О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 16.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2413 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Хели“ ООД, чрез процесуалния представител адв. П. Г. против решение № 488/16.11.2017 г. по възз.гр.д. № 592/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което след частична отмяна на решение от 05.06.2017г. по гр.д.№4721/2014г. на Русенски районен съд, на основание чл. 200 КТ „Хели“ ООД е осъдено да заплати на Н. К. И. сумата от общо 71 440 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина ? Е. И. С. вследствие трудова злополука, осъществила се на 02.05.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното ? изплащане.
Касаторът счита, че атакуваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, както и че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – Н. К. И., подаден чрез процесуалния представител адв. К. Х., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:
Да се произнесе по предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от настъпилата вследствие на трудова злополука смърт на Е. И. С., Окръжен съд – Русе е бил сезиран с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство Н. К. И., която се легитимира като майка на починалия вследствие на трудовата злополука работник и единствена наследница. Съдът е приел, че се осъществява фактическият състав на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. Посочил е, че страните не спорят, че между починалия Е. И. С. и „Хели“ ООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което наследодателят е работил при ответника като „шофьор на товарен автомобил /международни превози/ над 12 тона, на 02.05.2014 г. при изпълнение на възложената работа Е. И. С. управлявал седлови влекач МАН с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке Ш. с рег. [рег.номер на МПС] по път № 7 в Румъния /между градовете Д. и А./ в посока А., при сблъсък със седлови влекач Волво с румънска регистрация, управляван от М. Г., който се движил в обратната посока, Е. И. С. получил увреждания, несъвместими с живота и починал, с разпореждане № 46/23.05.2014 г. на НОИ – ТП Русе злополуката е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО.
За да определи размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от майката на починалия, съдът взел предвид, че между Н. К. И. и Е. И. С. съществувала дълбока връзка, обич, уважение и подкрепа. Майката и синът живеели заедно, той бил основаната опора в живота ?, грижил се за нея, както и за дома им. След смъртта на баща му, синът се превърнал в глава на домакинството. Внезапната загуба на единствения ? син се оказала тежко изпитание за Н. К. И., понастоящем тя не можела да се съвземе, не виждала смисъл от съществуването си, непрестанно оплаквала непрежалимия си син и била безутешна. При преценка на конкретните обстоятелства, съдът приел, че справедливото обезщетение за майката на починалия би била сумата от 100 000 лв.
Въззивната инстанция е намерила за неоснователно възражението на работодателя ответник за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Посочено е, че произшествието, при което е настъпила смъртта на сина на ищцата, е осъществено вследствие на навлизане на управлявания от него тежкотоварен автомобил в насрещното платно за движение и сблъсък с насрещно движещия се тежкотоварен автомобил. Този извод е направен въз основа на при съвкупна преценка на писмените доказателства, заключението по изготвената тройна авто-техническа експертиза, както и показанията на изслушаните по делегация свидетели. Съдът е приел, че пострадалият водач е нарушил правилата за движение по пътищата в Румъния и по-конкретно чл. 48, ал. 1 от ИПН № 195/2002 г., като е навлезнал в лентата за обратно движение. Позовал се е на чл. 201, ал. 2 КТ и е посочил, че отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Окръжен съд-Русе е счел, че липсват категорични данни нарушението на правилата за движение по пътищата да е извършено виновно от водача, тъй като напускането на лентата на движение на автомобила и навлизането му в тази за насрещно движение би могло да се дължи на внезапна техническа неизправност, прилошаване или загубване на контрола върху превозното средство по други причини. Приел е, че пострадалият не се е движим с превишена или несъобразена с пътните условия скорост. Обобщил е, че липсват доказателства за действията на пострадалия, които да позволяват извод за виновно допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което не е доказано съпричиняване на вредосносния рерзултат от страна на работника.
За да определи размера на дължимата от работодателя сума, съдът на основание чл. 201, ал. 4 КТ е приспаднал заплатеното застрахователно обезщетение от третото лице помагач в размер на 28 560 лв., както и присъдената от първоинстанционния съд сума от 11 440 лв. и е присъдил допълнително сумата от 60 000 лв.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение по поставения от касатора въпрос/след уточнение в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС/: „дали тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътно-транспортното произшествие, при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ“, по който въпрос въззивното решение е в противоречие с приетото в приложеното от касатора решение № 18/08.02.2012 г. по гр.д.№ 434/2011 г. по описа на ВКС, III г.о., с което е отговорено положително на този въпрос. В решението на ВКС е прието също, че при заявено искане за намаляване на обезщетението на основание чл.201, ал.2 КТ, съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност.
Поради изложеното е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 488/16.11.2017 г. по в. гр. д. № 592/2017 г. на Окръжен съд – Русе.
УКАЗВА на касатора „Хели“ ООД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 200 лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
След представяне на документ за внесена държавната такса делото да се докладва на председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: