О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 27.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4551/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Г. И. П., със съдебен адрес гр. П., е подал касационна жалба против решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1490/2008 год. и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 11. 7. 2008 г. по гр. д. № 1490/2008 г. е отхвърлил иска на Г. П. против О. с. по з. „П”, да му бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху гори в землището на село Я., община К., конкретно описани. Съдът е констатирал, че искът не е подкрепен с писмени доказателства, каквито има предвид чл. 13, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността на г. и земите от горския фонд..
Искането на жалбоподателя П. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е основателно.
Решаващият съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона.
От приложените три броя съдебни решения на окръжни съдилища, съответно, Габрово, Смолян и П. , е видно, че по идентични правни спорове – за признаване право на възстановяване на собствеността върху гори по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, съответният въззивен съд е счел за допустимо и годно доказателство, декларация за притежаваните непокрити имоти от праводателя на лицата, предявили иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Този вид доказателствено средство не е изключен и от закона. Посочената разпоредба изброява примерно и неизчерпателно допустимите писмени доказателства и общото между тях е, че те са документи, създадени в минало време и предназначени за удостоверяване на обстоятелства към онзи момент. Законът изключва като доказателство само изготвена към настоящия момент писмена декларация на лицето, заявило искане за възстановяване на горите. По настоящото дело са представени две декларации за притежаваните непокрити земеделски имоти през 1949 г. – на името на наследодателя на ищеца, покойният И. П. и на името на малолетния /към онзи момент/ З. П. – брат на ищеца. Тези документи имат доказателствено значение за спора по делото и неправилно са били дерогирани от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 11. 7. 2008 г. по гр. д. № 1490/2008 год..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: