2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 23,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 216 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 11212/9.ХІІ.2010 г. на германското д-во „Ш.” К.Г., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против решение № 477 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 28.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 169/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ТО, с-в VІ-2, от 14.І.2010 г. по т. д. № 328/08 г.: за отхвърляне на исковете с правно основание по чл. 76 ЗМГО, предявени от търговеца настоящ касатор срещу [фирма]-гр. В., чиито предмет е било установяване факта на нарушение на изключителното негово право върху търговската марка F.-С. №[ЕИК] чрез внос от страна на ответника на 372 046 бр. машинни лагери, означени със същия знак и без съгласието на ищеца като маркопритежател, както и за осъждане на ответното д-во да преустанови нарушението и да бъде иззет и унищожен на разноски на българския търговец неговия предмет, находящ се в районната митническа дирекция-гр. В., а също и да се разгласи за сметка на нарушителя диспозитива на осъдителното съдебно решение в определени от решаващия съд два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. С оглед това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените искове на немския търговец по чл. 76 ЗМГО да се уважат, ведно с присъждане на всички направени от него в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Ш.” К.Г. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като сочи, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по правния въпрос за отговорността по чл. 76 ЗМГО, ограничавайки обхвата на пасивно легитимираните лица, спрямо които тя би могла да се ангажира, поради което той бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответното по касация [фирма]-гр. В. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на развитите в жалбата на немския търговец оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на германското д-во „Ш.” К.Г. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли обективно кумулативно съединените искове на немския търговец за нарушение на правото му на търговска марка по чл. 76 ЗМГО, Софийският апелативен съд е приел, че конституираното като ответно по тях българско търговско д-во е действало като представител на трето за спора юридическо лице – [фирма]-гр. В., вкл. и при подаването на съответната декларация пред митническите власти на Република България за поставяне на стоката под митнически режим, както и че именно последното е било получател на същата, означена с търговската марка F. – С. №[ЕИК] и в този смисъл – единствен неин вносител.
Същевременно разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО /в редакцията на този законов текст след датата 6.Х.2006 г./ дефинира легално понятията „внос или износ” като: фактическото пренасяне през границите на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана търговска марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. Тази допълнителна разпоредба на специалния закон съдържа неяснота относно кръга на онези лица, извършващи физическо пренасяне на стоки през границите на страната ни /превозвачи, спедитори, но също и туристи/, чиято отговорност евентуално може да бъде ангажирана, когато е доказано накърняване правото на търговска марка при използването й в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. Преодоляването на констатираната неяснота в закона следва да стане по тълкувателен път, поради което настоящият състав на ВКС счита, че е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. В тази насока са съобразени и задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 477 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 28.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 169/2010 г.
У К А З В А на касатора „Ш.” К.Г. (S. KG, I.. 1-3, D-91074 H., G.) – чрез неговия процесуален представител в Република България адв. В. Б. от САК, с кантора в [населено място], [улица], че следва В ЕДНОСЕМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това от страна на последния, да бъде представен в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд държавна такса в размер на 60 лв. /шестдесет лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за д.т., които се събират от съдилищата по ГПК допълнителна държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 216 по описа за 2011 г.