1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№430
С., 01.12.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6256 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Д. чрез пълномощника й адвокат В. С. против решение № 378 от 10.07.2014 г., постановено по гр.д. № 479 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 339/5.03.2014 г. по гр.д. № 855/2013 г. на Районен съд-Русе в частта за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт № 37, том ІІ, дело № 204 от 2007 г. на нотариус В. А. при Русенски районен съд договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 11.07.2007 г. между Н. С. Д. /продавач/ и Н. Л. Д. /купувач/, с който продавачът продава на купувача за сумата от 11 143.30 лв. следния недвижим имот: 304 кв.м. заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ 137 кв.м., от която само източната й част с Р. 70 кв.м., състояща се от вход със стълбище към [улица], две стаи, кухня, избени помещения с баня под частта с площ 70 кв.м., таван над частта с площ 70 кв.м. и тераса над кухнята, заедно с ? ид.ч. от общите части на сградата и от западния вход със стълбище от тавана до избата и от двата клозета на етажа и избата, като привиден и сключен с цел да прикрие договор за дарение на същия имот и между същите страни до размера на 2/4 ид.ч. от описания имот, с които възстановява запазените части на наследниците по закон С. Н. Д. – ? ид.ч. и Е. Н. Д. – ? ид.ч. и за допускане на съдебна делба на 151/302 ид.ч. от място, намиращо се в [населено място], [улица] площ от 304 кв.м., заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ 137 кв.м., от която само източната й част с Р. 70 кв.м., състояща се от вход със стълбище към [улица], две стаи, кухня, избени помещения с баня под частта с площ 70 кв.м., таван над частта с площ 70 кв.м. и тераса над кухнята, заедно с ? ид.ч. от общите части на сградата и от западния вход със стълбище от тавана до избата и от двата клозета на етажа и избата между съделителите и при права в съсобствеността – С. Н. Д. – ? ид.ч., Е. Н. Д. – ? ид.ч. и Н. Л. Д. – 2/4 ид.ч.
С. Н. Д. и Е. Н. Д. са подали писмен отговор чрез пълномощника си адвокат С. К., в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот и лек автомобил /по отношение на който решението на първоинстанционния съд за допускане на съдебна делба е влязло в сила като необжалвано/, останали в наследство от Н. С. Д., поч. 16.02.2012 г., като ищците С. Н. Д. и Е. Н. Д. са низходящи, а ответника Н. Л. Д. е преживяла съпруга на наследодателя. По повод възражението на ответника, че недвижимият имот е нейна собственост въз основа на договор за покупко-продажба, сключен между нея и Н. С. Д. на 11.07.2007 г., ищците са предявили инцидентен установителен иск за признаване нищожност на договора за покупко-продажба, като прикриващ дарение и са поискали да се възстанови запазената им част от наследството на Н. С. Д.. Искът за разкриване на симулацията е основан на твърденията, че приобретателката не е имала нужната финансова обезпеченост и издръжката на семейството е обезпечавана от търговската дейност на наследодателя, като е житейски нелогично последният да е получил от издържаната от него съпруга пари в брой за прехвърления й имот и между страните по договора за покупко-продажба не е извършено разплащане, а същите не са имали и подобно намерение при сключването му. При условията на евентуалност ищците са предявили инцидентен установителен иск ако се приеме, че сделката за покупко-продажба е действителна и е извършено реално плащане на цената, да се признае, че в резултат на извършената възмездна сделка, личният имот на наследодателя е придобил статут на съпружеска имуществена общност на двамата съпрузи. В отговор на предявените главен и евентуален инцидентен установителен иск ответника Н. В. Д. е навела твърдения, че след заболяването на наследодателя и претърпяната сърдечна операция, ищците се дезинтересирали от него и всички разходи по съпътстващото лечение и издръжката били поети от нея и между двамата били постигната договореност съпругата, която имала спестявания, да закупи имота, а той да има лични средства, с които да покрива разходите си.
