1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
София, 06.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1406 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Н. К. В. от [населено място], починал в хода на касационното производство и замесен от наследниците по закон Д. Т. Р.-съпруга , М. Н. В. –дъщеря и К. Н. В.- дъщеря, обжалват и иска да се отмени въззивно Решение от 03.06.2016 год. по гр.В.д Nо 7266/2015 година на Софийския градски съд. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и явно необосновано поради нарушение на съществени процесуални правила.
Касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса следва ли искането за признаване на правата –идеални части от общите части в сграда , в режим на етажна собственост, само по отношение на някои от собствениците, да се квалифицира като иск по чл. 38 ЗС и се обоснове извод за необходимостта от участие като страни – ответници по делото на всички собственици в етажната собственост, като се сочи практика на ВКС- Р No 10/ 22. 02. 1998 год. по гр.д.No 3037/97 г. на ВКС и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за възможността по отношение на конкретни обекти- избени помещения да се определят нови права като общи части от сградата , различни от легитимиращите документи ?
Ответниците по касация чрез адв.Й. М.- САК поддържат , че не са налице предпоствките за допускане на касационно обжалване респ. няма основания за отмяна на обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, в редакция до изм.ДВ, бр. 86/2017 год., намира :
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си по чл.258 и сл. ГПК е обезсилил Решение от 28.11.2014 година по гр.д. No 46809/2012 год. на Софийския РС- 32 състав ,приемайки , че заявеният иск е с правно основание чл. 38 ЗС, съединен с иска по чл. 109 ЗС , налага всички етажни собственици да участват в производството и е върнал делото за ново разглеждане от първата инстанция.
За да постанови решението си , въззивният съд е приел, че предмет на спора е „дали сутеренният етаж е обща част по предназначение“, поради което е счел за необходимо участието по делото като надлежна страна по иска по чл. 38 ЗС на всеки един от етажните собственици, като носители на съответни идеални части от общите части на сградата.
По поставените правни въпроси
При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици освен правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти съществува и съпритежание на общите части. Общи части в етажната собственост са изрично изброените в чл. 38 ЗС – това са земята, върху която е построена сградата; дворът; основите, външните стени, покривите, главните линии на всички видове инсталации както и всичко друго,което е елемент на сградата и което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.
Обемът на общите части за всеки един от собствениците в етажната собственост се определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл. 40 ЗС. Разпоредбата е императивна и съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин, освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. Но дори и без да са точно определени общите части на всеки един от индивидуалните обекти на собственост в сградата , в режим на етажна собственост , те съставляват неотменна част( акцесорум) от правото на собственост на съответния самостоятелен обект и могат да бъдат предмет на самостоятелна искова защита.
Общите части в етажната собственост се делят на две групи – по естеството си и по предназначение. Сградите могат да съществуват без някои от общите части по предназначение като например перални, сушилни, портиерско жилище, които са необходими не за пълноценното ползване на отделните жилища, а за удобство на собствениците. Дворът извън застроената му част е сред изрично изброените в чл. 38 ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а по предназначение, защото етажната собственост може да съществува и без него.
Статутът на общата част по предназначение може да бъде променен по общо съгласие на собствениците или по разпореждане на закона в хипотеза на обособени , въз основа и на одобрен инвестиционен проект, самостоятелно обекти на правото на собственост.
По основателността на касационната жалба
С оглед на изложените общи съображения , настоящият състав на касационният съд намира касационната жалба за неоснователна.
За да обезсили решението на първата инстанция , въззивният съд е приел, че заявените от В. К. В., В. Б. –В. и А. В. В. искове, разгледани като такива с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 109 ЗС , че надлежното упражняване правото на иск на отделния собственик в етажна собственост за защита на личните му правата си на собственост по отношение на общите части на сградата в хипотезата на обективно съединените искове по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 38 ЗС и чл. 109 ЗС предполага участие на всеки от етажните собственици , доколкото основният спор е ли сутеренното помещение на конкретната сграда обща част, трансформирана при учредяване на етажната собственост и увеличение броя на собствениците и етажността на сградата в резултат на надлежно учредена и реализирана суперфиция .
Като счита безусловно, че правната квалификация на иска е процесуално задължение на съда с оглед на въведени в тази насока доводи на страните по спора и направените искания за вида и обема на търсената защита, настоящият състав на касационният съд намира изводите на въззивната инстанция , че исковете следва да бъде насочен по отношение на всички етажни собственици е отчасти правилен.
Положителният установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 38 ЗС , като преюдициален на спора по чл. 109 ЗС , цели да установи какъв е % на притежаваните от ищците идеални части от общите части на сградата, въз основа на която собственост се търси и защитата с негаторния иск по чл. 109 ЗС. Както бе посочено в общите мотиви по-горе разпоредбата на чл. 40 ЗС относно начина на определяне на идеалните части е императивна , тази норма не предполага друг стойностен израз освен този от съпоставка на стойностите на обекта с тази на сградата , която оценка като стойността действително предполага участието на останалите собственици на обекти в етажната собственост, без значение , че те не са поискали, а това не е предметна делото, определяне на техния % идеални части. Съвместната процесуална легитимация на страната на ищеца или ответника се определя от характера на спорното право и доколкото ищците са поискали да се определи % на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата , изводът на въззивния съд , че по този иск ответници следва да бъдат и останалите собственици на обекти в етажната собственост е законосъобразен, почиващ на разпоредбата на чл.216 , ал.2 ГПК във вр. с чл. 40 ЗС.
Еднозначен е изводът , че искът по чл. 109 ЗС не предполага участието на останалите собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост като ответници по негаторния иск, но би била от значение обвързващата сила на мотивите на съдебния акт по основния спор дали сутеренният етаж има статут на обща част по предназначение.
При новото разглеждане на спора от първата инстанция, съдът следва да конституира страните по спора с оглед на съображенията от необходимостта за тяхното участие , като съобрази характера на заявените два иска.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.1 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА въззивно Решение от 03.06.2016 год. по гр.В.д Nо 7266/2015 година на Софийския градски съд и
ВРЪЩА делото на въззивния съд за продължаване на необходимите процесуални действия по движението на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: