О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 03.02.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1128 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на И. Т. Ч., с която се иска да бъде изменено постановеното решение по делото в частта за разноските, като му се присъдят направените разноски в това производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.
Ответникът по молбата Камарата на частните съдебни изпълнители оспорва искането като неоснователно. Излага и доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по молбата Министерство на правосъдието оспорва искането, като излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С решение №141 от 30.06.2011г. по гр.д.№1128/2010г. на Върховния касационен съд, ІІІ гр. отделение, след като е отменено решението от 26.05.2010г., постановено по дисц.д.№7/2010г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч. е наложена глоба в размер на 1 000лв. е оставено без уважение искането на Министъра на правосъдието с изх.№94-00-35/2009г. от 25.01.2010г., за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълниетел И. Т. Ч., рег.№783, район на действие Софийски градски съд за констатирано бездействие при изпълнение на задължението да предостави копие от изп.д.№370/2007г.
В проведеното съдебно заседание по делото касаторът чрез процесуалния си представител адв.Б. е поискал присъждане на направените разноски по представеното пълномощно, в което касаторът и пълномощникът са отразили и извършеното изплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. С решението съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. Настоящият съдебен състав намира, че заявеното от Камара на частните съдебни изпълнители становище по делото /взето едва след постановяване на атакуваното решение/, че не е допуснато дисциплинарно нарушение, не е достатъчно да обоснове извод, че не носи отговорност за разноски.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК съдът може, по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет. Съгласно §2 от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при присъждане на възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, същото следва да е в размер, не по-нисък от трикратния размер на минималното възнаграждение, посочено в наредбата. В случая трикратния размер на възнаграждението възлиза на 450лв. Съдът след преценка на правната и фактическата сложност на конкретния спор, намира, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер, като се присъди сумата 450лв. разноски по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Камарата на частните съдебни изпълнители и Министерство на правосъдието да заплатят на И. Т. Ч. сумата 450лв. – разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: