Р Е Ш Е Н И Е
№43
София, 29.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2463/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 600 от 07.12.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 01.03.2018 г., постановено по гр. д. № 25/2018 г. на Врачанския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от А. И. М. срещу П. Т. Й. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху 60 кв. м. от УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], област В., находящи се пред входа на построения в нея южен магазин и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 1 131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване, за периода 29.10.2010 г. – 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената от касатора искова претенция за собственост бъде уважена.
Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касация П. Т. Й. не е изразил становище в съдебно заседание.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 199 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 663/2015 г. на Районен съд – Мездра в частите, с които са отхвърлени предявените от касатора срещу П. Т. Й. искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху 60 кв. м. от УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], както и за преустановяване на неоснователните действия, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне всички свои вещи и подобрения и ползва само югоизточния вход на магазина. Първоинстанционното решение е отменено в останалата част, с която в полза на ищеца е присъдена сумата 1 131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на процесната част, за периода 29.10.2010 г. – 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане, като вместо него е постановено ново по същество, с което искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от А. И. М. срещу П. Т. Й. иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответникът в качеството му на суперфициарен собственик следва да има достъп до собствения си магазин, включително до входа му, за да го използва по предназначение. Въз основа на изслушаните заключения на основна и допълнителна технически експертизи, е посочил, че подходът към него се осъществява посредством стълби, отделени от дървен парапет от тези към собствения на ищеца магазин /разположени на т. нар. „тераса“ на нивото на улицата/. Достъпът до южния магазин е възможен и през вътрешна врата на склада. Процесната част от имота включва част с площ от 21,56 кв. м. /според основната експертиза, а според допълнителната – 24,41 кв. м./ пред магазина на ответника, покрита с настилка от тротоарни плочи и бетон, защрихована със зелен цвят на скиците към експертизите и част, намираща се южно от бетонираната площадка, защрихована с червен цвят на скицата към основната експертиза /същата според устните обяснения на вещото лице е с площ 27,48 кв. м./. Описаната по-горе площ представлява реално ползваната пред южния магазин площ, а не прилежащата площ, определена съгласно чл.22, ал.7 ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. длъжен ли е собственикът на терена да търпи ограничения на правото си, без суперфициарният собственик да е поискал определяне по реда на чл.64 ЗС на необходимата прилежаща площ към сградата; 2. съществува ли задължение за съда при произнасяне по иск за ревандикация да назначи служебно техническа експертиза за определянето на необходимата за обслужване площ към сградата, когато е налице разделна собственост на дворното място и сградата, за да установи каква е прилежащата площ, в рамките на която суперфициарният собственик има право да ползва имота.
По така поставения първи материалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор:
Правата на собственика на терена могат да бъдат ограничени, но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на построеното да го ползва. Собственикът на терена има правото да го ползва, зачитайки правата на суперфициарния собственик върху онази част, която му е необходима за използване на постройката според нейното предназначение. В цитирания смисъл е решение № 304 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 1311/2010 г. на ВКС, второ г. о., което се възприема от настоящия състав.
По втория процесуалноправен въпрос.
Въззивният съд е длъжен служебно да допусне събирането на експертиза като доказателствено средство, когато възникне необходимост от установяването на даден факт: когато се произнася по иск за ревандикация на реална част от имот при наличието на разделна собственост на терена и сградата, за да определи прилежащата площ към нея. Това задължение произтича от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.3 от същото/, в което е възприето, че когато във въззивната жалба се съдържа оплакване, че доказването на определен факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и жалбата съдържа оплакване за това, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за неговото установяване. В тази хипотеза съдът е длъжен служебно да назначи експертиза за установяването на този факт.
По касационната жалба.
По делото е установено по безспорен начин, че ищецът притежава право на собственост върху УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], с площ от * кв. м., както и върху магазин /северен/– самостоятелно обособена част от двуетажна масивна сграда, включваща търговска зала със складово помещение, както и на самостоятелен обект на първия /сутеренен/ етаж от сградата /видно от договори за покупко-продажба, сключени с нотариален акт № */*** г. и нотариален акт № */*** г./. Ответникът ползва реално част от имота с площ от 21,56 кв. м. /според основната експертиза, а според допълнителната – 24,41 кв. м./ пред южния магазин, покрита с настилка от тротоарни плочи и бетон, защрихована със зелен цвят на скиците към експертизите, както и част с площ от 27,48 кв. м., намираща се южно от бетонираната площадка, защрихована с червен цвят на скицата към основната експертиза. Въззивният съд е приел, че тази площ е необходима за използването на сградата по предназначение, без да отчете, че същата не е определена съгласно устройствените правила и норми. Съдът не е допуснал изслушването на техническа експертиза, която да установи описаната по-горе площ, независимо от въведеното в жалбата оплакване, че тя не е необходима за ползването на сградата. В случая от значение за изясняване на обстоятелствата по делото е определянето именно на прилежащата площ към сградата с помощта на съдебно-техническа експертиза, тъй като изслушаната такава в първоинстанционното производство е дала само заключение по въпроса за реално ползваната площ. С оглед дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че съдът е бил длъжен служебно да допусне изслушването на експертиза за изясняване на посоченото обстоятелство. Обжалваното решение е постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, изразяващи се в допускането на съдебно-техническа експертиза с формулираната по-горе задача, с оглед на което е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 във вр. с чл.293, ал.2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл.293, ал.3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който трябва да допусне събиране на съдебно-техническа експертиза със задача да определи прилежащата площ съгласно чл.22, ал.7 ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони към южния магазин, необходима за неговото ползване. Съобразно определената по този начин прилежаща площ, същият следва да се произнесе по основателността на исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД по отношение на процесната част от имота.
При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 60 от 01.03.2018 г., постановено по гр. д. № 25/2018 г. на Врачанския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от А. И. М. срещу П. Т. Й. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху 60 кв. м. от УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], област В., находящи се пред входа на построения в нея южен магазин и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 1 131 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване, за периода 29.10.2010 г. – 10.07.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в описаната част от друг състав на Врачанския окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.