от 22.02.2011 г. по гр. дело №4887/2008 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. Г. К. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.225, ал.3 КТ за сумата 8 654.60 лв. – обезщетение за недопускане до работа за периода 06.04.2007 г. – 06.12.2008 г., както и по 432.73 лв. – месечно обезщетение от 06.12.2008 г. до действителното допускане до работа и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 133.57 лв. – лихва за забава за периода 06.05.2007 г. – 29.12.2008 г. Същите искове, предявени при условията на евентуалност, са уважени срещу [фирма]. Въззивният съд е приел, че С. Г. К. е била в трудово правоотношение с [фирма] към момента на дисциплинарното и уволнение през 2002 г. Впоследствие с влязло в сила през 2007 г. съдебно решение заповедта за уволнение е отменена и ищцата е възстановена на длъжността „управител – склад” към служба „М.”. На 03.04.2007г. тя е получила съобщение по чл.345, ал.1 КТ от БРС, след което на 06.04.2007г. е направила искане за възстановяване на работа в [фирма] и в [фирма]. Последното се преобразува на 03.01.2007 г. в [фирма], като на 24.10.2007г. по ф.д. № 5504/1999г. на Пловдивски окръжен съд е вписано вливане на [фирма] и [фирма] в [фирма] – [населено място], като [фирма] е прекратено без провеждане на ликвидация, поради извършеното вливане. На 15.07.2008 г. ищцата е подала заявление и до изпълнителния директор на [фирма]. Към 24.10.2007г. [фирма] се явява правоприемник на [фирма], поради което работодател на ищцата се явява [фирма]. Неговите доводи, че според чл.8 от договора за концесия и чл.123а от КТ ищцата следва да бъде възстановена на работа в [фирма] са неоснователни. Последното дружество би било работодател само ако дейността на [фирма] преобразувано в [фирма], не беше включена в [фирма] на 24.10.2007 г. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл.123а от КТ, защото с с концесионния договор [фирма] придобива част от активите, касаещи граждански летища за обществено ползване в Б. и В., но осъденото юридическо лице – работодател [фирма] продължава да съществува при запазване на търговската си дейност. Обект на концесия не е предприятието „Л. Б.”, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително и трудови такива. Ето защо исковете са основателни по отношение на евентуалния ответник, защото са налице всички предпоставки за присъждане на обезщетение за противоправно недопускане на работа на незаконно уволнен работник или служител, който е възстановен на работа, на основание чл.225, ал.3 КТ.
Решението е обжалвано от [фирма] като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това дали след концесия по смисъла на чл.123а КТ новият работодател – концесионер отговаря за задълженията към работника или служителя. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
С.Г. К., [населено място], е подала насрещна касационна жалба с формулирани идентични правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решавани противоречиво от съдилищата.
На касатора [фирма] следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 507.33 лв., като в противен случай касационната му жалба ще бъде върната. Жалбоподателката С. Г. К. не дължи държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №III-138 от 10.10.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №937/2011 г.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 507.33 лв., като в противен случай касационната му жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.