Във въззивната жалба са били наведени доводи, че изводът на първоинстанционният съд, че договорът за покупко-продажба е симулативен и прикрива договор за дарение, е направен при неправилна преценка на събраните доказателства и установените факти и в противоречие с материалния закон, а по отношение искането за възстановяване на запазена част – неправилно съдът не е определил стойността на цялата наследствена маса. В решението си въззивният съд е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства относно правото на собственост на процесния недвижим имот, здравословното състояние на наследодателя /преживял четири миокардни инфаркта, с хирургична интервенция на 14.03.2006 г. и инвалидизиран с решение на ТЕЛК от 4.09.2006 г./ и финансовите му възможности – продадена на 17.04.2006 г. собствена земеделска земя от 67.880 дка, на 18.10.2011 г. – от 2.799 дка, на 25.10 2001 г. заедно със съпругата му са продали нива от 11.315 дка, а на 13.10.2008 г. наследодателят е прехвърлил дяловото си участие в СД в размер на 22 дружествени дяла; наличие на банкова сметка за периода 1.02.2006 г. – 16.02.2012 г., по която са постъпвали парични средства не само от пенсия – на 13.10.2008 г. – сумата 42800 лв. от продажба на конструкции, къща, която сума на 6.10.2008 г. прехвърлил на ответницата Н. Д., както и свидетелските показания на Р. Х., който живее на семейни начала с ищцата С. Д. /Н. Д. бил много богат човек, с предприемчив дух и възможности, основал първата частна фирма в града и имал около 100 работника; след операцията бил много по-жизнен отколкото преди това, правил ремонт и се разправял с майсторите; през 2008 г. продал цех със склад; след операцията не е започвал различен бизнес, но постоянно правел „някакви продажби”; бил умен човек и имал идеи как да се изкарват пари; през лятото на 2007 г. Н. Д. му казал, че „подарил къщата на госпожа Н.”/ и на М. П., бивш съпруг на ответника Н. Д. /който поддържал отношения с Н. Д., в чийто двор държал машини; последният се оплаквал от заболявания, много често бил в болница; последният път когато се видели през 2005 г. Н. Д. споделил, че „има някаква къща, която ще продаде на Н., защото била стегната и да не я дава на други хора”; искал да подсигури съпругата си, като продаде къщата на нея „да не е на пътя”; свидетелят и бившата му съпруга били спестили 8000 щатски долара, които след развода останали при него и които дал на съпругата и сина си през 2007 г. за купуване на къща/.
Доказателствата са обсъдени с оглед твърденията на ответника по исковете Н. Д., че е заплатила вписаната в договора за покупко-продажба продажна цена, че към 2006 г. Н. Д. претърпял сложна сърдечна операция и бил изцяло нетрудоспособен, поради което тя поела всички разходи по лечението му и разходите за домакинството, като той нямал спестявания, с които да поеме лечението си, включително и ежедневните си нужди, поради което предложил да продаде процесния имот и с парите да поеме личните си разходи и съпругата му, която имала спестявания предложила тя да купи имота и при изповядване на сделката му предала цената, като по този начин запазила семейното жилище. Прието е, че свидетеля Р. Х. има лични и непосредствени впечатления от здравословното състояние на Н. Д., а показанията му, че през 2008 г. същият продал цех, т.е. и след операцията реализирал доходи, се подкрепят и от извлечението от банковата сметка. По отношение показанията на М. П., че Н. Д. се притеснявал за съпругата си и за нейното осигуряване, е счетено, че опровергават твърдението на ответницата, че по нейна инициатива и по нейно предложение е купила имота, единствено с цел да запази семейното жилище и да осигури средства на съпруга си.
При тази преценка на доказателствата, въззивният съд е направил извод, че Н. Д. е имал достатъчно финансови средства и материални възможности, за да заплаща лечението си, както и че след операцията също е реализирал доходи, поради което правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл.165, ал.2 ГПК свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. В случая от писмените доказателства е установено, че наследодателят не е имал финансови затруднения към момента на сключване на процесната сделка, а от гласните доказателства се установява дарственото намерение спрямо съпругата му. Самото дарствено разпореждане правилно е било намалено до размера на запазените части на ищците или по ? ид.ч., а съответно правилно е допусната и съдебна делба при тези квоти.
К. Н. Л. Д. поставя въпросите: 1. След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението?; 2. Какъв е статутът на имот, който е получен чрез покупко-продажба по време на брака и е бил лична собственост на единия съпруг; 3. За начина, по който следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част; 4. За допустимостта на гласни доказателства за разкриване на симулация при липсата на обратен документ или начало на писмено доказателство и 5. За липсата на мотиви във въззивното решение. По първите три въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по четвъртия и петия – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По вторият въпрос въззивният съд не се е произнасял, поради което същият не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Първият и третият въпрос са относими към мотивите на съда по предявеното чрез възражение искане по чл.30 ЗН, като отговорът налага тълкуване в кои случаи е необходимо образуване на наследствена маса по чл.31 ЗН и какво е действието на съдебно решение, с което се възстановява запазена част, накърнена с дарение без да е намалено дарението и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Четвъртият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като във въззивната жалба липсват доводи по приложението на чл.165, ал.2 ГПК и съответно съдът не се е произнасял.
Петият въпрос е свързан с произнасянето на съда по инцидентния установителен иск за разкриване на симулативност на договора за покупко-продажба като прикриващ дарение и е обоснован с доводите, че материалното състояние на страната по договор за покупко-продажба не е основание да се правят изводи за действителните отношения и намерения при извършването на такава сделка, както и че свидетелските показания и писмените доказателства следва да бъдат ориентирани във времето към момента на сключване на сделката, а не към предишни или следващи такива, за които доводи по отношение ценене на събраните доказателства липсват мотиви във въззивното решение. По този въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по приложеното от касатора решение № 120 от 4.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г., ІV г.о., поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 378 от 10.07.2014 г., постановено по гр.д. № 479 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданска колегия.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Н. Л. Д. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв. по искането за възстановяване на запазена част и допускане на съдебна делба и 25.00 лв. по инцидентния установителен иск.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: