О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр.София, 13.01.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 811 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.02.2011г. по гр.д.№ 633/ 2010г., с което АС Варна е уважил предявените от Л. С. искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.124 ГПК.
Жалбоподателят – [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата Л. С. Щ. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение
Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и по исковете на Л. С. срещу [фирма] и [фирма] е прогласил нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в нотариално заверено пълномощно от 04.03.2009 г. на нотариус Р. С., с район на действие [населено място], прогласил е нищожността на договор за покупко-продажба от 31.03.2009 г., обективиран в нот.акт № 82/2009г. на службата по вписванията при А. по вписванията Д. и срещу [фирма] е приел за установено, че [фирма] не е собственик и не е придобил правото на собственост върху процесните имоти чрез договор за продажба от 14.04.2009 г., обективиран в нот.акт № 118/2009 г. от 14.04.2009 г. на служба по вписванията при А. по вписванията Д.. Прието е за установено по делото, че с решение от 30.05.2003 г. по гр.д. №2056/2000г. на РС Добрич и решение от 30.05.2003 г., по гр.д. № 2057/2000г. на РС Добрич Лиляна С. се легитимира като собственик на два поземлени имота, а именно: нива с площ от 162,499 дка., находяща се в местността „К.”, съставляваща имот № 015146 по плана на [населено място], общ. Добричка и полска култура с площ от 253,901 дка., находяща се в местността „До гората”, съставляваща имот № 121079 по плана за земеразделяне на [населено място], Добричка община. Установено е било, че според приетото по делото пълномощно от 04.03.2009 г. последната е упълномощила В. Т. с правата да продава, дарява, залага, ипотекира, заменя при цена и условия каквито намери за добре процесните имоти. От прието по делото заключение на графическа експертиза, трите имена Л. С. Щ. в полето под „упълномощител”, както и подписът под „упълномощител” в пълномощно от 04.03.2009г., не са били изписани, съответно положени от нея. При тези данни съдът е приел, че Л. С. не е изразявала воля за упълномощаване на В. Т. с правата да продава имотите й, поради което упълномощителната сделка е прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД.
Прието за установеното по делото е същото така, че на 30.03.2009 г., В. Т. с нотариално заверено пълновощно е преупълномощил В. Д. с правата за продажба на имотите на Л. С., но за по-малка площ /62,499 дка/ от имот № 015146 в землището на [населено място]. С оглед на прогласената от съда нищожност на упълномощаването на В. Т., то съдат е прогласил за нищожно и последващото преупълномощаване и същото е прието, че не е породило представителна власт у В. Д. по отношение на ищцата.
Установено е било също така, че с нотариален акт № 82/2009г. В. Д., легитимирайки се като пълномощник на продавача Л. С. с пълномощното от 30.03.2009 г., е сключил с [фирма], на което действал като законен представител, договор за продажба на двата процесни имота. С оглед приетото за установено по отношение на упълномощителните сделки съдът е приел, че и договорът за продажба с [фирма] е недействителен на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД, тъй като е налице липса на воля за прехвърляне на имотите от продавача – ищец и този договор не е проявил присъщите си вещноправни последици на прехвърляне правото на собственост върху първия ответник – купувач по сделката.
Установено е било по делото, че на 14.04.2009 г., с нотариален акт № 118/2009 г., на службата по вписванията при АВ – Д., е бил сключен договор между [фирма] от една страна като продавач и [фирма] – от друга страна като купувач за продажба на недвижими имоти, измежду които и на двата процесни имота. Тъй като „ [фирма] не е придобил правото на собственост върху двата имота от ищцата по сключения с нея недействителен договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 82/2009г. от 31.03.2009 г. на СВ при АВ [населено място], той не е могъл да прехвърли правото на собственост на купувача [фирма]. Последният е закупил имота от несобственик и тази сделка за продажба не е нищожна, но не прехвърля вещни права за последния. Иложени са съображения за това, че на действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик и съдът е приел, че предявеният иск по чл. 124 ГПК за установяване, че ответникът [фирма] не е собственик на процесните имоти, е основателен и следва да бъде уважен.
В изложение към касационната си жалба [фирма], за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, поддържа, че съдът е разрешил процесуално правни въпроси от значение за спора: за правомощията на въззивния съд, за задължението му да изготви доклад при хипотезата на чл.268, ал.1 ГПК, за допустимостта на последващо изменение на иск по чл.214 ГПК, за задължението на съда да следи за наличие на правен интерес от търсената с иска защита, когато е предявен отрицателен установителен иск, а можа де се потърси защита с ревандикационен иск, както и материалноправен такъв за точната правна квалификация на иск за нищожност на сделка, сключена чрез нищожно пълномощно. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по отношение на процесуалните въпроси за правомощията на въззивния съд, за задължението му да изготви доклад при хипотезата на чл.268, ал.1 ГПК, за задължението на съда да следи за наличие на правен интерес от търсената с иска защита, когато е предявен отрицателен установителен иск, а можа де се потърси защита с ревандикационен иск, както и материалноправен такъв за точната правна квалификация на иск за нищожност на сделка сключена чрез пълномощник по нищожна упълномощителна сделка. На тези въпроси съдът е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 06.12.2010г. по гр.д. №304/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, решение от 19.11.2011г. по гр.д. №1645/2009г. ІVто г.о. на ВКС, решение от 17.05.2010г. по гр.д. №3956/2008г. ІІІг.о. на ВКС, решение по гр.д. №4749/2008г. ІV-то г.о. на ВКС, решение от 23.11.2010г. по гр.д. №913/2009г. ІІг.о. на ВКС и решение от 25.02.2011г. по гр.д. №1040/2010г. ІV то г.о. на ВКС. В същата се приема, че при направено доказателствено искане от страна за първи път във въззивната жалба, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.146, ал.1, т.3 ГПК е допустимо поради основанията по чл.266, ал.3 ГПК, като въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. Прието е също така, че при въззивното производство въззивния съд при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. В практиката е установено също така, че един правен спор може да бъде причина както за предявяване на положителен, така и на отрицателен установителен иск, като обуславящото е кой предявява иска. В случай, че искът се предявява от страна, която твърди съществуването на спорното право, нейният иск е положителен. Ако това е страната, която отрича съществуването на спорното право, то нейният иск е отрицателен. Прието в практиката също така е и, че липсата на валидна упълномощителна сделка не дава възможност по несъмнен начин да се установи авторството на лицето, изразило воля, която да е източник за транслиране на вещни права по сделка, извършена с такова пълномощно, поради което последната е нищожна на чл. 26, ал.2 ЗЗД. Тази практика не е неправилна и не следва да бъде променяна, в който случай би било налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решение в частта му, с която е уважен предявения от Л. С. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК с оглед преценка за допустимостта на съдебния акт при направено изменение на иска на основание чл.214 ГПК както на основанието, така и на петитума на исковата молба.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 08.02.2011г. по гр.д.№ 633/ 2010г. на АС Варна, в частта му, с която са уважени предявените от Л. С. искове с правно основание чл.26 ЗЗД, по жалба на [фирма].
ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК на решение от 08.02.2011г. по гр.д.№ 633/ 2010г. на АС Варна, в частта му, с която е уважен предявения от Л. С. иск с правно основание чл.124 ГПК, по жалба на [фирма].
Делото да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, като на жалбоподателя [фирма] се съобщи, че следва да внесе 1054 лева държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: